— Като отправим заплаха към щабовете?

— Да.

— Че ще употребим масиран удар?

— Да.

— Интересно. Смяташ убийството на разумни същества, държащи се противоразумно, за най-добрия начин за установяване на контакт с тях? Трябва ли да кацнем на планетата като археолози на изтребената от нас цивилизация?

— Не. Би могъл да заплашиш със сидерален удар самата планета. Те видяха как се разпадна луната им.

— Та нали това ще бъде блъф. Щом подновяваме исканията си за контакт, не можем да унищожим потенциалните си събеседници. Това е ясно. Те ще преценят заплахата като несъстоятелна — и с основание.

— Заплахата може и да не е напълнонесъстоятелна.

— Да натроша пръстена ли?

— Командире, защо водиш целонощни разговори с една машина, вместо да спиш, щом като сам знаещ какво трябва да направиш?

Репродукторът млъкна. Стеергард пъхна в процепа ново кристалче.

— Моля ви, бъдете търпеливи. Това е последният разговор.

Синята контролна лампичка светна. Пак чуха монотонния глас на ГОД:

— Командире, мога да те зарадвам. Изследвах стабилността на сферомахията и направих екстраполация в бъдеще — до границите на прогностичната надеждност. Независимо от броя на противниците и от диаметъра, който ще постигне пространството на военните действия, тази цивилизация ще загине. Най- прост модел представлява къщичката, изградена от карти. Тя не може да стане произволно висока. В крайна сметка ще рухне — това е очевидно и без изчисления.

— Къщичка от карти ли? А по-конкретно?

— Теорията на Холенбах. При прогреса няма незаменими хора. Ако не е имало Планк, Ферми, Лиза Майтнер, Айнщайн, Бор, някой друг би направил откритията, довели до атомната бомба. Постигналият от американците монопол над нея трая кратко и бързо бе подчинен на контрол. Противниците могат десетки години да се държат в шах, заплашвайки се с ядрени ракети. Може да се водят пазарлъци за тяхната точност и мощност. Но сидерлогията не дава такива шансове. До опознаването на ядрените реакции, критичната маса и цикъла на Бете се стига с няколко крачки. Затова пък сидералното инженерство се постига с един замах. Преди да открие интервала на Холенбах, човек не знае нищо, а след откриването му — всичко. Във фазата на обратимост на въоръжаването, докато все още са възможни преговори между войната и мира, този, който открие ядрения коз, може да си послужи с него като с най-висок цвят, но не е длъжен да играе с него. Във фазата на космическата сферомахия онзи, който открие сидерологията, незабавно ще играе с нея. Ще го направи, понеже пространството на военните игри, потенциално симетрично за конвенционалните и ядрените оръжия, губи зоната на стабилност след намесването на сидерологичния фактор. На една планета не може да се шантажира със сидерология. Неексплозивните термоядрени реакции дълго не се поддаваха на контрол поради термичните изтичания на плазма и лошата стабилност на фокусиращите я полета. В течение на няколко десетки години успехът изглеждаше непостижим. Почти такива са трудностите и при овладяване на гравитацията — само че космически мащаби. Не можеш да започнеш с малко — най-напред да изолираш от ураниева руда изотоп с атомна маса 235, после да започнеш верижна реакция при постигане на надкритичната маса, да синтезираш плутоний и така да получиш детонатор за водородни бомби. Опитен полигон трябва да бъде някое небесно тяло. Фазата на сидерологията предхожда фазата на тератроновите аномалони. Затова ме учуди изненадата на физиците от постъпката на „Габриел“. Ако квинтяните го бяха прехванали, щяха при демонтажа да стигнат до Холенбах. „Габриел“ беше принуден да стопи тератрона си. Напомням, че аз предлагах в него да бъде монтиран самоунищожителен заряд.

— Защо не поясни преди това тези неща подробно?

— Не съм всезнаещ. Оперирам с данните, които вие ми давате. Твоите физици, командире, бяха преценили, че „Габриел“ не може да бъде прехванат, защото нито един от продуктите на сферомахията не развива дори една десета от тягата на „Габриел“. Аз разполагах с предположения, но не и с доказателства. А те просто си бяха изсмукали от пръстите тази невъзможност. Макар че е трудно да се каже дали е добро или лошо, дето моят родственик в „Габриел“ прояви такава светкавична съобразителност. Ако беше позволил да го хванат в сакчето, вече нямаше да се говори за контакт, а само за избор между нашето завръщане и сидералната битка с Квинта — като с еднакво силен играч. Ако пък изведем извън скоби техния сидерален удар в „Хермес“, то с пълна мощност бихме бягали далеч от развалините на сферомахията. Вече би било положено началото на това, което след петдесет или сто години ще я разруши. Просветеният сидерологично от „Габриел“ блок не би чакал противникът му да го догони. Би го изпреварил с удар.

— Това са само теоретични разсъждения.

— Възможно е, Но те не са изсмукани от пръстите. Да допуснем, че някой е искал да използува луната като опитен полигон. Той още не е знаел, че нито един плазмотрон няма да даде мощност, отговаряща на интервала на Холенбах. Все едно кой го е изгонил от луната, но и той не е имал достатъчно сили, за да се закрепи там. Някой е дал шах на царя. Царят е бил недоразвит инфант. Но и другият блок също е дал шах. Не знам с коя фигура. Такава, че да възникне пат. На луната. А иначе играта си е продължавала.

— Защо преди не изтълкува нещата по този начин?

— Щом ти преди малко нарече изводите ми теоретични разсъждения, преди луноклазъма би ги нарекъл фантазиране. Искаш ли да изложа моята версия за историята на Квинта?

— Говори.

— Ключът, който отваря тази история на критичната глава, е пръстенът. При пълното промишлено ускорение на планетата е имало много държави с напреднала, сътрудничеща си върхушка. Стигнало се е до излизане в Космоса и черпене от атомната енергия. И едновременно — до демографски взрив в държавите, слаби е промишлено и силни само в популационно отношение Върхушката решила да увеличи заселената площ чрез понижаване на океанското равнище Единственият начин бил да се изхвърлят океанските води в пространството над атмосферата. Не знам каква техника е била използувана; знам само каква не би могла да свърши работа. Стотиците кубически мили вода не са били транспортирани с космически кораби, нито пък са били изхвърляни директно — чрез помпи и тръбопроводи. Първият вариант би изисквал непостижими маси на горива и материали. Вторият е невъзможен за реализиране, защото преди изхвърляните потоци — по-скоро обърнати водопади или водоскоци — да достигнат първа космическа скорост, те ще се изпарят от триенето в атмосферата и ще се върнат в нея.

Съществуват обаче много други реални методи. Ще спомена един от тях. Трябва да се пробие атмосферата с канали от рода на електрическите разреди на светкавиците, а с всяка светкавица — биеща от океанския бряг в термосферата — да се изстрелва водна пара. Схемата, която излагам, е много опростена. Може да се изградят в атмосферата своето рода атмосферни оръдия, без дула, разбира се, нещо като тунели с центробежно бягащи импулси, ускоряващи йонизираната водна пара. На водата може да се придадат нетермични диполни свойства. На Земята с подобно хидроинженерство се е занимавал някой си Рахман. Той доказал, че водата може да се ускори само до първа космическа скорост, в резултат на което около планетата ще възникне леден пръстен. Той няма да бъде стабилен, затова в следващата фаза, вече в космическото пространство, трябва да се ускорява, за да се превърне в центрофуга и да се разхвърчи с втора космическа скорост в течение на двадесет-четиридесет години. В противен случай — при намаляване на космическото ускоряване или прекъсване на работите — от триенето с горните слоеве на атмосферата на планетата ще се връща повече вода, отколкото за същото време, и захвърлят водометите в космическото пространство. Повече подробности не са нужни. Важното е, че още от „Евридика“ е било забелязано бавно намаляване на пръстена на Квинта при едновременно сплескване, от което външната повърхност се разширява.

Това не може да бъде благоприятно за никого на планетата. Връщащата се вода предизвиква нещо повече от проливен дъжд: в пояса между тропиците се излива истински потоп, с променлив интензитет на валежите през различните годишни времена, тъй като оста на планетата е наклонена спрямо екликтиката подобно на Земята. Средната годишна температура е спаднала с два градуса. Леденият пръстен хвърля