отнася до управлението на номесите, аз не само не мога нищо да разбера, но в главата ми е такъв хаос, че понякога забравям защо съм дошъл тук.

Затова отговори ми откровено, като жрец и офицер: какво значи това? Номарсите ли ме мамят, или аз съм неспособен?…

Светият пророк се замисли.

— Не зная дали биха посмели да те мамят, ваше достойнство — отговори той, — защото не съм наблюдавал какво вършат. Струва ми се обаче, че те не могат да ти обяснят нищо, защото сами не разбират нищо.

Номарсите и техните писари — продължи жрецът — са като десетниците във войската: всеки знае своята десетка и докладва за нея на по-висшите офицери. Всеки също така командува своята част. Ала десетникът не знае общия план, съставян от командирите на армията. Номарсите и писарите записват всичко, което се случва в техния номес, и изпращат тия рапорти пред нозете на фараона. Но върховният съвет едва съумява да извлече от тях меда на мъдростта.

— Но аз искам тъкмо тоя мед!… — извика князът. — Защо не ми го дават?…

Ментезуфис поклати глава.

— Държавната мъдрост — каза той — спада към жреческите тайни и затова може да я добие само човек, посветен на боговете. А ти, ваше достойнство, въпреки че си възпитан от жреците, все по-решително страниш от храмовете…

— Как така, значи, ако не стана жрец, няма да ми обясните?…

— Има неща, които, княже, можете да узнаете и сега, като ерпатър, има други, които ще разберете като фараон. Но има и такива, които може да знае само първожрец.

— Всеки фараон е първожрец — прекъсна го князът.

— Не всеки. А и между първожреците има разлика.

— Значи — извика разсърдел престолонаследникът, — вие укривате от мен тайната как се управлява държавата!… И аз няма да мога да изпълня заповедите на баща си!…

— Това — продължи спокойно Ментезуфис, — което ви е необходимо, княже, можете да научите, защото имате най-ниско жреческо посвещение. Тия неща обаче са скрити в храмовете, зад завеса, която никой не ще се осмели да вдигне без съответна подготовка.

— Аз ще я повдигна!…

— Дано боговете опазят Египет от такова нещастие! — отвърна жрецът и вдигна нагоре ръце. — Нима, княже, не знаете, че гръм ще убие всекиго, който без съответни богослужения докосне завесата? Заповядайте, княже, да отведат в храма някой роб или осъден на смърт и ще видите, че щом само протегне ръка, веднага ще умре.

— Защото вие ще го убиете.

— Всеки от нас би умрял като най-обикновен престъпник, ако по светотатствен начин се приближи до олтара. Пред боговете, княже мой, фараонът и жреците са равни на роба.

— Тогава какво да правя?… — попита Рамзес.

— Търсете отговор на своите тревоги в храмовете, като се очистите чрез пост и молитва — отвърна жрецът. — Откак Египет е Египет, никой владетел не е усвоил държавническата мъдрост по друг начин.

— Ще помисля за това — каза князът. — Макар да виждам, че и най-достопочтеният Мефрес, и ти, свети пророче, искате да ме уплетете в богослужения като баща ми.

— Съвсем не. Ако, ваше достойнство, като фараон се ограничите с командуването на войската, ще трябва само няколко пъти в годината да участвувате в богослужения, защото при другите случаи ще ви заместват първожреците. Но ако искате да узнаете тайните на храмовете, ще трябва да отдавате почести на боговете, защото те са изворът на мъдростта.

Сега вече Рамзес знаеше, че или няма да изпълни заповедта на фараона, или ще трябва да се подчини на волята на жреците, което го изпълваше с гняв и негодувание към тях.

Ето защо не бързаше да научи тайните, скрити в храмовете. Имаше още време, за да се отдаде на пост и благочестие. Затова още по-ревностно почна да участвува в пиршествата, уреждани в негова чест.

Току-що беше се върнал Тутмозис, изкусен в развлеченията. Той донесе на престолонаследника добри новини за Сара. Била здрава и изглеждала прекрасно, което днес вече не особено интересуваше Рамзес. Но жреците бяха съставили такъв добър хороскоп за бъдещото му дете, че князът беше възхитен.

Те твърдяха с увереност, че детето непременно ще бъде син, много надарен от боговете, и ако баща му го обича, ще достигне през живота си високо положение.

Князът се смееше на втората част от предсказанието.

— Странна е тяхната мъдрост! — казваше той на Тутмозис. — Знаят, че ще бъде син, което аз не знам, макар да съм бащата, а се съмняват дали ще го обичам, при все че е лесно да се отгатне колко бих обичал това дете дори ако бъде дъщеря.

А за положението му да бъдат спокойни. Аз ще се погрижа за това.

През месец пахон (януари-февруари) престолонаследникът пристигна в номеса Ка, където беше посреща нат от номарха Софра. Градът Ану се намираше на седем часа път от Атрибис, но князът пътува цели три дни. Щом помислеше за молитвите и постите, които го чакаха при посвещаването му в тайните на храмовете, Рамзес чувствуваше все по-голямо желание за развлечения: свитата му отгатна това и забавленията следваха едно след друго.

По пътищата, по които минаваше за Атрибис, отново се появиха тълпи хора с радостни викове, цветя и музика. Особено край града ентусиазмът достигна най-високата си точка. Дори някакъв едър работник се хвърли пред колата на наместника. А когато Рамзес спря конете, от множеството излязоха около двадесетина млади жени и обвиха колата му с цветя.

„Все пак те ме обичат!…“ — помисли князът.

В провинцията Ка той вече не разпитваше номарха за доходите на фараона, не посещаваше работилниците, не караше да му четат рапорти. Знаеше, че нищо няма да разбере, затова отложи тия занимания до времето, когато ще бъде посветен. Само веднъж, когато видя, че храмът на бог Себек се намира на едно високо възвишение, изяви желание да се изкачи на пилона на тоя храм и да разгледа околността.

Достойният Софра веднага изпълни волята на престолонаследника, който прекара на кулата няколко приятни часа.

Областта Ка беше плодородна равнина. Двадесетина канала и ръкава от Нил я пресичаха във всички посоки като мрежа, изплетена от сребърни и лазурни нишки. Пъпешите и посятата през ноември пшеница почваха да зреят. По нивите гъмжеше от голи хора, които беряха краставици или сееха памук. Земята бе осеяна с постройки, които на двадесетина места се сгъстяваха и образуваха малки градчета.

Повечето от къщите, особено тия, които се намираха сред нивите, бяха глинени колиби, покрити със слама и с палмови листа. Затова пък в градовете къщите бяха зидани, с плоски покриви и изглеждаха като бели кубове, с тъмни отвори на местата, където бяха вратите и прозорците. Много често върху един такъв куб имаше друг малко по-малък, а върху него трети, още по-малък, и всеки етаж беше боядисан с различен цвят. Под огненото слънце на Египет тия къщи изглеждаха като грамадни перли, рубини и сапфири, разпръснати сред зеленината на нивите, обкръжени с палми и акации.

От това място Рамзес видя нещо, което му направи впечатление. Къщите близо до храмовете бяха най- красиви, а в нивите край тях имаше най-много хора.

— Чифлиците на жреците са най-богатите!… — припомни си отново той и още веднъж плъзна поглед по двадесетината храмове и параклиси, които се виждаха от кулата.

Но понеже се беше помирил с Херхор и се нуждаеше от услугите на жреците, не искаше да мисли повече за това.

През следващите дни достопочтеният Софра няколко пъти устрои в чест на княза лов из местностите, разположени източно от града Атрибис. Край каналите стреляха с лъкове по птиците, ловяха ги в големи мрежи, в които за един път попадаха по няколко десетки, а след хвръкналите във въздуха пускаха соколи. Когато пък свитата на княза навлезе в източната пустиня, започна с кучета и пантери голям лов на едър