А ето как стана това.

Княз Рамзес още не бе успял да напусне двореца на път от Пи-Баст с войската, когато полицейският началник вече знаеше за убийството на детето, за бягството на Кама и това, че прислугата на Сара видяла княза да влиза през нощта в дома й. Началникът беше съобразителен човек. Той се досети кой може да е извършил злодеянието и вместо да води следствие на място, впусна се да преследва виновните извън града, като предупреди за случилото се Хирам.

И докато Мефрес се мъчеше да изтръгне признания от Сара, най-енергичните агенти на пи-бастката полиция, както и финикийците под предводителството на Хирам вече гонеха гърка Ликон и жрицата Кама.

На третата нощ от заминаването на княза в поход полицейският началник се върна в Пи-Баст, като караше със себе си грамадна клетка, покрита с платно, в която някаква жена крещеше до небесата. Той не легна да спи, а извика веднага офицера, който водеше следствието, и внимателно изслуша доклада му.

На разсъмване двамата първожреци, Сем и Мефрес, както и номархът на Пи-Баст получиха покана с най-покорна молба да се явят при началника на полицията. И тримата дойдоха в един и същи час. Като се покланяше ниско, полицейският началник почна да им се моли да му разправят всичко, което знаят за убийството на детето на престолонаследника.

Щом чу тая почтителна покана, номархът побледня, въпреки че беше висок сановник, и заяви, че не знае нищо. Почти същото повтори и първожрецът Сем, но добави, че Сара му изглежда невинна. А когато дойде ред на Мефрес, той каза:

— Не зная дали, ваше достойнство, си чул, че през нощта, когато е извършено злодеянието, една от жените на княза, Кама, е избягала.

Полицейският началник изглеждаше много учуден.

— Не зная също така — продължи Мефрес — дали е съобщено на ваше достойнство, че престолонаследникът не е нощувал в двореца, а бил в дома на Сара. Вратарят и две слугини са го познали, защото нощта беше доста ясна.

Удивлението на полицейския началник сякаш достигна върха си.

— Много жалко — завърши първожрецът, — че ваше достойнство отсъствува няколко дни от Пи- Баст.

Началникът се поклони съвсем ниско на Мефрес и се обърна към номарха:

— Няма ли да благоволите, ваше достойнство, да ми кажете, как беше облечен князът нея вечер?…

— Носеше бял кафтан и пурпурна престилка, обшита със златни ширити и ресни — отвърна номархът. — Добре помня, защото аз бях един от последните, които разговаряха тая вечер с княза.

Полицейският началник плесна с ръце и в канцеларията влезе вратарят на Сара.

— Ти видя ли княза — попита го началникът, — когато влизаше през нощта в дома на господарката ти?

— Аз отворих вратата на негово достойнство — да живее вечно!…

— А помниш ли как беше облечен?…

— С кафтан на жълти и черни ивици, кепе от същия плат и престилчица на сини и червени линии — отговори вратарят.

Сега пък се учудиха двамата жреци и номархът.

А когато въведоха една след друга двете прислужнички на Сара и те повториха точно същото описание на облеклото на княза, очите на номарха пламнаха от радост, а по лицето на свети Мефрес пролича смущение.

— Готов съм да се закълна — обади се достопочтеният номарх, — че князът беше с бял кафтан и пурпурна престилка, обшита със злато…

— А сега — обади се полицейският началник — благоволете, достоуважаеми, да дойдете с мене в затвора. Там ще видите още един свидетел…

Слязоха в подземието. До прозореца в една зала имаше грамадна клетка, покрита с платно. Полицейският началник отметна платното с една тояга и присъствуващите видяха, че в единия ъгъл лежи жена.

— Но това е господарката Кама!… — възкликна номархът.

И наистина вътре беше Кама, болна и много променена.

Като видя сановниците, тя се изправи и застана така, че светлината падаше на лицето й. Тогава присъствуващите видяха, че то е покрито с бакърени петна, а очите й блуждаеха като очи на безумна.

— Кама — обърна се към нея полицейският началник, — богиня Астарта те е докоснала с проказа.

— Не е богинята!… — обади се жрицата с променен глас. — Подлите азиатци ми подхвърлиха заразен воал… О, аз нещастната!…

— Кама — продължи полицейският началник, — най-знаменитите наши първожреци, свети Сем и свети Мефрес, се съжалиха над твоето нещастие. Ако кажеш истината, те ще се помолят за тебе и може би всемогъщият Озирис ще те спаси от тая беда. Има още време, болестта едва започва, а нашите богове много могат…

Болната жена падна на колене и като притисна лице до решетката, заговори със сломен глас:

— Смилете се над мене… Аз се отрекох от финикийските богове и до края на живота си ще се посветя да служа на великите богове на Египет… Само прогонете от мене…

— Отговори, но кажи истината — каза полицейският началник — и боговете няма да ти откажат милост. Кой уби детето на еврейката Сара?…

— Предателят Ликон, гъркът… Той беше певец в нашето светилище и казваше, че ме обича… А сега, негодникът, ме изостави, като заграби скъпоценностите ми!…

— Защо Ликон уби детето?

— Искаше да убие княза, но не го намери в двореца; тогава се завтече до дома на Сара и…

— Как тоя убиец можа да се промъкне в охраняван дом?

— Нима ти не знаеш, достопочтени, че Ликон прилича на княза?… Приличат си като два листа от една палма…

— Как беше облечен Ликон оная нощ?… — продължи да задава въпроси полицейският началник.

— Носеше… носеше кафтан на жълти и черни ивици… кепе от същия плат и престилка на червени и сини черти… Не ме мъчете повече… Върнете ми здравето… Смилете се… Ще бъда вярна на боговете ви… Отивате ли си вече?… О, безсърдечни!…

— Бедна жено — обади се първожрецът Сем. — Ще ти изпратя могъщ чудотворец и може би…

— О, да ви благослови Астарта… Не, да ви благословят всичките всемогъщи и милостиви богове… — прошепна страшно измъчената финикийка.

Сановниците излязоха от затвора и се върнаха в канцеларията. Като видя, че първожрецът Мефрес стои с впит в земята поглед и свити устни, номархът го попита:

— Не се ли радвате, свети отче, на разкритията, които направи нашият славен полицейски началник?

— Нямам причини да се радвам — отвърна остро Мефрес. — Въпросът вместо да се опрости, става по- сложен… От една страна, Сара продължава да твърди, че тя е убила детето, от друга — финикийката говори като подучена…

— Значи, вие не вярвате, ваше достойнство?… — обади се полицейският началник.

— Защото никога не съм виждал двама души толкова да си приличат, че единият да бъде взет за другия. Още повече не съм и чувал, че в Пи-Баст съществува човек, който може да минава за нашия престолонаследник — да живее вечно!…

— Тоя човек — каза полицейският началник — е живял в Пи-Баст, в светилището на Астарта. Познавал го финикийският княз Хирам, а нашият престолонаследник го е виждал със собствените си очи. Дори неотдавна той ми заповяда да го уловя и ми обеща за това голяма награда.

— Охо! — възкликна Мефрес. — Виждам, достоуважаеми полицейски началник, че в твои ръце почват да се съсредоточават най-висшите държавни тайни. Ала позволи ми все пак да не вярвам в тоя Ликон, докато сам не го видя!…

След тия думи Мефрес напусна сърдит канцеларията, последван от свети Сем, който вдигна в недоумение рамене.