присъствуващите дали някой не е видял нейния божествен съпруг и брат?

След изтичането на това време на траур в залата се яви Хор, син и наследник на Озирис, придружен от свитата си, и едва тогава те забелязаха басейна с водата.

— Дали да потърсим тук тялото на моя баща и брат? — попита Хор. Започнаха да търсят, намериха го и сред гръмките радостни възгласи на жреците и при звуците на музика извадиха трупа на фараона от тая баня. После го сложиха в каменна тръба, през която в продължение на няколко дни минаваше горещ въздух, и като го изсушиха така, предадоха го на парасхитите.

Сега започнаха най-важните церемонии, извършвани над покойния от най-висшите жреци в квартала на покойниците.

Обърнаха тялото на покойника с главата на юг и го измиха със светена вода, а отвътре — с палмово вино. Върху посипания с пепел под седяха оплаквачки, които си скубеха косите, дращеха лицата си и оплакваха умрелия. Около смъртното ложе се бяха събрали жреци, преоблечени като божества: голата Изис с короната на фараоните, младият Хор, Анубис с глава на чакал, Тот с птича глава и плочки в ръце и много други.

Под надзора на тая достопочтена група специалистите започнаха да пълнят вътрешността на умрелия със силно ухаещи билки, дървени стърготини, дори да изливат там благовонни смоли, и всичко това беше придружено с молитви. После му сложиха стъклени очи с бронзови рамчици.

Накрая цялото тяло беше посипано със сода. Сега пристъпи друг жрец и разказа на присъствуващите, че тялото на умрелия е тяло на Озирис и неговите особености са особености на Озирис. „Чудодейната сила на лявата страна на лицето му е силата на лявата страна на бог Тум, а дясното му око е око на бог Тум, чиито лъчи пронизват тъмнината. Неговото ляво око е око на Хор и то унищожава всички живи същества; горната му устна — това е Изис, а долната — Нефтис50. Шията на умрелия е богиня, ръцете са божествени души, пръстите — небесни смокове, синове на богинята Серкет51. Бедрата му са две пера на Амон, гръбнакът — гръбначен стълб на Себагу52, а коремът е бог Нут.“

Друг жрец каза:

— „Дадени ми са уста, за да говоря, крака — за да ходя, ръце — за да събарям враговете си. Възкръсвам, съществувам, отварям небето, върша това, което са ми заповядали в Мемфис.“53

В същото време на шията на мумията окачиха изображение на скарабей, направено от скъпоценен камък, със следния надпис:

„О, сърце мое, сърце, което съм получил от майка си, което беше в мене, когато пребивавах на земята, о, сърце, не въставай срещу мене и не свидетелствувай зле за мен в деня на съда“.54

Сега жреците обвиваха всяка ръка и крак, всеки пръст на умрелия с ленти, на които бяха написани молитви и заклинания. Тия ленти се залепваха със смола и балсами. А върху гърдите и на шията поставиха цели страници от „Книгата на мъртвите“ със следните думи, които жреците изричаха на висок глас над покойника:

„Аз съм този, на когото никой бог не поставя пречки.

Кой е той?

Той е Тум върху своя щит, той е Ра върху своя щит, който се издига на източната страна на небето.

Аз съм Вчера и знам Утре.

Кой е той?

Вчера — това е Озирис, Утре — това е Ра в онзи ден, когато ще изтреби неприятелите на повелителя на вселената и ще принесе в жертва сина си Хор. С други думи: в деня, когато ковчегът на Озирис бъде посрещнат от баща му Ра. Той ще победи боговете по заповед на Озирис, господаря на планината Аменти55.

Какво е това?

Аменти — това е творение на душите на боговете по заповед на Озирис, господаря на планината Аменти. С други думи: Аменти е гняв, предизвикан от Ра; всеки бог, който пристига там, влиза в борба. Аз познавам великия бог, който живее там.

Аз съм от моята страна, идвам от моя град, унищожавам злото, отстранявам това, което не е добро, отстранявам мръсотията от себе си. Аз отивам в страната на небесните обитатели, влизам през грамадна порта,

О, вие, мои спътници, подайте ми ръка, защото ще бъда един от вас.“56

След като всеки крайник от тялото на умрелия беше увит с молитвени ленти и снабден с амулети, след като вече разполагаше с достатъчно наставления, които щяха да му дадат възможност да се ориентира в страната на боговете, трябваше да се помисли и за документ, който би му отворил портата на тази страна.

Защото между гроба и небето умрелия го чакат четиридесет и двама страшни съдии, които под председателството на Озирис проучват земния му живот. И когато сърцето на покойника, претеглено върху везните на справедливостта, се окаже равно на богинята на правдата, когато бог Дуат, който записва върху плочки делата на умрелия, ги прецени като добри, едва тогава Хор взема душата за ръка и я отвежда пред трона на Озирис.

Но за да може умрелият да се оправдае пред съда, трябва мумията му да се увие в папирус, на който да е написана пълната му изповед. Докато увиват тялото с тоя документ, жреците четат отчетливо и внушително, та умрелият да не забрави нещо:

„Владетели на истината, аз ви нося самата истина. Не съм измамил никого. Не съм направил нещастен никого от ближните си. Не съм позволил сквернословия, нито лъжливи думи в дома на истината. Не съм дружил със злото. Не съм правил зло. Като началник не съм заповядвал на подчинените си да работят свръх-сили. Никой по моя вина не е станал боязлив, беден, страдащ или нещастен. Не съм вършил нищо, от което боговете биха се отвратили. Не съм измъчвал роб. Не съм морил роб от глад. Не съм го довеждал до сълзи. Не съм убивал. Не съм карал някого да убива вероломно. Не съм лъгал. Не съм ограбвал имуществата на храмовете. Не съм намалявал доходите, посветени на боговете. Не съм вземал хляба, нито поясите на мумиите. Не съм извършвал грях с жрец от моя окръг. Не съм му вземал, нито намалявал богатството. Не съм употребявал фалшиви везни. Не съм откъсвал бебе от гърдите на кърмачката му. Не съм си позволявал жестокости. Не съм ловил с мрежа птици, посветени на боговете. Не съм вредил на прилива на водата. Не съм насочвал в друга посока водата на каналите. Не съм гасил огън в неподходящо време. Не съм крал жертвените дарове на боговете, които те са си избрали. Аз съм чист… Аз съм чист… Аз съм чист.“57

Когато умрелият вече знаеше благодарение на „Книгата на мъртвите“ как да се справя в страната на вечния живот и преди всичко, когато знаеше как да се оправдава пред съда на четиридесет и двамата богове, тогава жреците го снабдяваха с предисловието към тази книга, като му обясняваха устно нейната необикновена важност.

За тая цел парасхитите, които се намираха около току-що приготвената мумия на фараона, се отдалечаваха, а идваше първожрецът на този квартал и шепнеше на ухото на умрелия:

„Знай, че като притежаваш тази книга, ти ще принадлежиш към живите и ще си спечелиш голямо уважение между боговете. Знай, че благодарение на нея никой няма да се осмели да ти се противопостави. Самите богове ще се приближат до тебе и ще те прегърнат, защото ти ще принадлежиш на тяхната среда.

Знай, че тази книга ще ти даде да познаеш какво е било в началото. Никой човек не я е разгласявал, никое око не я е видяло, никое ухо не я е слушало. Тази книга е самата истина, но никой и никога не я е знаел. Нека да я видиш само ти и този, който те е снабдил с нея. Не се мъчи да й правиш тълкувания, който биха ти подсказали твоята памет или въображение. Тя се пише само в залата, където балсамират умрелите. Тя е велика тайна, която не знае никой обикновен човек, никой на света.

Тази книга ще ти бъде храна в по-висшата страна на духовете, тя ще достави на душата ти необходимите й средства, докато пребивава на земята, ще й даде живот вечен и ще направи така, че никой да не може да има власт над тебе.“58