Князът слушаше внимателно, но вътрешно признаваше, че не разбира много нещо. В същото време той си спомни целта на своето пребиваване в светилището и внезапно попита главния лекар:

— Вие, свети отци, щяхте да ми откриете тайната на съкровището на фараона. Това, което видях, ли е тайната?

— Съвсем не — отговори лекарят. — Но ние не сме познавачи на държавните работи. Тия дни ще пристигне светият жрец Пентуер, велик мъдрец, и той ще смъкне завесата от очите ти.

Рамзес се сбогува с лекаря, още по-любопитен да види това, което трябваше да му покажат.

Светилището на Хатор посрещна Пентуер с големи почести. Низшите жреци излязоха на разстояние половин час път, за да приветстват госта. От всички чудотворни места на Долен Египет пристигнаха много пророци, първожреци и синове божии, за да чуят думите на мъдростта. Няколко дни по-късно дойдоха и първожрецът Мефрес, и пророкът Ментезуфис.

Почестите, оказани на Пентуер, се дължеха не само на това, че той беше съветник на министъра на войната и въпреки младостта си бе член на върховната жреческа колегия, но главно, че се беше прочул по целия Египет. Боговете му бяха дали свръхчовешка памет, красноречие и преди всичко чудния дар на ясновидството. Във всяко дело, във всеки предмет той съзираше нещо, скрито за другите хора, и умееше да го изложи по разбираем за всички начин.

Не един номарх или висш сановник при фараона, узнал, че Пентуер ще възглавява религиозните церемонии в храма на Хатор, завиждаше дори на най-скромния жрец, който можеше да чуе вдъхновения от боговете човек.

Духовниците, които излязоха на пътя да посрещнат Пентуер, бяха уверени, че тоя висш сановник ще пристигне с дворцова каляска или с лектика, носена от осем роби. Но какво беше учудването им, когато видяха сух аскет с гола глава, облечен в груба власеница, сам, възседнал ослица. Той ги поздрави с голямо смирение.

Когато го въведоха в светилището, Пентуер принесе жертва на богинята и веднага се отправи да разгледа мястото, където щеше да стане тържеството. От тоя момент никой не го видя, но в храма и в съседните дворове започна необикновено раздвижване. Докараха разни скъпоценни вещи, зърно, облекла, доведоха и няколкостотин селяни и работници, с които Пентуер се затвори в определения за него двор и се залови с подготовката.

След осем дни той съобщи на първожреците в храма на Хатор, че всичко е готово.

През цялото това време княз Рамзес, уединен в килията си, се отдаде на пост и молитва. Най-сетне един ден, в три часа след обяд, при него дойдоха двадесетина жреци, строени в две редици, и го поканиха на тържеството.

В преддверието на храма князът беше посрещнат от първожреците, които заедно с него изгориха благовония пред гигантската статуя на Хатор. После свиха в един страничен тесен и нисък коридор, в дъното на който гореше огън. Въздухът в коридора бе наситен с миризма на смола, която вреше в котел.

През едно отверстие в пода близо до котела долитаха ужасни човешки стонове и проклятия.

— Какво значи това?… — попита Рамзес един от жреците, които вървяха с него.

Жрецът не отговори нищо; доколкото можеше да се забележи, по лицата на всички присъствуващи се четеше вълнение и страх.

В тоя момент първожрецът Мефрес взе в ръце голяма лъжица, гребна от котела гореща смола и рече с висок глас:

— Така да загине всеки, който издаде свещена тайна!…

Като каза това, той изля смолата през отвора на пода, а от подземието се чу вик:

— Убийте ме… ако имате поне капка милост в сърцето си!… — стенеше гласът.

— Червеи да разядат тялото ти!… — каза Ментезуфис и също изля разтопена смола в отвора.

— Кучета… Чакали… — продължи да охка гласът.

— Огън да изгори сърцето ти, а прахът ти да бъде изхвърлен в пустинята — изрече следващият жрец и повтори церемонията.

— О, богове!… Нима може така да се страда?… — възкликна гласът от подземието.

— Дано душата ти, заклеймена от престъплението и позора, блуждае по ония места, където живеят щастливи хора… — каза друг жрец и също наля лъжица смола.

— Дано земята ви погълне!… Милост!… Дайте ми да си отдъхна…

Докато дойде редът на Рамзес, гласът в подземието замлъкна.

— Така боговете наказват предателите!… — обърна се към княза първожрецът на светилището.

Рамзес се спря и впи в него гневен поглед. Изглеждаше така, сякаш след малко ще избухне и ще зареже това сборище от палачи; но почувствува страх божи и мълчаливо тръгна след другите.

Сега гордият престолонаследник разбра, че съществува власт, пред която се огъват дори фараоните. Обхвана го отчаяние, искаше да избяга оттук, да се отрече от престола… Но той мълчеше и продължаваше да върви, заобиколен от жреците, които пееха молитви.

„Зная вече — помисли той — къде изчезват хората, които не се харесват на божиите слуги!…“

Това не намали ужаса му.

Процесията напусна тесния коридор, изпълнен с дим, и отново се намери под открито небе на някакво възвишение. Долу се простираше грамаден двор, заобиколен от три страни с едноетажна постройка вместо зидове. От мястото, където бяха застанали жреците, се спускаше надолу нещо като амфитеатър с пет широки площадки, по които човек можеше да се разхожда около двора или да слезе долу.

На двора нямаше никого, но от сградата надничаха някакви хора.

Първожрецът Мефрес, като най-старши между събраните, представи Пентуер на наследника. Добродушното лице на аскета така не съответствуваше на ужасите, които се вършеха в коридора, че князът се смая. За да каже нещо, той се обърна към Пентуер:

— Струва ми се, че вече сме се виждали някъде, благочестиви отче?

— Миналата година на маневрите при Пи-Байлос. Бях там с негово достойнство Херхор — отвърна жрецът.

Звучният и спокоен глас на Пентуер направи впечатление на княза. Той беше слушал вече някъде тоя глас, при някаква необикновена обстановка… Но къде и кога?…

Във всеки случай жрецът му направи приятно впечатление. Да можеше само да забрави стоновете на човека, когото обливаха със смола!…

— Можем да започнем — обади се първожрецът Мефрес.

Първожрецът излезе пред амфитеатъра и плесна с ръце. От едноетажната сграда изтича група танцьорки, а след нея излязоха жреци, които носеха музикални инструменти и една не особено голяма статуя на богиня Хатор. Музиката вървеше напред, след нея танцьорките играеха някакъв свещен танц и накрая жреци носеха статуята сред дим от благовония. Така обиколиха целия двор, като се спираха на всеки няколко крачки и молеха богинята за благословия, а злите духове — да напуснат мястото, където щеше да се състои тайнственото религиозно тържество.

Когато процесията се върна при постройката, Пентуер излезе напред. Висшите жреци, около двадесет- тридесет души, се струпаха около него.

— По волята на негово величество фараона — започна Пентуер — и със съгласието на върховните жречески власти предстои ни да посветим престолонаследника Рамзес в някои подробности от живота на египетската държава, известни само на боговете и на управляващите страната и светилищата. Зная, достойни отци, че всеки от вас би обяснил по-добре от мен тия неща на младия княз, защото сте изпълнени с мъдрост, а чрез устата ви говори богиня Мут. Но понеже на мене, който спрямо вас съм само ученик и прах, се падна това задължение, позволете ми да го изпълня под вашето достопочтено ръководство и надзор.

Шепот на задоволство се разнесе между почетените по тоя начин жреци. После Пентуер се обърна към княза:

— От няколко месеца, слуга божи Рамзес, както заблуден пътник търси пътя в пустинята, така и ти дириш отговор на въпроса: защо са намалели и намаляват приходите на негово величество фараона. Питал