тъмнината се мяркаха голи хора с бели покривала по главите и с престилчици; те се прехвърляха през оградата.

Долу Тафет крещеше с цяло гърло, а робът негър грабна една брадва и застана на вратата, като се заканваше да разсече главата на всекиго, който се осмели да влезе.

— Камъни за това нубийско куче! — викаха към множеството хората от оградата.

Но изведнъж тълпата утихна, защото от дъното на градината се зададе човек с избръсната глава, наметнат с кожа от пантера.

— Пророк!… Свет отец! — понесе се шепот из тълпата.

Тези, които се бяха покачили на оградата, започнаха да скачат долу.

— Народе египетски — започна жрецът със спокоен глас, — с какво право вдигаш ръка върху имота на престолонаследника?

— Там живее нечиста еврейка, която спира прииждането на Нил… Горко ни!… Нищета и глад се надвесиха над Долен Египет.

— О, хора със слаба вяра или със слаб разум! — продължи жрецът. — Къде се е чуло и видяло една жена да попречи на волята на боговете? Всяка година през месец тот водите на Нил почват да прииждат и това продължава до месец хояк. Било ли е някога другояче, въпреки че страната ни винаги е била пълна с чужденци, понякога с чужди жреци и князе, които са стенели в робство и тежък труд, та от жал и гняв са отправяли към нас най-тежки проклятия?… Те сигурно са жадували да се стоварят върху главите ни всякакви нещастия и не един от тях би пожертвувал дори живота си, за да не изгрява сутрин слънцето над Египет или Нил да не придойде в началото на годината. Но постигнаха ли нещо с молитвите си?… Или никой в небесата не ги е чул, или чуждите богове са безсилни пред нашите. Как тогава една жена, която добре живее между нас, би могла да ни навлече такова бедствие, каквото и най-могъщите ни врагове не са успели да ни причинят?…

— Право е това, което казва светият отец!… Мъдри са думите на пророка!… — заобаждаха се из тъл пата.

— Но все пак Мойсей, еврейският вожд, предизвика мрак и мор в Египет!… — възрази един глас.

— Да излезе напред тоя, който каза това!… — извика жрецът. — Призовавам го да излезе, ако не е враг на египетския народ…

Тълпата зашумя като далечен вихър между дървета, но напред не излезе никой.

— Истина ви казвам — продължи жрецът, — между вас сноват лоши хора като хиени сред стадо овце. Те не ви съжаляват за вашата нищета, а искат да ви насъскат да разрушите къщата на престолонаследника и да вдигнете бунт против фараона. Но ако сполучат в подлите си намерения и гърдите ви почнат да се обливат в кръв, тия хора ще се скрият от ударите на копията, както сега се скриха пред моя призив…

— Слушайте пророка!… Бъди прославен, божи човече!… — завикаха хората и навеждаха глави.

По-набожните коленичиха на земята.

— А сега чуй ме, о, египетски народе… Заради твоята вяра в думите на жреца, заради послушанието ти към фараона и престолонаследника, заради почитта, която изразяваш към божия слуга, към тебе, народе, ще бъде проявена милост. Идете си с мир по вашите домове и може би, преди да слезете от тоя хълм, Нил ще почне да приижда…

— Дано стане така!…

— Вървете!… Колкото по-голяма бъде вашата вяра и набожност, толкова по-скоро ще видите знака на милостта.

— Да вървим!… Да вървим! Бъди благословен, пророче, син на пророци…

Хората започнаха да се разотиват, като целуваха дрехите на жреца. Изведнъж някой извика:

— Чудо!… Става чудо…

— На кулата на Мемфис запалиха светлина… Нил приижда!… Гледайте, все повече светлини!… Наистина голям светец ни е говорил… Да живее вечно!…

Обърнаха се към жреца, но той беше изчезнал в мрака.

Разярената доскоро, а после учудена и развълнувана от чувство на благодарност тълпа забрави и гнева си, и чудотвореца-жрец. Обзети от луда радост, хората тичаха с всички сили към брега, по който вече бяха лумнали безброй огньове и се чуваше гръмката песен на събрания народ:

„Бъди поздравен, о, Нил, о, свещена река, която си откровение за тази земя. Ти идваш в мир, за да дадеш живот на Египет. О, невидими боже, който разпръскваш мрака и оросяваш ливадите, за да дадеш храна на безсловесните животни! О, път, който слизаш от небето, за да напоиш земята, о, приятелю на хляба, който развеселяваш колибите!… Ти си владетел на рибите, а когато слезеш в полята ни, нито една птица не смее да докосне нашия плод. Ти си създател на житото и баща на ечемика; ти даваш почивка на ръцете на милиони нещастни хора и вековечна трайност на храмовете.“19

В това време осветената лодка на престолонаследника преплава на отвъдния бряг сред възгласи и пес- нопения. Същите хора, които преди малко искаха да нахлуят във вилата на княза, сега падаха ничком или се хвърляха във водата, за да целуват греблата или лодката, която возеше сина на владетеля.

Весел, в светлината на факлите, Рамзес влезе в дома на Сара, придружен от Тутмозис. Като го видя, Гедеон се обърна към Тафет:

— Много ме е страх за дъщеря ми, но още по-малко бих желал да се срещам с нейния господар…

Той прескочи зида и тръгна в тъмнината през градината и нивите към Мемфис. На двора Тутмозис извика:

— Поздравявам те, хубавице Сара!… Надявам се, че ще ни посрещнеш добре заради музиката, която ти изпратих…

Сара се появи на прага с превързана глава, като се опираше на негъра и слугинята.

— Какво значи това? — попита изумен князът.

— Ужасни работи!… — извика Тафет. — Езичници нападнаха твоя дом, а един удари Сара с камък…

— Какви езичници?…

— Ами такива… египтяни! — обясни Тафет. Князът я изгледа с презрителен поглед, но веднага изпадна в бяс.

— Кой удари Сара? Кой хвърли камъка?… — извика той и хвана негъра за рамото.

— Ония там, дето са на брега… — отговори робът.

— Хей!… Стража!… — кресна разгневено князът. — Да се въоръжат всички хора от чифлика и да се настигне тая паплач!…

Негърът грабна отново големия си топор, пазачите започнаха да викат ратаите от постройките, а неколцината войници от свитата на княза бързешком заопра-вяха мечовете си.

— За бога, какво искаш да правиш?… — прошепна Сара и увисна на врата на княза.

— Желая да отмъстя за тебе — отвърна той. — Който напада моята собственост, напада самия мен…

Тутмозис побледня и поклати глава.

— Слушай, господарю. — обади се той, — как ще познаеш в нощта и сред тълпата кои са извършили нападението?

— Все ми е едно… Тълпа го е извършила, тълпата ще отговаря…

— Нито един съдия няма да отсъди така. А ти трябва да помниш, че ще бъдеш върховен съдия — опита се да го убеждава Тутмозис…

Престолонаследникът се замисли, а приятелят му продължи:

— Помисли, какво ще каже утре нашият господар, фараонът?… И каква радост ще зацари между враговете на Египет от изток и запад, ако чуят, че престолонаследникът е нападнал нощем своя народ едва ли не пред царския дворец.

— Ех, ако ми дадеше баща ми поне половината от армията, завинаги биха замлъкнали нашите врагове от всички посоки на света!… — прошепна князът и удари крак о земята.

— Най-сетне… припомни си оня селянин, който се обеси… Ти го съжаляваше, защото бе умрял невинен, а днес… Нима ти сам искаш да убиваш невинни?…

— Стига! — прекъсна го глухо престолонаследникът. — Гневът ми е като гърне, пълно с вода… Горко на тоя, върху когото се излее… Да влезем в къщи…