фараон, защото не е коронован в храма… Второ — никога няма да бъде истински фараон, понеже презира посвещението в първожречески сан… Най-сетне — не ние се нуждаем от неговата благосклонност, а той от благосклонността на боговете, които оскърбява на всяка крачка!…

Задъхан от гняв, Мефрес си пое дъх, а после продължи:

— Той прекара цял месец в светилището на Хатор, слуша там най-висша мъдрост, а веднага след това се хвана за финикийците. Не само това!… Посещаваше храма на Астарта и взе оттам жрица, което противоречи на принципите на всички религии…

После се подиграваше публично с моето благочестие… Заговорничеше с такива като него лекомислени и с помощта на финикийците крадеше държавни тайни… А когато се възкачи на трона — сбърках, когато едва стъпи на първото стъпало на престола, вече почна да безчести жреците, да мъти главите на селяните и войниците и да възобновява връзките си със своите приятели финикийци…

Нима ти, достойни Херхор, си забравил всичко това?… А ако го помниш, нима не разбираш опасностите, които ни грозят от страна на тоя хлапак?… Та той държи в ръката си кормилото на държавния кораб, който се движи между вирове и скали. Кой ще ми гарантира, че тоя безумец, който вчера извика при себе си финикийците, а днес се скара с тях, няма да извърши утре нещо, което ще изложи държавата на гибел?… — Тогава… какво?… — попита Херхор и го загледа проницателно в очите.

— Това, че нямаме причина да проявяваме към него благодарност или всъщност — слабост. И понеже иска веднага пари, няма да му дадем пари!…

— А… а после какво?… — запита Херхор.

— После ще управлява държавата и ще увеличава армията без пари — отвърна раздразнено Мефрес.

— А… а ако изгладнялата му армия поиска да ограби храмовете?… — продължаваше въпросите си Херхор.

— Ха!… Ха!… Ха!… — избухна в смях Мефрес. После изведнъж стана сериозен, поклони се и каза с ироничен тон:

— Това вече е твоя работа, ваше достойнство… Човек, който в продължение на толкова години като тебе е управлявал държавата, трябва да е подготвен за подобна опасност.

— Да допуснем — каза бавно Херхор, — да допуснем, че аз бих намерил средства срещу опасностите, които биха заплашвали държавата. Но вие, ваше достойнство, който сте най-старши първожрец, ще успеете ли да предпазите жреческото съсловие и светилищата от оскърбления?…

Известно време двамата се гледаха в очите.

— Питаш ме дали бих съумял? — каза Мефрес. — Дали ще съумея?… Аз дори няма нужда да съумявам. Боговете са сложили в ръцете ми гръм, който ще убие всеки, който светотатствува.

— Пет!… — прошепна Херхор. — Така да бъде…

— Със съгласието или без съгласието на върховния жречески съвет — добави Мефрес. — Когато лодката се преобръща, няма време за разправии с весларите.

Двамата се разделиха в унило настроение. А същия ден вечерта ги повика фараонът.

Те дойдоха в определеното време поотделно. Направиха дълбок поклон пред владетеля и всеки застана в различен ъгъл, без да се гледат един друг.

„Дали са се скарали?… — помисли Рамзес. — Това не пречи…“

Миг по-късно влязоха свети Сем и пророк Пентуер. Тогава Рамзес седна на подиума, а на четиримата жреци посочи ниски табуретки срещу себе си и каза:

— Свети мъже! Досега не съм ви викал на съвещание, понеже всички заповеди, които издавах, се отнасяха изключително до военните работи…

— Имахте право, ваше величество — обади се Херхор.

— Направих всичко, каквото можах, през това късо време, за да укрепя защитните сили на държавата. Отворих две нови училища за военачалници и възобнових пет ликвидирани полка…

— Имали сте право, господарю — обади се Мефрес.

— За другите военни подобрения не говоря, защото тия неща не интересуват вас, духовниците…

— Прав сте, господарю — казаха заедно Мефрес и Херхор.

— Но сега има друг въпрос — каза фараонът, доволен от одобренията на двамата сановници, от които беше очаквал съпротива. — Приближава се денят на погребението на божествения ми баща, а съкровището не притежава достатъчно средства…

Мефрес стана от табуретката.

— Озирис-Мер-амен-Рамзес — каза той — беше справедлив господар, който осигури на своя народ многогодишен мир, а на боговете — слава. Затова разреши, ваше величество, погребението на тоя набожен фараон да стане за сметка на светилищата.

Рамзес XIII се учуди и трогна от почитта, отдавана на баща му. Известно време мълча, сякаш не можеше да намери отговор, после отвърна:

— Много съм ви благодарен за честта, която оказвате на равния на боговете мой баща. Позволявам такова погребение и още веднъж много ви благодаря…

Той замълча, подпря глава на ръката си и се замисли, сякаш водеше борба със себе си. Внезапно вдигна глава: лицето му беше оживено, очите блестяха.

— Аз съм трогнат — каза той — от вашите добри чувства, свети отци. Щом паметта на баща ми ви е толкова скъпа, вие не можете да имате лоши чувства към мене…

— Нима ваше величество може да допусне подобно нещо?… — обади се първожрецът Сем.

— Ти казваш истината — продължи фараонът. — Аз неоснователно ви подозирах, че сте настроени срещу мене… Но желая да поправя това и затова ще бъда с вас откровен…

— Да ви благославят боговете, ваше величество… — каза Херхор.

— Ще бъда откровен. Моят божествен баща поради възрастта си, болестта си, а може би поради жреческите си задължения, не можеше да посвещава толкова сили и време на държавните работи, колкото мога аз. Аз съм млад, здрав, свободен, затова искам и ще управлявам сам. Както пълководец трябва да ръководи армията си на своя отговорност и по свой план, така и аз ще управлявам държавата. Това е моята твърда воля и няма да отстъпя от нея. Но разбирам, че дори да бъда и най-опитен, не мога да мина без верни слуги и мъдри съветници. И затова понякога ще искам мнението ви по различни въпроси.

— Затова сме върховен съвет при трона на ваше величество — обади се Херхор.

— Разбира се — продължи все така оживено фараонът, — аз ще се възползувам от вашите услуги дори още отсега…

— Слушам заповедите ти, господарю — каза Херхор.

— Аз желая да подобря живота на египетския народ. Но понеже при такива случаи прибързаните стъпки могат да донесат само вреди, в началото му подарявам дребно нещо; след шест дни работа — седмият ден да бъде за почивка…

— Така е било през време на владичеството на деветнадесетте династии… Тоя закон е стар колкото самия Египет — обади се Пентуер.

— Почивката всеки седми ден ще даде петдесет дни годишно за всеки работник; това значи, че господарят му ще загуби петдесет драхми. А от милионите работници държавата ще загуби около десет хиляди таланта годишно… — каза Мефрес. — Ние пресметнахме вече това в светилищата!… — добави той.

— Така е — отвърна живо Пентуер, — загуби ще има, но само през първата година. Защото, когато силите на народа закрепнат от почивките, през следващите години той ще отработи загубата дори с лихвата…

— Ти казваш истината — отговори Мефрес. — Но във всеки случай трябва да имаме десет хиляди таланта за първата година. А пък аз мисля, че и двадесет хиляди няма да стигнат…

— Прав си, достойни Мефрес — обади се фараонът. — При промените, които искам да извърша в моята държава, двадесет, пък дори тридесет хиляди таланта няма да представляват кой знае каква сума. Затова — добави той бързо — от вас, свети мъже, ще търся помощ…

— Ние сме готови да подкрепим всяко намерение на ваше величество с молитви и процесии — каза Мефрес.

— Хубаво, молете се и поощрявайте да го прави и народът. Но освен това дайте на държавата тридесет