Оттогава в продължение на много дни той се отдаваше с ревност и вяра на благочестиви занимания. Дълги часове прекарваше в килията си в молитви, позволи да му обръснат косата, надяна жреческо облекло и четири пъти в денонощието участвуваше в хора на най-младите жреци.

Миналият му живот, пълен с развлечения, будеше в него отвращение, а неверието, с което се беше заразил сред разпуснатата младеж и чужденците, го изпълваше със страх. И ако днес му кажеха да избира между трона и службата на жрец, той би се поколебал.

Един ден великият пророк на светилището го повика при себе си и му напомни, че не е влязъл тук само за молитви, а и за да познае мъдростта. Той похвали благочестивия му живот, каза, че вече е очистен от мръсотиите на света, и му нареди да се запознае с училищата при светилището.

По-скоро от послушание, отколкото от любопитство князът направо от него се запъти към външния двор, където се помещаваше класът за четене и писане.

Това беше голяма зала, осветявана чрез отвор в покрива. Няколко десетки голи ученици седяха на рогозки с восъчни таблички в ръце. Едната стена на сградата беше направена от гладък алабастър, пред нея стоеше учителят и пишеше разни знаци с разноцветни тебешири.

Когато князът влезе, учениците (почти всички негови връстници) паднаха по лице. Учителят пък се поклони, прекъсна урока си и произнесе пред момчетата слово за голямото значение на науката.

— Драги мои! — каза той. — „Човек, чието сърце не се стреми към мъдростта, трябва да се занимава с ръчен труд и да мори очите си. Но тоя, който разбира цената на науката и се учи, може да стигне до всяка власт, до всяка дворцова длъжност. Помнете това.

Вижте мизерния живот на неграмотните хора. Ковачът е чер, изпоцапан, пръстите му са покрити с мазоли и той работи ден и нощ. Каменарят се съсипва от работа само за да може да напълни стомаха си. Зидарят, когато строи капители във формата на лотос, пада от високо, съборен от вихъра. Краката на тъкача са криви, производителят на оръжие е винаги на път; едва се върне в къщи и трябва пак да тръгва. Пръстите на бояджията миришат, времето му минава в рязане на парцали. Бързоходецът пък, когато се сбогува със семейството си, трябва да остави завещание, защото се излага на опасността да срещне диви зверове или азиатци.

Посочих ви положението на различните занаяти, защото искам да обичате изкуството писане, което е основа на всичко, а сега ще ви изтъкна неговата красота. То не е празна работа, то е най-важното нещо между всички занимания. Тоя, който владее изкуството да пише, е уважаван още от детинство; на него се възлагат големи задачи. А тоя, който е неграмотен, живее в немотия.

Училищните занимания са тежки като планина; но един училищен ден стига за цяла вечност. Затова бързайте час по-скоро да се запознаете с науката и да я обикнете… Положението на писаря е княжеско, неговите мастилници и хартия му дават радост и богатство!…“30

След тая гръмка реч за достойнствата на науката, която от три хиляди години египетските ученици слушаха без изменение, учителят взе тебешир и почна да пише на алабастровата стена азбуката. Всяка буква се отбелязваше с помощта на няколко йероглифни символа или демотични знаци. Нарисувано око, птица или перо означаваше буквата А, овца или саксийка — Б, изправен човек или лодка — К, змия — Р, седнал човек или звезда — С. Поради множеството знаци за всяка буква четенето и писането бяха особено трудно занимание.

Затова и Рамзес се измори, докато слушаше. Развличаше се само когато учителят накарваше някого от учениците да нарисува или да назове буква и ако сбъркаше, почваше да го налага с тояга.

Като се сбогува с учителя и възпитаниците, князът мина от училището за писари в училището за земемери. Тук младежите се учеха как да снемат планове на нивите, които най-често имаха правоъгълна форма, и как да нивелират почвата с помощта на два пръта и винкел. В тоя клас преподаваха писане на цифри, което не беше по-леко от йероглифите или демотичните знаци. Но изучаването на най-простите аритметични действия вече беше програма за висшия курс и ставаше с помощта на топчета.

На Рамзес бързо му омръзна всичко това и едва след няколко дни се съгласи да посети лекарското училище.

То беше едновременно и болница или по-скоро просторна градина, засадена с множество дървета и засята с ароматични билки. Болните прекарваха по цели дни на въздух и слънце, върху легла, на които вместо дюшеци беше опънато платно.

Когато князът влезе тук, лечението беше в разгара си. Няколко болни се къпеха в басейн с течаща вода, едного мажеха с благовонни масла, другиго кадяха. Имаше неколцина приспани с помощта на поглед и с движения на ръцете. Един охкаше — току-що му бяха оправили навехнат крак.

На някаква тежко болна жена един жрец подаваше в канче смес от различни лекарства и казваше:

— „Ела, лекарство, ела изгони болката от сърцето ми, от моите крайници, силно, чудотворно лекарство.“31

После, придружен от главния лекар, князът се отправи за аптеката; тук един жрец приготвяше лекарства от билки, мед, олио, змийски кожи и кожи от гущери, животински кости и мазнини. Въпреки че Рамзес го попита нещо, жрецът не откъсна поглед от работата си, а продължи да тегли и стрива разни вещества, като мънкаше молитвата:

— „Излекува Изида, излекува Изида, излекува Хорус… О, Изида, велика чародейко, излекувай и мене, освободи ме от всички зли, вредни, червени неща, от треската на бога и от треската на богинята… О, Схауагат, снагате синие! Ерукате! Кауарусхагате! Папарука, папарака папарука…“32

— Какво говори той? — попита князът.

— Тайна… — отвърна главният лекар и сложи пръст на уста.

Когато излязоха на пустия двор, Рамзес се обърна към главния лекар:

— Кажи ми, свети отче, какво е всъщност лекарското изкуство и какви са начините на лечение. Аз съм слушал, че болестта е зъл дух, който се вселява в човека и го измъчва, защото е гладен, докато не получи подходяща за себе си храна. И че един зъл дух, тоест болест, се храни с мед, друг с олио, а трети — с животински изпражнения. Затова лекарят трябва преди всичко да знае какъв дух се е вселил в болния и после — от каква храна се нуждае тоя зъл дух, за да не измъчва човека…

Жрецът се замисли и отвърна:

— Какво е това болест и по какъв начин тя напада човешкото тяло, това аз не мога да ти кажа, Рамзес. Но понеже си вече очистен, ще ти обясня от какво се ръководим, когато даваме лекарствата.

Представи си, че някого го боли черният дроб. Ние, жреците, знаем, че черният дроб се намира под влиянието на звездата Пенетер-Дева33 и че лечението зависи от тая звезда.

Но по тоя въпрос мъдреците се делят на две школи. Едни твърдят, че при заболяване на черния дроб трябва да се дава всичко, върху което Пенетер-Дева има власт, а именно: мед, лапис-лазур, отвари от различни цветя и преди всичко от върбинка и валериан, и най-сетне разни части от тялото на гургулица и на козел. Други пък лекари смятат, че когато черният дроб е болен, трябва да бъде лекуван тъкмо с противоположни средства. А понеже противник на Пенетер-Дева е Себег34, за лек трябва да се употребят: живак, смарагд и ахат, леска и подбел, а също така части от тялото на жаба и кукумявка, стрити на прах.

Но това още не е всичко. Трябва да се имат пред вид денят, месецът и часът, защото всеки от тия периоди на време се намира под влиянието на една или друга звезда, която може да подпомогне или да отслаби действието на лекарството. Трябва най-сетне да се помни под влиянието на коя звезда и коя зодия е болният. Едва когато лекарят вземе под внимание всички тия неща, може да предпише сигурно средство.

— И успявате ли да изцерите всички болни, които идват в светилището?

Жрецът поклати глава.

— Не — рече той. — Човешкият ум, който трябва да обхване всички изброени подробности, много лесно сбърква. А по-лошото е, че завистливи духове, покровители на други светилища, ревниво пазят своята слава и често пречат на лекаря и на действието на лекарствата. Затова окончателният резултат може да бъде различен: един болен оздравява напълно, на друг само се подобрява положението, а трети си отива, както е дошъл. Разбира се, случва се някои да се разболеят още по-лошо, а дори и да умират… Божа воля!…