Фараонът се навъси.

— Ще се заема с тия неща — отвърна той — и съдилищата ще бъдат справедливи към вас. Но сега аз се нуждая от около пет хиляди таланта…

— Откъде да ги вземем, господарю?… — продължи да се оплаква Дагон. — Покажете ни, ваше величество, търговци и ние ще им продадем всичките си движими и недвижими имущества, само да изпълним вашите заповеди. Но къде са тези търговци?… Навярно жреците, но те ще оценят нашите имения на безценица и на това отгоре няма да платят в наличност.

— Изпратете в Тир, в Сидон… — обади се Рамзес. — Всеки от тия градове би могъл да даде взаем не пет, а сто хиляди таланта…

— Тир и Сидон!… — повтори Дагон. — Днес цялата Финикия трупа злато и скъпоценности, за да се откупи от асирийците… По нашата страна вече обикалят пратеници на цар Асар и говорят, че стига да плащаме всяка година щедър откуп, царят и сатрапите не само няма да ни потискат, но и ще ни осигурят по-големи печалби от тия, които имаме днес по милостта на ваше величество и на Египет…

Владетелят побледня и стисна зъби. Финикиецът се опомни и добави бързо:

— Но най-сетне защо да губим времето на ваше величество с моите глупави приказки?… Тук, в Мемфис, се намира княз Хирам… Той може да ви обясни по-добре всичко, защото е мъдрец и член на върховния съвет на нашите градове…

Рамзес се оживи.

— Доведи ми по-скоро тук тоя Хирам — отвърна той. — Защото ти, Дагон, разговаряш с мене не като лихвар, а като оплаквачка на погребение.

Финикиецът удари още веднъж чело о пода и попита:

— Може ли достойният Хирам да дойде веднага тук?… Вярно, че е вече късно… Но той така се бои от жреците, че би предпочел нощем да отдаде чест на ваше величество…

Фараонът прехапа устни, но се съгласи с тоя проект. Дори изпрати Тутмозис с лихваря, за да доведе Хирам в двореца през тайни входове.

Към десет часа вечерта пред господаря застана Хирам, облечен с тъмно облекло на дребен мемфиски търговец.

— Защо се криеш така, ваше достойнство?… — попита го фараонът, неприятно засегнат. — Нима моят дворец е затвор или дом на прокажени?…

— Ах, господарю мой!… — въздъхна старият финикиец. — Откак вие станахте владетел на Египет, престъпници са тия, които се осмеляват да се виждат с вас и не дават отчет за това, което вие благоволявате да кажете…

— Пред кого трябва да повтаряте думите ми?… — попита фараонът.

Хирам вдигна нагоре очи и ръце.

— Ваше величество знае враговете си!… — отвърна той.

— Но да оставим това — каза Рамзес. — Ваше достойнство, знаеш защо те извиках, нали? Искам да получа заем от няколко хиляди таланта…

Хирам изохка и така се олюля, че господарят му позволи да седне в негово присъствие, което беше най-висока чест.

След като се разположи удобно и отдъхна, Хирам каза:

— Защо, ваше величество, искате да вземете пари взаем, когато можете да имате големи богатства?…

— Зная. Когато завладея Ниневия — прекъсна го фараонът. — Но това са далечни времена, а аз се нуждая от пари днес…

— Аз не говоря за война — отвърна Хирам. — Аз говоря за нещо, което веднага ще донесе на съкровището големи суми и постоянен годишен доход…

— По какъв начин?

— Позволи ни, ваше величество, и ни помогни да изкопаем канал, който да съединява Средиземно море с Червено…

Фараонът скочи от креслото.

— Ти се шегуваш, старче?… — извика той. — Кой ще извърши такава работа и кой би искал да изложи Египет на риск?… Та нали морето ще ни залее…

— Кое море?… Навярно нито Червено, нито Средиземно — отвърна спокойно Хирам. — Аз зная, че египетските жреци са изследвали тая работа и са пресметнали, че е много доходна, най-доходната на света… Само че… те предпочитат да го направят сами или по-скоро не искат да го направи фараон.

— Къде са доказателствата ти? — попита Рамзес.

— Аз нямам доказателства, но ще изпратя при ваше величество един жрец, който ще ви обясни цялата работа с планове и сметки…

— Кой е тоя жрец?…

Хирам се замисли, а след малко каза:

— Имам ли обещанието на ваше величество, че за него няма да знае никой освен нас?… Той, господарю, ще ви направи много по-големи услуги, отколкото аз самият… Той знае много тайни и… много жречески мерзавщини…

— Обещавам — отвърна фараонът.

— Тоя жрец се казва Саменту… Служи в светилището на Сет край Мемфис… Той е голям мъдрец, само че… нуждае се от пари и е много амбициозен… А понеже първожреците го унижават, каза ми, че ако ваше величество пожелае… щял да свали жреческото съсловие… Защото знае много тайни… О, много!… Рамзес се замисли дълбоко. Той разбра, че този жрец е голям предател, но същевременно оцени какви важни услуги може да му направи.

— Разбира се — каза фараонът, — ще помисля за този Саменту. А сега да допуснем за момент, че такъв канал може да се прокопае. Каква полза ще имам аз от него?

Хирам вдигна лявата си ръка и почна да смята на пръсти.

— Преди всичко — каза той — Финикия ще плати на ваше величество петте хиляди таланта закъснели данъци…

Второ, Финикия ще плати на ваше величество пет хиляди таланта за правото да извърши тая работа…

Трето, когато работите започнат, ще плащаме хиляда таланта годишно и още толкова таланта, колкото десетки работници ни достави Египет.

Четвърто, за всеки египетски инженер ще даваме на ваше величество по един талант годишно.

Пето, когато работите привършат, ваше величество ще ни даде канала под наем за сто години, а ние ще плащаме за него хиляда таланта годишно.

Малки печалби ли са това?… — попита Хирам.

— А сега, днес — каза фараонът, — бихте ли ми дали петте хиляди таланта закъснели данъци?

— Ако договорът бъде сключен днес, ще ви дадем десет хиляди и ще добавим още три хиляди — данъка за три години предварително…

Рамзес XIII се замисли. Много пъти вече финицийците бяха предлагали на владетелите на Египет да прокопаят този канал, но винаги срещаха упоритата съпротива на жреците. Египетските мъдреци обясняваха на фараоните, че тоя канал излага държавата на риска да бъде заляна от водите на Средиземно и Червено море.

Но ето, сега Хирам твърди, че такава опасност не съществува, жреците знаели това!…

— Обещавате — обади се фараонът, след като мисли дълго, — обещавате да плащате по хиляда таланта управлението му помагат мъдреци, които не са жреци и иямат такава власт, както в Египет.

А при това тия хора приличат на египтяните… Те почитат умрелите си прадеди и се грижат много за техните останки. Писмото им напомня вашето, жреческото… Но носят дълги дрехи от тъкани, непознати у нас, сандалите им пък напомнят малки пейчици, а главите си покриват с островърхи кутийки… Покривите на къщите им са също така остри и извити нагоре з краищата…