Семьон Семьонович? Като временно изпълняващ длъжността профпредседател трябва да поемете погребението на тези предатели. Скромно погребение. Без церемонии. В никакъв случай да не се разгласява датата сред колегите. Кремацията направете в Николск. Другарю Амелин, ще имате грижата. Толкова. Съвещанието се закрива.

Мойсеев искаше да му каже, че е затрупан с дела и да се натовари с още едно, толкова сложно, каквото е убийството на Бабаянц, му е съвсем невъзможно, това веднага ще проличи от качеството на следствието, а и около убитите Бабаянц и Турецки не всичко е толкова гладко и ясно, както излиза от доклада (подготвен, естествено, с помощта на Амелин и Чуркин); той познава Бабаянц и Турецки не от вчера и така изведнъж да повярва в набързо скалъпената версия не може. А да се заеме с всичко около кремацията на колегите също не му е възможно: тази седмица близнаците Гриша и Миша, най-близките му на този свят, се изселват в Израел.

— Казах, съвещанието е закрито, другарю Мойсеев — чу той гласа на Зимарин, надигна се от стола, взе си бастуна и закуцука към кабинета по криминалистика, като се проклинаше за овчедушието.

Щом измъкна Ника от здравите ръце на докторите от психоневрологията, Шахов се нагърби с ролята на неин главен ангел-пазител, като предостави на милицията организацията на външното наблюдение. Старши лейтенант Горелик, който смяташе себе си за най-големия виновник за всички злочестини на Ника, въпреки войнствените му възражения бе отпратен вкъщи да почива (почивката се оказа доста кратка), двамата лейтенанти, дежурни в болницата, бяха заместени от двама едри сержанти и те заедно с личния шофьор на другаря Шахов организираха защитата на дома на Славина.

Походното легло, ветеран от времето на империалистическата война, предназначено за тазнощния сън на министъра и разположено между газовата печка и хладилника, стенеше и скърцаше от всяко движение на Шахов. Той знаеше, че в другата стая Ника не спи; долавяше безшумните й стъпки, чуваше драскането на кибритени клечки. Него също сън не го ловеше и не паянтовото ложе, разбира се, беше причина за това.

От четиридесет часа, тоест от момента, когато в кабинета се появиха капитанът от милицията и личният му шофьор, той престана да функционира като министър и използуваше служебното си положение изключително за лични цели, с други думи, правеше всичко възможно за издирването на сина на Ника и за нейната безопасност.

От два дни никой не беше успял да го открие служебно поради отсъствието му от работното място, стотици документи чакаха за подпис, десетки местни и чужди делегации се блъскаха всуе по коридорите, правителствени чиновници и президенти на новоизлюпени корпорации изпадаха в тих потрес. Шахов хич не се тревожеше, че огромният апарат на практика беше обезглавен. Разбира се, не можеше да не си дава сметка, че изчезването му от полезрението както на подчинените, така и на висшестоящите ще има неприятни последици, но на дадения етап просто пренебрегваше всичко, което не беше свързано с Ника.

Ограничен в движенията, затиснат между хладилника и готварската печка в миниатюрната кухня, той, колкото и странно да изглежда, в създалата се опасна ситуация чувствуваше облекчение, сякаш беше свалил неприсъща маска, носена години наред, сякаш беше престанал да играе чужда и тежка роля. Допреди два дни още се самоиронизираше — на неговите години, на петдесет и кусур, да се влюби в тази млада жена, ах, дъртият му пръч! Малко кокетираше пред себе си, не се чувствуваше стар и честно казано, харесваше стройната си фигура в огледалото, представяше си редом тъничката Ника с интригуващото име, с големите очи, Ника, която до него изглеждаше като изящна статуетка. Тогава изобщо не беше си дал сметка колко е влюбен, колко силно я желае. Какво може да очаква от нея — това го глождеше сега. Как да спечели поне благоразположението й, което може да се превърне в привързаност — постепенно, след време… И най-безнадеждното, най-важното, най-ужасното беше, че без детето си тя просто ще се стопи, ще умре физически, ще престане да съществува. И Шахов разбираше, че въпреки всичките си усилия не може да й помогне…

Отвън запя самотна птица, по чудо оцеляла сред гарвановите ята; след двадесетина минути започна да просветлява. Шахов стъпи на пода, безкрайно внимателно се надигна, като се държеше с едната ръка за гърба на печката, облече костюма и като прекоси коридора на пръсти, само по чорапи, надникна в стаята. Ника седеше пред остъклената ниша и невиждащият й поглед беше втренчен в празното креватче на Кеша. Тя не се обърна при отварянето на вратата и Виктор Степанович се върна в кухнята, сгъна походното легло и седна на столчето до малката маса. Вчерашният порив на Ника в болницата съвсем не се е отнасял за него, тя само е искала да се махне от онази клетка — щом напуснаха клиниката, тя отново сложи ризницата от бодлива тел и се изключи от околния свят…

Никога по-късно не можа да се спомни колко време беше минало до мига, когато усети на тила си ледената й длан и чу слабия й глас:

— Моля ви… не си отивайте… не ме оставяйте… Аз не мога без вас… не мога да живея.

Обърна лицето му към себе си, очите й трескаво пламтяха и тя повтаряше като в унес все същото:

— Не мога без вас…

Той не вярваше на ушите си и се боеше да я докосне, боеше се ръката му да не усети стоманената броня. Но Ника милваше лицето му с хладните си длани, тя самата притискаше цялото си тяло към него и повтаряше безспир: «Не мога без вас…» Той повдигна лекото й тяло и го понесе към стаята, целуваше пламналото й лице, превъзмогвайки обзелото го желание. Сложи Ника на застланото й легло — тя обгърна врата му, не го пускаше, притегляше го към себе си, целуваше устните му с горещи устни; в трескаво блесналите й очи той видя страстен зов и изумен от откритието си, започна да сваля дрехите и на двамата — в страх зовящата светлина да не угасне…

Преди осем дни, миналия четвъртък, директорът на свръхсекретен институт генерал- лейтенант Сухов е приел майор Анатолий Петрович Биляш от Държавна сигурност — по линия на своята дейност същият се е интересувал много от всякакви видове оръжие и се занимавал с доставки на въоръжение в чужди държави. Какво е искал Биляш от Сухов? Естествено, не самото оръжие, то не може тайно да се изнесе от института. Тогава? Разработки? Чертежи? Спецификации? — Дявол го знае какво е и как точно се нарича? Същия ден Сухов безследно изчезва и както по-късно установява следствието, точно тогава е бил убит и погребан в имението на княгиня Подворска. Биляш ли е убил Сухов — той е способен на убийство, — или някой друг, още е трудно да се каже, но това не е чак толкова важно: в случая нас ни интересуват жертвите. Ако Биляш е получил от Сухов чертежи (спецификации, разработки) на новосъздадено оръжие и ги е сложил в чантата «Адидас», която на следващия ден е занесъл у Капитонов… В такава малка чантичка? В нея не може да се побере дори обикновен лист хартия. Честно казано, нямам представа колко място може да заема документация от подобен тип. Във всеки случай би трябвало да е доста обемист и тежък пакет, а сакчето на Биляш е било леко, полупразно… Филмова лента? По какъв начин Биляш би могъл да заснеме секретните документи? Дори не е имал време… Нещо ми се мярка в мозъка, но следващата жертва ми пречи да се съсредоточа, защото жертвата е моят приятел Гена Бабаянц…