— Младежо — отвърна Мефрес с добродушна ирония, — нима ти смяташ, че Озирис не би могъл да има седем пръста, ако поиска?…

— Естествено!… — потвърдиха жреците.

— Продължавай по-нататък, знаменити Пентуер — обади се Ментезуфис.

— Вие имате право, ваши достойнства — започна отново Пентуер. — Тая струя и разклоненията й представляват Нил; тясната ивица зеленина, обкръжена от камъни и пясък, това е Горен Египет, а тоя триъгълник, пресечен от жилчици вода, е Долен Египет, най-обширната и най-богатата част на държавата ни.

В началото на деветнадесета династия целият Египет, от Катарактите на Нил до морето, е обхващал петстотин хиляди мери земя. А на всяка мера земя са живеели шестнадесет души: мъже, жени и деца. Но през следващите четиристотин години почти при всяко поколение Египет е губел част от тая плодородна земя…

Ораторът даде знак. Двадесетина млади жреци изтичаха от сградата и почнаха да сипват пясък върху различни точки на зеленината.

— При всяко поколение — продължи жрецът — плодородната земя е намалявала и нейната тясна ивица е ставала още по-тясна. Днес — тук той повиши глас — нашето отечество вместо петстотин хиляди мери има само четиристотин хиляди мери… С други думи, през царуването на две династии Египет е загубил земя, която е хранела близо два милиона души!…

Сред събраните отново настана тревожно брожение.

— А знаеш ли, слуга божи Рамзес, къде са тия поля, по които някога е расла пшеница и ечемик или са пасли стада?… Ти знаеш, че ги е засипал пясъкът на пустинята. Но казвано ли ти е защо е станало така?… Защото селяните, които от зори до тъмна нощ са се борили с кофа и плуг срещу пустинята, вече не достигат. Най-сетне знаеш ли защо вече не са достатъчни тия божи работници?… Къде се дянаха те? Какво ги отнесе от страната ни?… Причината са войните, които сме водили вън от пределите на родината. Нашите бойци побеждаваха неприятелите. Нашите фараони увековечаваха своите достолочтени имена чак по бреговете на Ефрат, а нашите селяни като впрегатен добитък носеха подире им храна, вода и други товари и с хиляди мряха по пътищата.

Затова именно, заради костите, пръснати из източните пустини, западните пясъци погълнаха земите ни и днес е необходим извънредно голям труд и много поколения, за да се изтръгне наново черната египетска земя изпод пясъчните могили…

— Слушайте!… Слушайте!… — извика Мефрес. — Някакъв бог говори през устата на тоя човек. Да, нашите триумфални войни бяха гробница за Египет…

Рамзес не можеше да събере мислите си. Струваше му се, че тия планини от пясък днес се сипят върху главата му.

— Казах — продължи Пентуер, — че е необходима много работа, за да се възроди наново Египет и да му се възвърнат някогашните богатства, погълнати от войната. Но дали имаме сили да направим това?…

Той отново направи двадесетина крачки край амфитеатъра; развълнуваните слушатели тръгнаха след него. Откак съществуваше Египет, никой още така ясно не беше представял нещастията на страната, макар че всички ги знаеха.

— По времето на деветнадесета династия Египет е имал осем милиона души население. Ако всеки човек, жена, старец и дете от онова време хвърляше ето на това място по зърно фасул, зърната щяха да образуват такава фигура…

Той посочи с ръка мястото в двора, където се намираха един до друг в два реда осем големи квадрата, направени от червен фасул.

— Тая фигура има шестдесет крачки дължина, тридесет широчина и както виждате, благочестиви отци, тя се състои от еднакви зърна; също като тогавашното население, което се е състояло само от чисти египтяни. А погледнете днес!…

Пентуер отиде малко по-нататък и посочи друга група квадрати с различен цвят.

— Виждате тая тук фигура, която също така има тридесет крачки широчина, но само четиридесет и пет дължина. Защо? Защото се състои само от шест квадрата, понеже днешният Египет няма вече осем, а само шест милиона жители…

При това обърнете внимание, че докато оная фигура се състои изключително от червен фасул, чисти египтяни, в тая има огромни ивици от черни, жълти и бели зърна. Защото както в армията ни, така и сред народа днес има много чужденци: черни етиопци, жълти сирийци и финикийци, бели гърци и либийци…

Изведнъж го прекъснаха. Жреците почнаха да го прегръщат, Мефрес плачеше.

— Не е имало досега такъв пророк!… — викаха те.

— Не мога да разбера кога е могъл да направи тия сметки!… — каза най-добрият математик в светилището Хатор.

— Отци! — рече Пентуер. — Не надценявайте заслугите ми. Някога в нашите светилища винаги по тоя начин е било представяно народното стопанство… Аз само изрових това, което са позабравили следващите поколения.

— Но сметките?… — попита математикът.

— Сметките се водят непрекъснато във всички номеси и светилища — отвърна Пентуер. — А общите суми се намират в двореца на негово величество…

— Но фигурите?… Фигурите!… — викаше математикът.

— Та нали на такива фигури са разделени нашите полета, а държавните земемери ги изучават в училищата.

— Не се знае на какво трябва да се възхищаваме повече в тоя човек: на мъдростта му или на неговото смирение!… — каза Мефрес. — О, не са ни забравили боговете, щом имаме такъв мъдрец между нас…

В тоя момент дежурният жрец, който бдеше от кулата на храма, призова присъствуващите на молитва.

— Довечера ще довърша обясненията — каза Пентуер. — Сега ще ви кажа само няколко думи.

Ще ме попитате вие, достопочтени, защо употребих зърна за тия фигури? Защото както зърното, хвърлено в земята, всяка година носи реколта за стопанина си, така и човек внася всяка година данъци в съкровището.

Ако в някой номес засадят два милиона зърна фасул по-малко, отколкото в миналото, реколтата ще бъде значително по-малка и стопаните биха имали слаби доходи. Същото е и с държавата: когато населението намалява с два милиона души, ще се намалят и доходите от данъци.

Рамзес слушаше внимателно, а после се отдалечи мълчаливо.

Когато вечерта жреците и престолонаследникът се върнаха в двора, там бяха запалени няколкостотин факела, които горяха така ярко, че беше светло като бял ден.

По даден знак от Мефрес отново се появи процесията от музиканти, танцьорки и младши жреци, носещи статуята на богиня Хатор с кравешка глава. И когато злите духове бяха прогонени, Пентуер отново започна словото си.

— Вие видяхте, ваши достойнства, че от времето на деветнадесета династия досега ние сме загубили сто хиляди мери земя, а населението е намаляло с два милиона. Това обяснява добре защо доходът на държавата е намалял с тридесет и две хиляди таланта, което знаем всички. Но то е само началото на бедствията за Египет и съкровището му. Защото привидно на негово величество са останали още деветдесет и осем хиляди таланта доход. Ала мислите ли, че фараонът получва целия този доход?…

За пример ще ви съобщя какво е открил негово достойнство Херхор в Заешка околия.

През времето на деветнадесета династия там са живеели двадесет хиляди души, които плащали триста и петдесет таланта годишен данък. Днес там живеят едва петнадесет хиляди души и те естествено плащат на съкровището само двеста и седемдесет таланта. Но фараонът вместо двеста и седемдесет получава сто и седемдесет таланта!…

„Защо!…“ — попитал негово достойнство Херхор и ето какво открило следствието.

През деветнадесета династия в околията имало около сто чиновници и те получавали по хиляда драхми