си номарсите и макар че те са ти обяснили според възможностите си, ти не си останал доволен, при все че тия сановници са надарени с най-висша човешка мъдрост. Обръщал си се и към главните писари, но въпреки усилията си тия хора, уплели се като птица в мрежа, сами не са могли да се измъкнат от трудностите, понеже разумът на човека, дори обучаван в училището за писари, не е в състояние да обхване цялата необятност на тия дела. Накрая, изморен от безплодните обяснения, ти си започнал да разглеждаш нивята на номесите, хората в тях и изработеното — дело на техните ръце, ала нищо не си видял, защото има неща, за които хората мълчат като камъни, но за тях ще ти разкаже дори камък, ако падне върху него озарението на боговете.

След като те разочароваха така всички умове и сили, ти се обърна към боговете. Бос, с посипана с пепел глава, ти дойде като каещ се в това велико светилище, където с помощта на молитви и лишения очисти тялото си и укрепи духа си. Боговете и по-специално могъщата Хатор чу твоите молби и през недостойната ми уста ще ти даде отговор, който трябва да запишеш дълбоко в сърцето си.

„Откъде знае той — мислеше в това време князът, — че аз съм разпитвал писарите и номарсите? Аха, казали са му Мефрес и Ментезуфис… Впрочем те всичко знаят!…“

— Послушай — продължаваше Пентуер — и аз ще ти открия с позволението на присъствуващите тука сановници какво е бил Египет преди четиристотин години през време на най-славната и най-благочестивата деветнадесета — тиванската — династия, а какво е днес…

Когато първият фараон от тая династия, Ра-Мен-Пехути Рамзес, поел властта на страната, доходите на държавното съкровище в зърно, добитък, пиво, кожи, скъпоценни метали и разни изделия възлизали общо на сто и тридесет хиляди таланта. Ако съществуваше народ, който би могъл да ни обмени всички тия стоки срещу злато, фараонът щеше да има годишно сто тридесет и три хиляди мини35 злато. А понеже един войник може да носи на гръб двадесет и шест мини товар, значи, за пренасянето на това злато щяха да бъдат необходими около пет хиляди войници.

Жреците почнаха да си шушукат, без да скриват учудването си. Дори князът забрави за изтезавания в подземията човек.

— Днес — говореше Пентуер — годишният доход на негово величество във всевъзможните плодове от тая земя възлиза само на деветдесет и осем хиляди таланта. Срещу него би могло да се получи толкова злато, че за пренасянето му биха били необходими само четири хиляди войници.

— Аз зная, че доходите на държавата са силно намалели — намеси се Рамзес. — Но защо?

— Бъди търпелив, слуга божи — отвърна Пентуер. — Не само доходът на негово величество е намалял…

През време на деветнадесетата династия Египет държеше под оръжие сто и осемдесет хиляди души. Ако по божие чудо всеки тогавашен войник би се превърнал в камъче, голямо колкото гроздово зърно…

— Това е невъзможно — прошепна Рамзес.

— Боговете могат всичко — строго промълви върховният жрец Мефрес.

— Или по-добре — продължи Пентуер, — ако всеки войник сложеше на земята един камък, щяхме да имаме сто и осемдесет хиляди камъка; погледнете сега, достойни отци, колко място биха заели тия камъни.

И той посочи с червеникавата си ръка един правоъгълник, начертан на двора.

— В тая фигура биха се поместили камъчетата, хвърлени от всички войници през времето на Рамзес I. Тая фигура има девет крачки дължина и около пет ширина. Тя е червена като кожата на египтяните, защото през ония времена цялата наша войска се е състояла само от египтяни…

Жреците отново почнаха да си шепнат. Князът се намръщи; стори му се, че това е укор към него, защото обичаше войниците-чужденци.

— Днес — продължи Пентуер — с големи усилия бихме могли да съберем сто и двадесет хиляди войници. И ако всеки от тях хвърлеше на земята своя камък, бихме могли да направим ето такава фигура… Гледайте, ваши достойнства…

До първия правоъгълник имаше втори със същата ширина, но значително по-къс. Той нямаше вече еднакъв цвят, а се състоеше от няколко ивици с различна багра.

— Тая фигура е около пет крачки широка, но е дълга само шест крачки. Държавата следователно е загубила грамаден брой войници, една трета от ония, които сме имали някога.

— Държавата има по-голяма полза от мъдростта на такива като тебе, пророче, отколкото от войската — обади се първожрецът Мефрес.

Пентуер се поклони пред него и продължи:

— В тая нова фигура, която представлява днешната армия на фараоните, виждате, ваши достойнства, покрай червената багра, която означава чистите египтяни, още три други ивици: черна, жълта и бяла. Те представляват наемната войска: етиопци, азиатци и либийци, както и гърци. Всички заедно са около тридесет хиляди души, но ни струват колкото петдесет хиляди египтяни…

— Би трябвало колкото е възможно по-скоро да се освободим от чуждестранните полкове!… — каза Мефрес. — Те ни струват скъпо, за нищо не могат да ни послужат, а учат населението ни на безбожие и дързост. Днес вече много египтяни не падат ничком пред жреците, дори не са малко тия, които си позволяват да крадат храмовете и гробниците… Затова вън наемниците!… — говореше разпалено Мефрес. — Те само причиняват вреди на страната, а съседите ни подозират във вражески намерения.

— Вън наемниците!… Да се разгонят бунтовните езичници!… — обадиха се жреците.

— Когато след години се качиш на престола — обърна се Мефрес към Рамзес, — ти ще изпълниш това свещено задължение към държавата и боговете…

— Да, изпълни го!… Освободи народа си от неверниците!… — викаха жреците.

Рамзес наведе глава и замълча. На лицето му не остана нито капчица кръв, чувствуваше, че земята се люлее под краката му.

Той да разгони най-добрата част от войската!… Той, който би искал да има два пъти по-голяма армия и четири пъти повече такива храбри наемни полкове!…

„Те нямат никаква милост към мене!…“ — помисли си той.

— Говори, пратенико на небето Пентуер — обади се Мефрес.

— И така, свети отци — продължи Пентуер, — ние се запознахме с два вида нещастия за Египет: намалели са доходите на фараона и неговата армия…

— Какво значение има армията!… — измърмори първожрецът и махна презрително с ръка.

— А сега по милост божия и с ваше позволение ще ви посоча защо е станало така и по какви причини съкровището и войската ще намаляват и за в бъдеще.

Князът повдигна глава и загледа Пентуер. Той вече не мислеше за изтезавания в подземието човек.

Пентуер направи двадесетина крачки покрай амфитеатъра, сановниците го последваха.

— Виждате ли тая дълга и тясна зелена ивица пред вас, която завършва с широк триъгълник? От двете страни на ивицата се намират варовици, пясъчници и гранит, а зад тях земи, покрити с пясък. По средата на ивицата тече струя, която в триъгълника се разделя на няколко ръкава…

— Това е Нил!… Това е Египет!… — заобаждаха се жреците.

— Вижте сега — прекъсна го развълнуваният Мефрес. — Разголвам ръката си… Виждате ли тия две сини жили от лакътя до юмрука ми?… Не е ли това Нил с неговите канали, който започва срещу алабастровите планини и тече чак до Фаюм?… А погледнете сега горната страна на китката ми: тук има толкова жили, на колкото ръкава се дели светата река зад Мемфис. А пръстите ми не напомнят ли броя на ръкавите, по които Нил се влива в морето?…

— Велика истина!… — викаха жреците и разглеждаха ръцете си.

— Ето това исках да ви кажа — продължи разпаленият първожрец. — Египет представлява… следа от ръката на Озирис… Тук, на тая земя, великият бог е опрял ръката си: в Тива е лежал божественият му лакът, пръстите му са достигнали морето, а Нил — това са неговите вени… Трябва ли да се чудим тогава защо наричаме тая страна благословена!

— Несъмнено — потвърдиха жреците — Египет е ясен отпечатък от ръката на Озирис…

— Нима — намеси се князът — Озирис има седем пръста на ръката си? Защото Нил се влива в морето през седем ръкава…

Настъпи глухо мълчание.