„Хермес“ на структурата на реализираната стратегия.

— Това беше израз на ГОД.

— Толкова по-зле. Не твърдя, че машината има доминираща роля при вземането на решение. Твърдя, че тя се превърна в огледало, увеличаващо вашата агресивност, родена от неуспеха.

Стеергард за първи път прояви изненада. Но мълчеше, а монахът продължи:

— Военните операции изискват авторитарни щабове. Същото се е случило и на тази планета. Но ние не трябва да възприемаме този род тактика.

— Не мисля за война с Квинта. Това са инсинуации.

— За съжаление, такава е истината. Войната може да се води и без обявяване, и без да се използува това название. Дойдохме тук не да си нанасяме удари, а да обменим информация.

— С удоволствие, но как?

— Вижда се ясно като на длан. За щастие на борда не се спазва принципът на военната тайна. Знам, че в халетата се изгражда слънчев лазер, който трябва да удари в планетата.

— Не в самата планета. В пръстена.

— И в атмосферата, която е жизнено важна част от планетата. Соларичният лазер — солазерът, както го наричат физиците, може да се използува за предаване на информация, а не за нанасяне на човекоубийствени удари.

— Предавахме в продължение на стотици часове — без резултат.

— Странно е, че именно аз виждам възможностите, които не виждат специалистите заедно с премъдрата машина. Сигналите, които изпращаше нашият „Амбасадор“, изискваха специални системи за приемане, антени, декодери… Не разбирам от радиотехника, но на Квинта бушува война и всички устройства, способни да приемат радиосигнали, са подчинени на военното положение. Следователно сигналите се приемат от военните щабове, а не от населението на Квинта. Ако населението изобщо е било уведомено за нашето присъствие, то вероятно — по начина, който вие представихте: лъжлив и двуличен, за да се представим ние в очите на квинтяните като империална флота на нашественици. С една дума, жестоки врагове. А вие, командире, искате да превърнете с помощта на солазера тези лъжи в истина.

Стеергард слушаше с изумление — нещо повече, май започваше да губи предишната си категорична самоувереност.

— За това не бях помислил…

— Защото е най-просто. С ГОД сте се издигнали на такова високо равнище на специализираното знание — теория на игрите, минимакс, квантово пространство на решенията — човекът и машината са си прикачили взаимно криле за такъв полет, че вече не виждат слънчевите зайчета, с които си играят децата. Солазерът може да бъде такова огледало за цялата Квинта. Той ще дава по-ярка светлина и от слънцето. Ще я види всеки, който вдигне глава.

— Отче Араго — каза Стеергард, като се наведе към монаха през масата, — благословени са бедните духом, защото тяхно ще бъде царството небесно. Победихте ме, отче. Дадохте ми урок — по-добър от онзи, който пилотът ни даде на ГОД… Отче, как ви хрумна това?

— Като момче съм си играл с огледалца — усмихна се доминиканецът. — А ГОД никога не е бил дете.

— Като предаване на информация би било чудесно — намеси се Накамура. — Но дали ще съумеят да отговорят? Ако изобщо разберат…

— Преди зачеването е било благовещението — отвърна Араго. — Може да не умеят да отговорят така, че да ги разберем. Но нека поне те разберат нас.

Темпе, който гледаше монаха с нескрито възхищение, не се сдържа:

— Това беше направо „еврика“… А дали имат огледала? По време на война огледалата не се конфискуват, нали…

Монахът като че ли не го чу. Тихо, сякаш с неохота, той подзе отново:

— Имам молба. Бих искал да разменя няколко изречения с астрогатора на четири очи, ако е съгласен. Имате ли нещо против, господа?

— Добре. Ние всички сме ви длъжници, отче. Колега Накамура, трябва да се направят съответните изменения, за да може солазерът да сканира Квинта. Освен оптичните остават информатичните проблеми. Подобна сигнализация предполага, че приемателите имат поне елементарно образование.

След като физиците и пилотите излязоха, Араго стана.

— Моля да ме извините за това, което казах в началото. Разчитах да ви заваря сам, астрогаторе. Не оценявам хрумването с огледалцата Много оптимистично. Можех също да го изложа на по-ниско равнище, както и възнамерявах първоначално — като мнение на неспециалист за оценка от компетентните познавачи. Такава сигнализация може да се провали или да ни прехвърли от трън на глог. Хрумването е антропоцентрично още в основата си. Вие най-напред изпитахте възмущение, обида, а после облекчение.

— Да речем. Каква е вашата цел?

— Не да ви давам душевна утеха. При разработване на техническата страна на този опит вие и другите ще трябва да включите в работата и ГОД.

— Естествено. Той ще направи изчисленията и тъй нататък. Какво от това? Ще състави програма. Ще направи това, което е в границите на възможностите му. Отче, надявам се, не го смятате за advocatus diaboli? Не. А аз не се появявам като doctor angelicus. Не е нужно да ви уверявам, че съм християнин, нали?

Стеергард отново бе изненадан от посоката, в която тръгна разговорът.

— Каква е вашата цел? — повтори.

— Теологията. За да можете да ме разберете по-добре, не само ще я преведа на светски език, но той и ще звучи в устата ми светотатствено. Оправдава ме безпрецедентната ситуация. Вие познавате по-добре езика на физиката, отколкото херменевтиката на религиозните учения. В превод на терминологията на физиката хетероморфността на sacrum50 отговаря на различните спектрални линии на материята — вездесъща и еднаква в цялата Вселена. При това сравнение може да се каже, че освен спектър на телата има и спектър на вярванията. Той се простира от анимизма, тотемизма, политеизма чак до вярата в личния БОГ. В земната линия на моята вяра той е семейство — едновременно човешко и божествено. Известни ли са ви споровете в теологията, които SETI предизвика — особено след като издирванията на Другите Разуми родиха тази експедиция?

— Честно казано — не. Според вас, отче, длъжен ли съм да зная за тях?

— В никакъв случай. Но това беше мое задължение. Позициите в моята Църква се поделиха. Едни поддържаха, че несъвършенството в природата на Създанията може да бъде вездесъщо и тази вездесъщност излиза извън земното понятие за katholikos51. Че са възможни светове, в които не се е стигнало до жертви на Изкуплението, и затова те са осъдени. Други твърдяха, че спасението като избор между Доброто и Злото, дадено като божия благодат, се е появило навсякъде. Този спор беше опасен за Църквата. Организаторите и участниците в експедицията бяха заети с работата си и не се интересуваха от сензациите, имащи за цел да се увеличат тиражите на вестниците. Престъпленията и сексът се бяха поизтъркали, а експедицията на „Евридика“ създаде непредвиждан консуматорски интерес. Шегите, оригинални и забавни на принципа credo qua absurdum52, компрометираха доста успешно вярата. Те налагаха представата за безбройни планети с множество райски ябълки там, където не растат ябълкови дървета, маслини, които и Синът божи няма да преглътне, понеже там не растат маслинови дървета, гори от разпънати, тълпи от Юди, непорочни зачатия на същества, чиято физиология не допуска такова зачатие, защото те се размножават по полов път — с една дума, тиражирането на Евангелието из всички разклонения на галактичната спирала превръщаше нашето Credo в карикатурна пародия на вяра. Благодарение на тези шегички Църквата загуби много от вярващите. Защо не загуби мен? Защото християнинът изисква от човека повече, отколкото може да се изисква. Не само да се откаже от жестокостта, подлостта и лъжата. Изисква също любов към жестоките, лъжците, палачите и тираните. Ama et fac quod vis53 — никой няма да премахне тази заповед. Моля ви, не се учудвайте на този урок по закон божи на борда на такъв кораб. Мое задължение е да гледам напред, по-далече от успеха на разузнаването, което би трябвало да срещне два чужди разума. Вашите задължения са други. Ще се изясня. Ако се намирате в препълнена