избили с меч и нас, и децата ни.

Обезпокоеният номарх въздъхна и в мислите си се обърна към боговете за милостиво покровителство.

Късно през нощта, когато Рамзес се върна в двореца ги, прислугата му съобщи, че сменили спалнята му.

— Защо?

— Защото в досегашната спалня видели отровна змия, която се скрила и не могли да я намерят.

Новата спалня се намираше в крилото, в съседство с покоите на номарха. Беше четириъгълна стая, заобиколена с колони. Алабастровите й стени покриваха цветни барелефи, които долу представляваха растения във вази, а горе — гирлянди от маслинови и лаврови листа.

Почти в средата на стаята беше сложено голямо легло от абанос, слонова кост и злато. Спалнята осветяваха две благоухаещи факли, под колонадата стоеше масичка, а на нея вино, храна и венци от рози.

На тавана имаше голям четириъгълен отвор, закрит с платно.

Князът се изкъпа и си легна на меката постеля, а прислугата му се отдалечи в другите стаи. Факлите почнаха да гаснат, в спалнята лъхна прохладен ветрец, наситен с аромата на цветя. В същото време отгоре се обади тиха музика на арфи.

Рамзес повдигна глава. Платненият покрив се разтвори, през отвора се видя съзвездието Лъв и сред него ярката звезда Регул. Музиката се засили.

„Боговете ли се готвят да ми дойдат на гости?…“ — помисли усмихнат Рамзес.

В отвора на тавана блесна широка ивица светлина, тя беше силна, но мека. Миг по-късно горе се появи лек-тика, прилична на златна лодка с беседка, обрасла в цветя; колонките на беседката обвиваха гирлянди от рози, а покривът — от теменужки и лотоси.

Прикрепена на въжета, покрити със зеленина, златната лодка се спусна безшумно в спалнята. Спря се на пода, а изпод цветята се показа необикновено красива гола жена. Тялото й имаше цвета на бял мрамор; от кехлибарената й коса, която на вълни се спускаше по плещите, лъхаше упойващо ухание.

Жената слезе от въздушната си лектика и коленичи пред княза.

— Ти дъщерята на Софра ли си?… попита я престолонаследникът.

— Ти позна, господарю…

— И въпреки това дойде при мене!

— За да те моля да простиш на баща ми… Той е нещастен!… От обед пролива сълзи и се търкаля в праха.

— Ами ако не му простя, ще си отидеш ли?

— Не… — тихо пошепна тя.

Рамзес я привлече до себе си и я целуна страстно. Очите му горяха.

— Затова ще му простя — каза той.

— О, колко си добър!… — извика момичето и се притисна до княза, а после добави гальовно:

— Ще наредиш ли да го възнаградят за щетите, които му нанесе тоя безумен работник?

— Ще наредя…

— И ще ме вземеш ли при себе си, в своя дом…

Рамзес я погледна…

— Ще те взема, защото си красива.

— Наистина ли?… — отвърна тя и го прегърна през шията. — Виж ме добре… Между красавиците на Египет заемам едва четвърто място.

— Какво значи това?

— В Мемфис или край Мемфис живее твоята първа. За щастие тя е еврейка!… В Сохем — втората…

— Нищо не зная за това — забеляза князът.

— Ах ти, невинен гълъб!… Навярно не знаеш и за третата в Ану…

— И тя ли принадлежи към моя дом?…

— Неблагодарник!… — извика красавицата и го удари леко с лотосов цвят. — Готов си след месец и за мене да кажеш същото. Но аз няма да позволя да ме оскърбяват…

— Както и баща ти.

— Още ли не си му простил?… Помни, че ще си отида…

— Остани… остани!…

На другия ден наместникът благоволи да присъствува на пиршеството, уредено в негова чест от номарха Софра. Публично похвали неговото управление на провинцията и за обезщетение на вредите, нанесени му от пияния работник, му подари половината от съдините и предметите, подарени му в град Ану.

Другата половина от тия подаръци взе дъщерята на номарха, прекрасната Абеб, като придворна дама. Освен това тя поиска да й се платят от касата на Рамзес пет таланта за облекло, коне и робини.

Вечерта, прозявайки се, князът рече на Тутмозис:

— Веднъж негово величество, баща ми, ми каза голяма истина — че жените струват скъпо!

— По-лошо е, когато ги няма — отвърна контето.

— Но аз имам четири и дори не зная добре по какъв начин стана това. Бих могъл да ти отстъпя две.

— И Сара ли?

— Нея не, особено пък ако има син.

— Ако ваше достойнство определи на тия гургулички хубава зестра, ще им се намерят мъже.

Князът отново се прозя.

— Не обичам да слушам за зестри — рече той. — А-а-а! Какво щастие, че най-сетне ще се откъсна от вас и ще отида при жреците…

— Наистина ли ще направиш това?…

— Трябва. Може би най-сетне ще узная защо обедняват фараоните… А-а-а!… И — ще си почина.

Същия този ден финикиецът Дагон, достопочтеният банкер на престолонаследника, лежеше върху една софа на верандата на двореца си в Мемфис. Той беше заобиколен от ухайни иглолистни храсти, отглеждани в саксии. Двама черни роби разхлаждаха богаташа с ветрила, а той се забавляваше с една малка маймунка и слушаше сметките, които му четеше писарят.

В тоя миг един роб, въоръжен с меч, шлем, копие и щит (банкерът обичаше военните облекла), му съобщи, че е дошъл достопочтеният Рабсун, финикийски търговец, живеещ в Мемфис.

Гостът влезе, поклони се ниско и по такъв начин притвори очи, че достопочтеният Дагон заповяда на писаря и роба да се махнат от верандата. После, като всеки прозорлив човек, провери всички кътове и се обърна към госта:

— Можем да говорим. Рабсун започна без заобикалки:

— Знаеш ли, ваше достойнство, че е пристигнал в Тир княз Хирам?…

Дагон подскочи на софата.

— Дано проказа изяде и него, и княжеското му достойнство!… — изкрещя банкерът.

— Той именно ми намекна — продължи спокойно гостът, — че между вас имало известни недоразумения.

— Това недоразумение ли се нарича?… — продължаваше да крещи Дагон… — Тоя разбойник ме обра, унищожи, разори… Когато пратих корабите си на запад, подир тирските, за сребро, кормчиите на тоя негодник Хирам хвърлили върху тях огън, опитали се да ги изблъскат към плитчините… И моите кораби се върнаха празни, полуизгорени, изпотрошени… Дано гръм го изгори!… — завърши вбесеният лихвар.

— Но ако сега Хирам има за ваше достойнство някаква добра сделка? — попита флегматично гостът.

Бурята, която бушуваше в гърдите на Дагон, веднага затихна.

— Каква добра сделка може да има той за мене? — каза Дагон със съвсем спокоен глас.

— Хирам сам ще обясни на ваше достойнство, но за това трябва да се види с вас.

— Е, тогава нека да дойде тук.