Князът се поучуди от това неочаквано избухване, но прие предложението. Дори се зарадва. Защото смяташе, че докладите на писарите ще му обяснят тайната на управлението.

На другия ден пред него се яви главният писар на номеса Хак с помощниците си, които донесоха със себе си двадесетина папирусови свитъка, изписани и от двете страни. Когато ги разгърнаха, те образуваха лента, широка три големи педи и дълга около шестдесет крачки. Князът за пръв път виждаше такъв грамаден документ, в който се намираха сведения само за една провинция, и то за една единствена година.

Главният писар седна на пода с подвити крака и започна:

— През тридесет и третата година от царуването на негово величество Мер-амен-Рамзес Нил закъсня с прииждането си. Селяните приписаха това нещастие на черната магия на чужденците, които живееха в провинцията Хак, и започнаха да рушат къщите на неверниците евреи, хети и финикийци, при което бяха убити няколко души. По заповед на негово достойнство номарха виновниците бяха изправени пред съда, двадесет и пет селяни, двама зидари и петима обущари бяха осъдени на принудителна работа в каменоломните, а един рибар бе удушен…

— Какъв е тоя документ? — прекъсна го князът.

— Това е съдебен отчет, предназначен за негово величество.

— Остави го настрана и чети за доходите на съкровището.

Помощниците на главния писар свиха отхвърления документ и подадоха друг. Сановникът зачете отново:

— На петия ден от месец тот в хамбарите на фараона бяха докарани шестстотин мери пшеница, срещу която надзорникът издаде разписка.

На седмия ден от месец тот главният ковчежник узна и установи, че от миналогодишната реколта са изчезнали сто четиридесет и осем мери пшеница. През време на проверката двама работника откраднали една мяра зърно и го укрили между тухлите. Като се установи това, виновните бяха предадени на съда и изпратени в каменните кариери за посегателство върху имуществото на негово величество…

— А ония сто четиридесет и осем мери? — попита престолонаследникът.

— Мишките ги изяли — отговори писарят и продължи да чете: — На осми тот бяха изпратени двадесет крави и осемдесет и четири овци за клане, които надзирателят на добитъка нареди да се предадат на полка „Ястреб“ срещу разписка…

По тоя начин наместникът узнаваше ден след ден колко ечемик, пшеница, фасул и лотосово зърно са докарани в хамбарите, колко е предадено в мелниците, колко откраднато и колко работници по тая причина са били осъдени на изпращане в каменоломните. Докладът беше толкова скучен и хаотичен, че като стигнаха до средата на месец паофи, князът заповяда да прекъснат четенето.

— Кажи ми, главни писарю — попита го Рамзес, — какво разбра от всичко това?… Какво знаеш?…

— Всичко, което ми заповядаш, ваше достойнство… И започна пак отначало, но вече наизуст.

— На петия ден от месец тот докараха в царските хамбари…

— Стига! — извика ядосано князът и му заповяда да се махне.

Писарите паднаха ничком на земята, после бързо прибраха папирусите си, отново паднаха ничком и тичешком се измъкнаха от залата.

Князът извика номарха Ранузер. Той дойде със скръстени на гърдите ръце, но със спокойно лице. Защото беше узнал от писарите, че наместникът не може нищо да разбере от сведенията и дори не ги изслушал.

— Кажи ми, ваше достойнство — започна престолонаследникът, — и на тебе ли четат доклади?

— Всеки ден…

— И ти ги разбираш?

— Прости, най-достойни господарю, но… нима бих могъл да управлявам номеса, ако не ги разбирах?

Князът се смути и замисли. Може би наистина само той е толкова неспособен?… А тогава — какво ще стане с неговата власт?…

— Седни — каза той след малко и посочи на Ранузер стол. — Седни и ми разкажи как управляваш номеса…

Сановникът побледня, а очите му се обърнаха с бялото нагоре. Рамзес забеляза това и почна да се оправдава:

— Не мисли, че не вярвам на мъдростта ти… Напротив, не познавам човек, който би могъл по-добре от тебе да упражнява властта… Но аз съм млад и любопитствувам да науча изкуството да се управлява. Затова те моля да ми отделиш трошица от своя опит. Ти управляваш номеса — това зная!… А сега ми обясни как се управлява?

Номархът си отдъхна и почна:

— Ще ти разкажа, ваше достойнство, как минава моят ден, за да разбереш колко е тежка работата ми.

Сутрин, след баня, принасям жертва на бога Атму, а после извиквам ковчежника и го разпитвам дали се събират както трябва данъците на негово величество. Когато каже, че се събират, похвалвам го, а когато ми каже, че тия и тия не са платили, заповядвам непослушните да бъдат арестувани.

След това викам надзорника на царските хамбари, за да узная колко храни са постъпили. Ако са много, похвалвам го, ако са малко, заповядвам да набият виновниците.

После идва главният писар и ми докладва от какво се нуждаят войската, чиновниците и работниците и аз заповядвам да им се отпусне нужното срещу разписка. Ако даде по-малко, похвалвам го, ако даде повече, започвам следствие.

Следобед при мене идват финикийските търговци, на които продавам житото, а получените пари внасям в касата на фараона. След това се моля и утвърждавам решенията на съда, а надвечер полицията ми прави доклад за произшествията. Оня ден например хора от моя номес са нахлули в територията на провинцията Ка и са оскърбили статуята на бога Себак. Аз вътрешно се зарадвах, защото той не е наш патрон; все пак осъдих няколко виновни на удушване, мнозина — на работа в каменоломните, а всички останали — на бой с тояги.

Затова в моя номес владеят спокойствие и добри нрави, а данъците постъпват всеки ден…

— И все пак доходите на фараона са намалели и у вас — подхвърли князът.

— Ти каза истината, господарю — въздъхна достойният Ранузер. — Жреците твърдят, че боговете се разсърдили на Египет поради наплива на чужденци; аз обаче виждам, че и боговете не презират финикийското злато и скъпоценни камъни.

В тоя момент в залата влезе дежурният офицер и доложи за жреца Ментезуфис, дошъл да покани наместника и номарха на богослужение. Двамата сановници приеха поканата, а номархът Ранузер прояви такава набожност, че дори учуди княза.

Когато Ранузер се отдалечи, като се покланяше ниско, наместникът се обърна към жреца:

— Понеже ти, свети пророче, си при мене заместник на най-достопочтения Херхор, моля те да ми обясниш нещо, което изпълва с грижи сърцето ми.

— Дали ще мога? — отвърна жрецът.

— Ще можеш, защото си изпълнен с мъдрост, на която служиш. Помисли само върху това, което ще ти кажа — знаеш ли защо ме изпрати тук негово величество фараонът?

— За да се запознаеш с богатствата и управлението на страната — отговори Ментезуфис.

— Тъкмо това правя и аз. Разпитвам номарсите, разглеждам страната и хората, слушам рапортите на писарите, но — нищо не разбирам и това трови живота ми и ме учудва.

Когато имам работа с военните, зная всичко: колко войници имаме, колко коне, коли; кои офицери пият или носят небрежно службата, а кои добросъвестно изпълняват дълга си. Зная също какво да правя във време на война. Ако в полето се намира неприятелски корпус, за да го победя, трябва да взема два корпуса. Ако неприятелят се намира на укрепена позиция, не бих тръгнал без три корпуса. Когато врагът е неопитен и воюва в безредна тълпа, срещу негови хиляда мога да противопоставя петстотин наши войници и ще го победя. Когато противникът има хиляда топорници и аз имам хиляда, ще се хвърля срещу тях и ще ги унищожа, ако имам в помощ и сто души с прашки. Във военните работи, свети отче — продължаваше Рамзес, — всичко ми е като на длан и за всеки въпрос имам готов отговор, ясен за моя разум. Ала що се