— А днес — погледнете: делвите са малки и почти без украшения, домашните съдове прости, тъканите груби и монотонни. Нито едно от съвременните изделия не може да се сравни по размери, трайност или красота с някогашните. Защо?…

Пентуер направи отново няколко крачки и заобиколен от факлите, продължи:

— Ето пък тук многобройните стоки, които ни доставят финикийците от разни места по света. Няколко десетки благовония, цветни стъкла, покъщнина, съдове, тъкани, коли, украшения, всичко това идва у нас от Азия и ние го купуваме.

Разбирате ли сега, ваши достойнства, срещу какво финикийците грабят храната, овощията и добитъка на писарите и фараона?… Срещу тия именно чужди изделия, които унищожиха нашите занаятчии, както скакалците унищожават тревата.

Жрецът си отпочина малко и продължи:

— Между стоките, които финикийците доставят на негово величество, на номарсите и писарите, първо място заема златото. Тоя вид търговия представя най-ясно картината на нещастията, които азиатците причиняват на Египет.

Когато някой вземе от тях злато за един талант, той се задължава да им върне след три години два таланта. Най-често обаче, под претекст да освободят от грижи длъжника, финикийците сами се заемат с изплащането на дълга, като за всеки зает талант длъжникът им дава в аренда за три години тридесет и двама души и две мери земя…

Погледнете там, достопочтени — каза той и посочи към една по-добре осветена част на двора. — Тоя квадрат земя, сто и осемдесет крачки дълъг и толкова широк, представлява две мери; а тая група мъже, жени и деца са осем семейства. Всичко това, взето заедно, хората и земята, отива за три години в ужасно робство. През тия три години техният собственик — фараонът или номархът, няма никаква полза от тях; след изтичането на срока той получава изтощена земя, а от хората… най-много двадесетина. Защото останалите са измрели в мъчения!…

Сред присъствуващите се понесе ропот и негодувание.

— Аз казах, че срещу един талант злато, даден взаем, финикиецът взема за три години под аренда две мери земя и тридесет и двама души. Вижте добре колко земя е това и колко хора, а сега — погледнете ръката ми…

Това парче злато, което държа, тая топка, по-малка от кокоше яйце, е един талант!…

Представяте ли си вие, ваши достойнства, цялата подлост на финикийците при такава търговия? Това малко парче злато всъщност не притежава никакви ценни качества: то е жълто, тежко, не ръждясва и това е всичко. Но човек няма да се облече със злато, нито ще удовлетвори с него глада или жаждата си… Ако бих имал къс злато, голям колкото пирамида, аз и с него ще си остана пак такъв бедняк, като блуждаещ либиец из западната пустиня, където няма нито фурми, нито вода.

А гледайте: срещу топчица от тоя безплоден метал финикиецът взема дял земя, която може да храни и да облича тридесет и двама души; не само това — той взема и тия хора!… В продължение на три години той използува властта си над същества, които умеят да обработват и сеят земята, да събират зърното, да правят брашно и пиво, да тъкат дрехи, да строят къщи и правят мебели…

В същото време фараонът или номархът е лишен в продължение на три години от услугите на тия хора. Те нито му плащат данъци, нито носят товар подир войската, а работят, за да увеличават доходите на лакомия финикиец.

Вие знаете, ваши достойнства, че понастоящем не минава година, през която в един или друг номес да не избухне бунт на изтощените от глад, изнемогващи от работа и пребивани с тояги селяни. И тогава част от тия хора загиват, други попадат в каменните кариери, а страната ни се обезлюдява все повече само затова, че финикиецът е дал на някого парче злато!… Може ли да си представи човек по-голямо нещастие!… И нима при подобни условия Египет няма да губи всяка година земя и хора? Победните войни подкопаха нашата страна, но финикийската търговия я доубива със злато.

По лицата на жреците се изписа задоволство: те с по-голямо желание слушаха за коварството на финикийците, отколкото за разкоша на писарите.

Пенсуер отново пое дъх, после се обърна към княза:

— От няколко месеца — каза той — ти, слуга божи Рамзес, питаш с безпокойство защо са намалели доходите на негово величество. Мъдростта на боговете ти показа, че е намаляло не само съкровището, но и войската и че тия два източника на фараоновата мощ непрекъснато ще намаляват. И това или ще свърши с пълен разгром на държавата, или небесата ще изпратят на Египет владетел, който ще спре наводнението от нещастия, които заливат страната от няколкостотин години насам. Съкровището на фараоните беше пълно тогава, когато имахме обширни земи и многочислено население. Следователно трябва да се изтръгнат от пустинята погълнатите плодородни площи, а от народа да се смъкне тежестта, която го изтощава и намалява броя му.

Жреците отново се обезпокоиха да не би Пентуер пак да заговори за писарите.

— Ти видя, княже, със собствените си очи и пред свидетели, че тогава, когато народът е бил сит, здрав и доволен, съкровището на фараона е било пълно. Но когато народът е потънал в мизерия, когато жените и децата са принудени да се впрягат в ралото, когато зърната на лотоса са заменили пшеницата и месото, съкровището обедняло. И така, ако искаш да върнеш на държавата оная мощ, каквато тя е имала преди войните на деветнадесета династия, ако желаеш фараонът, писарите и войската да плуват в изобилие, осигури на страната дълготрайно спокойствие, а на народа благоденствие. Нека възрастните се хранят отново с месо и обличат с бродирани дрехи, нека децата си играят или ходят на училище, вместо да стенат под ударите на тояги и да умират от непосилен труд.

Помни най-сетне, че Египет носи в пазвата си отровна змия…

Всички слушаха с любопитство и страх.

— Тая змия, която изсмуква кръвта на народа, богатствата на номарсите и мощта на фараона, са финикийците!…

— Вън финикийците!… — завикаха присъствуващите. — Да се зачеркнат всички дългове… Да не се допускат у нас техните търговци и кораби…

Първожрецът Мефрес усмири жреците и със сълзи на очи се обърна към Пентуер:

— Аз не се съмнявам — каза той, — че чрез твоите уста се обръща към нас светата Хатор. Не само защото човек не би могъл да бъде така мъдър и всезнаещ, както си ти, но защото забелязах над главата ти пламъци във форма на рогове…

Благодаря ти за великите думи, с които разпръсна нашето неведение. Благославям те и моля боговете да те провъзгласят за мой наследник, когато ме призоват на своя съд…

Продължителните възгласи на останалите слушатели подкрепиха благословията на върховния сановник. Жреците бяха особено доволни, защото те непрекъснато се безпокояха да не би Пентуер да се залови повторно с писарите. Но мъдрецът умееше да бъде въздържан: той посочи вътрешната рана на държавата, но не я подлюти и затова спечели пълен успех.

Княз Рамзес не благодари на Пентуер, а само притисна главата му до гърдите си. Но никой не се съмняваше че словото на великия пророк беше разтърсило душата на престолонаследника и че то е зърно, от което може да израсне славата и успехът на Египет.

На другия ден при изгрев слънце Пентуер напусна светилището, без да се сбогува с никого, и замина за Мемфис.

В продължение на няколко дни Рамзес не разговаря с никого. Той седеше в килията си или се разхождаше по сенчестите коридори и размишляваше. Вътре, дълбоко в душата му ставаше нещо.

Всъщност Пентуер не беше казал нищо ново: всички недоволствуваха от намаляването на земята и населението в Египет, от беднотията на селяните, от злоупотребите на писарите и експлоатацията на финикийците. Но словото на пророка подреди досегашните хаотични сведения, които имаше князът, даде им по-ясни очертания и осветли по-добре някои факти.

Престолонаследникът се уплаши от финикийците, досега той не долавяше грамадните нещастия, причинени на държавата от тоя народ. Ужасът му беше още по-голям, защото той самият беше дал собствените си поданици под аренада на Дагон и бе свидетел по какъв начин банкерът събираше от тях това, което имаше да взема!…

Но обвързването на княза с финикийските експлоа-татори предизвика удивителен резултат: Рамзес не