годишна заплата. Днес на същата територия въпреки намаляването на населението има повече от двеста чиновници, които получават по две хиляди и петстотин драхми годишно.

На негово достойнство Херхор не му е известно дали е така във всяка околия. Но едно е сигурно, че съкровището на фараона вместо деветдесет и осем хиляди има само седемдесет и четири хиляди таланта годишен доход…

— Кажи, отче свети, петдесет хиляди… — намеси се Рамзес.

— И това ще обясня — отвърна жрецът. — Във всеки случай запомни, княже, че съкровището на фараона дава днес на чиновниците двадесет и четири хиляди таланта, докато през времето на деветнадесета династия е давало само десет хиляди.

Сред сановниците настъпи пълно мълчание: не един от тях имаше роднина чиновник, и то добре платен. Но Пентуер беше безстрашен.

— Сега — каза той — ще ти покажа, престолонаследнико, живота на чиновниците и бита на народа в миналото и днес.

— Има ли смисъл да си губим времето за такива неща?… Всеки може да го види сам… — замърмориха жреците.

— Аз искам да зная това — каза решително престолонаследникът.

Шушуканията престанаха. По стъпалата на амфитеатъра Пентуер слезе на двора, последван от княза, първожреца Мефрес и останалите жреци.

Спряха се пред един дълъг заслон от рогозки, който образуваше нещо като ограда. По даден от Пентуер знак дотърчаха петнадесетина млади жреци със запалени факли. Втори знак — и част от завесата падна.

От устата на присъствуващите се изтръгна вик на учудване. Пред себе си те видяха ярко осветена жива картина, в която участвуваха около сто души. Картината се състоеше от три части: най-долу бяха представени земеделците, по-горе — чиновниците, а на върха се издигаше златен трон на фараона върху два лъва, главите на които служеха за странични облегала.

— Така е било — каза Пентуер — през времето на деветнадесета династия. Погледнете земеделците. Плуговете им са впрегнати с волове или магарета, мотиките и лопатите им са бронзови, значи, са здрави. Вижте колко едри са хората. Днес такива могат да се видят само в гвардията на негово величество. Мощни ръце и крака, изпъкнали гърди, усмихнати лица. Всички са изкъпани и намазани с олио. Жените им готвят, шият или мият съдове; децата играят или ходят на училище.

Както виждате, тогавашният селянин се е хранел с пшеничен хляб, бакла, месо, риба и овощия, а е пиел пиво и вино; а я вижте колко красиви са били каните и паниците им! Погледнете шапките, престилките и наметалата на мъжете: всичко е украсено с пъстро везмо. Още по-красиво са бродирани ризите на жените… А забелязвате ли колко старателно са се ресали, какви игли, обици, пръстени и гривни са носели? Тия украшения са от бронз и цветен емайл; намира се дори между тях и злато, макар и тъничко като тел.

Вдигнете сега очи по-горе към чиновниците. Те носят наметала, но всеки селянин също се облича в празник с наметало. Хранят се като селяните: достатъчно, но скромно. Покъщнината е с малко повече украса от селската и в сандъците им можеш по-често да намериш златни пръстени. Пътуват възседнали магарета или с волски коли.

Пентуер плесна с ръце и живата картина се раздвижи. Селяните почнаха да поднасят на чиновниците кошове с грозде, чували с ечемик, грах и пшеница, делви с вино, пиво, мляко и мед, много дивеч, безброй топове бели или цветни платове. Чиновниците вземаха тия произведения, част оставяха за себе си, но най- красивите и най-скъпи предмети предаваха по-нагоре, за трона. Площадката, където се намираше символът на фараоновата власт, беше затрупана с продукти, които сякаш образуваха цял хълм.

— Вие виждате, ваше достойнство — каза Пентуер, — че в ония времена, когато селяните са били сити и заможни, съкровището на негово величество едва е могло да побере даровете на поданиците. А сега вижте какво е положението днес…

Нов знак — падна втората част от завесата и се показа друга картина, която в общи черти приличаше на първата.

— Ето, това са днешните селяни — продължи Пентуер, а в гласа му се чувствуваше възмущение. — Те са само кожа и кости, изглеждат като болни, мръсни са и са забравили да се намажат с олио. Затова пък рани от тояги покриват гърбовете им.

При тях не се виждат нито волове, нито магарета; пък и защо ли им са, щом ралото теглят жената и децата?… Техните мотики и лопати са дървени, лесно се чупят и забавят работата. Не носят никакво облекло, само жените им са с груби ризи и дори насън не виждат тия бродерии, с които са се гиздили дядовците и бабите им.

Погледнете, какво яде селянинът? Понякога ечемик и сушена риба, обикновено зърна от лотос, рядко пшенична питка, а никога месо, пиво или вино. Ще ме попитате, къде са съдовете и мебелите му? Няма нищо освен кана за вода, понеже и без това не би могло да се помести нещо повече в дупката, в която живее…

Простете ми, че сега ще привлека вниманието ви към нещо друго. Там няколко деца лежат на земята, което означава, че са умрели… Страшно е, че толкова често умират сега селски деца — от глад и работа. И все пак умрелите са най-щастливи, защото другите, които остават живи, попадат под тоягите на надзирателите или ги продават на финикийците като агнета…

От вълнение гласът му пресекна. Той си отдъхна малко, после продължи сред сърдитото мълчание на жреците:

— А сега погледнете чиновниците: какви са охранени, румени и колко хубаво са облечени!… Жените им носят златни гривни и обици и толкова фини дрехи, че дори князете биха могли да им завидят. При селяните не се вижда нито вол, нито осел, защото чиновниците пътуват на коне или в лектики… А пият само вино, и то хубаво вино…

Пентуер плесна с ръце и отново стана раздвижване. Селяните започнаха да подават на чиновниците чували със зърнени храни, кошове с овощия, вино, животни… Както по-рано, така и сега чиновниците слагаха от всичко това при трона, но — в много по-малко количество. На царския подиум вече нямаше хълм от продукти. Затова пък подиумът на чиновниците беше отрупан.

— Ето днешния Египет — каза Пентуер. — Бедни селяни, богати писари, съкровището не е така пълно, както някога. А сега…

Пентуер даде знак и стана нещо неочаквано. Някакви ръце започнаха да прибират зърнените храни, овощията, тъканите — от платформата на фараона и от чиновниците. А когато количеството стоки намаля извънредно много, същите тия ръце почнаха да хващат и да отвеждат селяните, жените им и децата…

Зрителите смаяни гледаха странните действия на тия тайнствени лица. Внезапно някой извика:

— Това са финикийците!… Те ни грабят така!…

— Така е, свети отци — каза Пентуер. — Това са ръцете на промъкналите се между нас финикийци. Те обират фараона и писарите, а селяните отвличат в робство — от тях не могат вече нищо да вземат…

— Да!… Те са чакали!… Проклети да са!… Да се изгонят тия мизерници!… — викаха жреците. — Те нанасят най-големите щети на държавата ни…

Но не всички викаха така.

Когато шумът утихна, Пентуер нареди да занесат факлите на другия край на двора и заведе всички там, където вместо живи картини имаше нещо като изложба.

— Благоволете да погледнете, ваши достойнства — каза той. — През време на деветнадесета династия тия неща ни бяха изпращани от чужденците: от страната Пунт получавахме благовония, от Сирия злато, желязно оръжие и бойни колесници. И това е всичко.

Но тогава Египет е произвеждал… Погледнете тия грамадни делви: колко форми и колко разнообразни багри!…

Погледнете покъщнината: това столче е направено от десет хиляди парченца злато, седеф и разноцветно дърво… Вижте тогавашното облекло: каква везба, каква фина тъкан, колко цветове!… Ами бронзовите мечове, а иглите, гривните, обиците, ами земеделските сечива, занаятчийските сечива!… Всичко това е било правено у нас през деветнадесета династия.

Той пристъпи към следващия куп предмети.