— Кой е видял тия резерви?

— Аз самият — каза ковчежникът. — Съкровищата, скрити в Лабиринта, не намаляват, а се увеличават от поколение на поколение, та в случай…

— Та асирийците — прекъсна го фараонът — да имат какво да вземат, когато покорят Египет, така прекрасно управляван от жреците!… Благодаря ти, главен ковчежнико — добави той. — Аз знаех, че материалното състояние на Египет е лошо. Но не допусках, че държавата е разорена… В страната — бунтове, войска няма, фараонът бедствува… Но съкровището в Лабиринта се увеличава от поколение на поколение!…

Ако всяка династия, само династията, правеше толкова подаръци на светилищата, колкото им е дал моят баща, Лабиринтът щеше да има вече деветнадесет хиляди таланта злато, около шестдесет хиляди таланта сребро, а колко зърнени храни, добитък, земя, роби и градове, колко облекло и скъпоценни камъни, това не може да пресметне и най-добрият сметководител!…

Главният ковчежник се сбогува с владетеля потиснат. Но и фараонът не беше доволен; защото, след като помисли малко, стори му се, че прекалено открито беше говорил със сановниците си.

Стражата, която дежуреше в преддверието, доложи, че Пентуер е дошъл. Жрецът падна ничком пред фараона и попита какво ще му заповяда.

— Не искам да ти заповядвам, а да те моля — каза владетелят. — Ти знаеш, че в Египет има бунтове!… Бунтуват се селяните, занаятчиите, дори затворниците… Бунтове от морето до каменните кариери!… Остава само да се разбунтуват войниците ми и да обявят за фараон… например Херхор!…

— Да живееш вечно, ваше величество — отвърна жрецът. — В Египет няма човек, който не би се пожертвувал за тебе и не би благословил името ти.

— Ах, ако знаеха — каза гневно Рамзес — колко фараонът е безсилен и беден, всеки номарх щеше да поиска да бъде господар на своя номес!… Аз мислех, че като наследя двойната корона, ще представлявам нещо… Но още първия ден се убеждавам, че съм само сянка на някогашните египетски владетели! Та и какво друго може да бъде фараонът без богатство, без войска и преди всичко без верни слуги?… Аз съм като статуйка на боговете, пред които горят благовония и принасят жертви… Но статуите са безсилни, а с жертвите се охранват жреците… Впрочем ти държиш на жреците!…

— Мене много ме боли — отвърна Пентуер, — че ваше величество говори така в първия ден на царуването си. Ако из Египет се разнесе вест за това…

— На кого другиго да кажа какво ме измъчва?… — прекъсна го фараонът. — Ти си мой съветник и ми спаси или поне поиска да ми спасиш живота, навярно не за да разгласяваш какво става в сърцето на фараона, което отварям пред тебе… Но ти имаш право…

Владетелят се разходи из стаята и след малко каза със значително по-спокоен тон:

— Аз те назначих за ръководител на комисия, която ще трябва да проучи причините за непрестанните бунтове в държавата ми. Искам да бъдат наказани само виновните, а да се отнасят справедливо към нещастните…

— Да те подкрепи бог със своята милост!… — прошепна жрецът. — Ще направя всичко, което заповядаш, господарю. Но аз и без проучване зная причините за бунтовете…

— Кажи ги.

— Много пъти съм говорил за това на ваше величество: населението, което се труди, е гладно, претоварено с работа и плаща прекалено големи данъци. Който по-рано е работел от изгрев до залез слънце, днес трябва да започва един час преди изгрев, а да свършва един час след залез слънце. Не много отдавна простият човек можеше да посещава на всеки десет дни гробовете на майка си и баща си, да разговаря със сенките им и да принася жертви. Но днес никой не ходи там, защото няма време.

По-рано селянинът изяждаше дневно три пшенични питки, днес няма възможност дори за една ечемична. По-рано за работата по каналите, бентовете и пътищата се спадаше от данъците; днес данъците трябва да се плащат отделно, а обществените работи се вършат безплатно.

Ето причините за бунтовете.

— Аз съм най-бедният благородник в държавата! — извика фараонът и заскуба косата си. — Всеки собственик на чифлик дава на добитъка си необходимата му храна и почивка, а моят е вечно гладен и уморен!… Тогава какво трябва да правя? Кажи ти, който ме молеше да подобря положението на селяните…

— Заповядваш ли ми, господарю, да ти кажа?…

— Моля… Заповядвам… Както искащ иай-сетне… Само говори умно.

— Да бъде благословено твоето владичество, истински сине на Озирис! — отвърна жрецът. — Ето какво трябва да се прави… Преди всичко заповядай, господарю, да се плаща за обществените работи, както беше някога…

— Разбира се.

— После заповядай земеделската работа да трае само от изгрев до залез слънце… След това нареди народът да почива всеки седми ден, както е било през времето на божествените династии; не всеки десети, а всеки седми ден. Забрани също на господарите да залагат селяните, а писарите да ги бият и измъчват, както им скимне. Най-сетне дай една десета или поне една двадесета част от земята в собственост на селяните и да няма право никой да им я отнема или заложи. Нека семейството на селянина има поне толкова земя, колкото е подът на тая стая, и то вече няма да гладува. Дай им, господарю, пустинни пясъци в собственост и след няколко години там ще израснат градини…

— Ти говориш хубаво — обади се фараонът, — но казваш това, което виждаш в сърцето си, а не по белия свят. Човешките помисли, дори и най-добрите, не винаги са в съгласие с естествения ход на нещата.

— Ваше величество, аз вече съм виждал подобни промени и резултатите от тях — отвърна Пентуер. — При някои светилища се правят различни опити за лекуване на болните, за обучение на децата, за отглеждане на добитъка и растенията, най-сетне за поправяне на човешките нрави. И ето какво ставаше:

Когато на ленивия и слаб селянин даваха добра храна и почивка всеки седми ден, тоя човек напълняваше, добиваше желание за работа и прекопаваше по-голяма площ на нивата, отколкото по-рано. Платеният работник е по-весел и извършва повече работа, отколкото роба, та макар и да бият роба с железни пръчки. На ситите хора се раждат повече деца, отколкото на гладните и отрудените; потомството на свободните хора е здраво и силно, а на робите — хилаво, мрачно и склонно към кражби и лъжа.

Най-сетне всички се убедиха, че земята, когато е обработвана от собственика си, дава един път и половина повече зърно и зеленчук, отколкото земята, обработвана от роби.

Ще ти кажа дори нещо по-интересно, ваше величество: когато се оре при музика, хората и воловете работят по-добре, по-бързо и се изморяват по-малко, отколкото без музика!… Всичко това е проверено в нашите светилища.

Фараонът се усмихна.

— Трябва и аз да въведа музика в моите чифлици и каменни кариери — каза той. — Ако обаче жреците са се убедили в тия чудни неща, за които ми приказваш, защо те не постъпват по тоя начин със селяните в своите имения?…

Пентуер наведе глава.

— Защото не всички жреци са мъдреци и не всички имат благородни сърца — отвърна той и въздъхна.

— Точно така!… — възкликна владетелят. — А сега кажи ми ти, който си син на селянин и знаеш, че между жреците се намират негодници и глупци, кажи ми защо не искаш да ми служиш в борбата срещу тях… Нали сам разбираш, че не ще мога да поправя селяшкия бит, ако преди това не приуча жреците да се подчиняват на волята ми…

Пентуер закърши ръце.

— Господарю — отвърна той, — борбата с жреците е безбожна и опасна работа!… Не един фараон я е започвал и… не е могъл да я довърши…