Пилотът откачи колана, бавно се издигна и се хвана за лесковите клони, противопоставяйки се на изкуствения зефир.
— Докторе… ти и ГОД грешите.
Въздушният поток го тласна толкова силно, че целият храст се огъна. За да не го изтръгне с корените. Темпе пусна клоните и извика, докато летеше към вратата:
— На „Евридика“ Лаугер ми каза, че ще видя квинтяните. И затова полетях…
Корабът трепна. Темпе разбра светкавично; че нещо става: стената на оранжерията тръгна рязко към него. Той се извъртя във въздуха като падаща котка, за да амортизира удара, смъкна се по стената до почвата, опря здраво краката си и със сгънати колене определи тягата. Не беше голяма. Но нещо се беше случило. Коридорът беше пуст, сирените мълчаха, само гласът на ГОД се носеше отвсякъде.
— Всички по местата си. Квинта отговори. Всички по местата си. Квинта отговори…
Без да чака Герберт, пилотът скочи в най-близкия асансьор. Тътреше се цели векове, отминаваните палуби една след друга хвърляха светлина, подът противодействуваше все по-силно. При ускоряването в „Хермес“ вече бе надхвърлено земното притегляне, но едва ли с повече от половин единица. В горната зала за управление, потънали в дълбоките гравитационни фотьойли с вдигнати облегалки за главите, седяха Харрах, Ротмонт, Накамура и Полассар, а Стеергард се беше опрял стабилно на масата на главния монитор и гледаше като всички пробягващите по цялата му ширина зелени фрази:
…ОСИГУРЯВАМЕ ВИ БЕЗОПАСНОСТ НА НАШАТА НЕУТРАЛНА ТЕРИТОРИЯ СТОП 46 ГРАДУСА ШИРИНА 139 ДЪЛЖИНА НАШИЯТ КОСМОДРУМ СЪГЛАСНО ВАШАТА МРЕЖА НА МЕРКАТОР СТОП НИЕ СМЕ СУВЕРЕННИ НЕУТРАЛНИ СТОП СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ УВЕДОМЕНИ СЪГЛАСНИ ПРИСТИГАНЕТО НА ВАШИ СОНДИ БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯ СТОП СЪОБЩЕТЕ С НЕОДИМОВ ЛАЗЕР СРОКА НА ПРИСТИГАНЕ НА ВАШАТА РАКЕТА СПОРЕД ВРЕМЕТО ОПРЕДЕЛЕНО ОТ ЕДИН ОБОРОТ НА ПЛАНЕТАТА В ДВОИЧНА СИСТЕМА СТОП ЧАКАМЕ ДОБРЕ ДОШЛИ СТОП
Стеергард пусна още веднъж на екрана цялото съобщение за Герберт и монаха, които тъкмо влязоха. После седна на мястото си и се обърна към присъствуващите:
— Получихме отговора преди няколко минути — чрез светлинни блясъци със слънчев спектър. Колега Накамура, огледало ли беше?
— Вероятно. Некохерентна светлина през един прозорец в облаците. Ако е обикновено огледало, то заема най-малко няколко хектара.
— Интересно. Солазерът ли прие сигналите.
— Не, бяха насочени към нас.
— Много интересно. Какъв е ъгловият размер на „Хермес“, гледан от планетата?
— Няколко стотни от дъговата секунда.
— Още по-интересно. Светлината беше ли колимирана?
— Слабо.
— Като от вдлъбнато огледало?
— Или като от редица плоски огледала, подредени подходящо на голяма площ.
— Значи са знаели къде да ни търсят. Но как и откъде са разбрали?
Никой не отговори.
— Моля, изложете мнението си.
— Биха могли да ни видят, когато изстрелвахме солазера — каза Ел Салам.
Темпе не го беше видял досега: той се обади от долната зала.
— Изстреляхме го преди четирийсет часа и после се движехме без тяга — възрази Полассар.
— Да оставим засега този въпрос. — Някой вярва ли в тяхното благородство?… Никой. Странна работа.
— Прекалено красиво е, за да бъде вярно — чу Темпе глас отгоре: на галерията стоеше Кирстинг. — От друга страна обаче, ако е клопка, биха могли да измислят по-малко примитивна.
— Ще разберем.
Командирът стана. „Хермес“ вече се движеше така равно, че всички гравиметри показваха единица, като че ли корабът се намираше в земен док.
— Моля за внимание. Колегата Полассар вече включи към ГОД допълнителния програмен блок СГ. Ел Салам да угаси солазера и да му сложи маскировка. Къде е Ротмонт? Добре. Приготви две тежки ракети за кацане. Пилотите и доктор Накамура да останат в залата за управление. Аз отивам да се изкъпя и веднага се връщам. Аха! Харрах, Темпе, проверете дали всичко, което не обича десет g, е добре прикрепено. Без мое позволение никой да не влиза в залата за навигация. Това е всичко.
Стеергард обиколи пултовете и като видя, че само пилотите са станали прави, подхвърли от вратата:
— Лекарите да заемат местата си. След миг залата опустя.
Харрах седна пред пулта. Пръстите му бягаха по клавиатурата, очите му следяха съсредоточено по светещите схеми на интероцепторите състоянието на всички агрегати от носа до кърмата. Темпе нямаше работа. Той отиде при Накамура, който разглеждаше на осветения екран спектрите на квинтянските сигнали и го попита какво означава Съкращението „СГ“. Харрах наостри уши — и той не беше чувал нищо за него досега.
Накамура вдигна очи от бинокулярите и поклати тъжно глава:
— Отец Араго ще бъде огорчен.
— На военно положение ли преминаваме? Какво е това СГ? — настояваше Темпе.
— Съдържанието на киловата товарителница вече не е тайна, господа.
— Оная заключената ли? Там няма ли гигантоходи?
— Не. Там е изненадата за всички. Дори за ГОД.
Освен за командира и моята скромна особа.
Виждайки учудването на пилотите, Накамура добави:
— Така прецени щабът на SETI, господа пилоти. Вие сте преминали симулация на самотно кацане и знаете, че там бихте могли да попаднете в положението. — да речем — на заложник…
— А ГОД?
— Той е машина. Компютрите от последно поколение също могат да станат обект на нападение, и то от разстояние, и да изплюят цялото съдържание на програмите.
— Но цяла товарителница ли е необходима, за да се сместят няколко отделни блокове на паметта?
— Там няма блокове. Там е „Хермес“. Нещо като макет. Много красив и старателно изработен. Подготвен, да предположим — за примамка.
— А допълнителните програми?
Японецът въздъхна.
— Това са символи, много стари. По-близки на вас, отколкото на мене. С като Содом, Г като Гомора.57 Неприятно — особено за апостолическия делегат. Съчувствувам му.
Содом и Гомора
Обикновено, когато корабът се движеше с пълна мощност, на борда и главно в каюткомпанията настроението на всички се подобряваше, защото можеха да забравят за затягащия се около тях гордиев възел поне докато се хранят. Дори това, че сядаха на масата, носеха и поемаха съдове, изсипваха супата в чинии и наливаха бирата в чаши, подаваха си солта, разбъркваха захарта в кафето с лъжичка, означаваше освобождаване от неизбежните при безтегловността действия, които са, както хиляди пъти бе подчертавано, такова освобождаване от веригите на гравитацията, такава пълна свобода, че навиците и всяко движение на тялото превръщат човека в посмешище. Разсеяният астронавт е целият в синини и цицини, с дрехи, залети с някакво питие, хвърчащ из кабината подир измъкващите се от ръцете му книжа, а ако пък попадне в голямо помещение „без реактивни материали“, се превръща в същество, по-безпомощно и от бебе, защото не може да изпълзи от увисналото положение; при подобни ситуации забраванковците се
