— … А сега да се върна в началото. Когато изчезна Бабаянц, някой ми се обади по телефона, говореше с кавказки акцент. Помислих, че е Гена, попитах го защо не е дошъл. Тогава се учудих, че ме нарече «генацвале», което не е арменско обръщение. А когато намерихме трупа на Бабаянц, Красниковски каза: «Жалко за нашия генацвале.» Тогава бях толкова потресен, че не обърнах внимание. Но не е само това: който ми е звънил, е разбрал, че не съм се виждал с Гена, и ме оставиха на мира. Временно. Красниковски е специалист по удушване. Тренирали сме заедно самбо и той ми е показвал как става, макар да няма нищо общо със самбото. Биляш, врачката Балцевич и Ана Чуднова са убити по еднакъв начин и той е точно този. Артур пуши «Кент», у Капитонов експертизата откри тютюн «Вирджиния». На кого възложиха да разследва убийството на Балцевич? На Красниковски. Ето защо от апартамента й така навреме изчезнаха всички компютърни записи. Пак той нареди да се прекрати огледът в имението на Подворски. Красавицата с моряшкия костюм, дето взела акъла на капитан Мартинчик, е Валерия Зимарина. Виждал съм моряшкия й тоалет. От моя разказ май още по-мешана салата стана, Александра Ивановна?

— Стана. Но иначе най-много бих искала ей сега, на секундата, да се пенсионирам — неочаквано сподели Романова и пак неочаквано додаде: — Давай нататък!

— Нататък: трябва да измъкнем Кеша от Зимарини. И друго, ако тази компания разбере, че съм избягал от затвора, ще ме открият мълниеносно и можете да ме отпишете.

Романова седеше на стола като истукан, без да мърда, без да мига. Изведнъж попита:

— Какви лакове предпочита Зимарина?

— Различни. Напоследък май беше със зелен, перлен. Защо?

— Знаеш ли, честно ще ти кажа: всичко, което ми наговори досега, бих взела за бълнуване, ако не бяха някои дребни подробности. Гончаренко се разтреперва от страх, щом му споменеш името Красниковски. Самият Артурчик пък е обезпокоен от активността на Ромка в издирването на Славина, чак сега си спомням израза на лицето му, когато четеше рапорта от Матвеевското управление. Ромка щеше да стане разноглед, когато чу, че случаят е прехвърлен на Красниковски.

— Александра Ивановна, ако не беше онзи глупашки разговор с Валерия, който тя е записала, и аз не бих повярвал. Тя много настояваше да се разходим с нейната кола. Хубава разходка щеше да стане за мен — до гробищата. Като не се получи, измислиха номера с Ключански. Сигурно Зимарин им е тартор, той е подписал заповедта за арестуването ми. Красниковски е боксьор, самбист — изпълнител.

— Как да повярва човек, че негов приятел и дългогодишен колега е убиец…

— Всеки убиец е нечий приятел и колега, Александра Ивановна. Аз едно не разбирам, защо отвлякоха Кеша и защо убиха Аня, ако те самите са взели чантата на Биляш?

— Не разбираш, защото не знаеш — според експертизата убийствата на Биляш и Балцевич са извършени по еднакъв начин, но Ана е убита от някой друг.

— Но Валерия сто на сто действа съвместно с Красниковски!

— Виж пък аз какво успях да науча: от разговора с Гончаренко става ясно, че Биляш е донесъл за някакъв Бес документи с изключителна важност. Грязнов е викан в КГБ, там успял да научи, съвсем потайно естествено, че Биляш е бил приет лично от генерала, чийто труп открихте с Вячеслав, а той бил изобретател на ново секретно оръжие…

— Как се казва?

— Сухов. Говори ли ти нещо?

— Говори ми. Но какво точно — не мога да се сетя.

— Логично е да предположим, че самата Зимарина е свързана с Беса. Гончаренко беше сигурен, че Славина е взела чантата, и когато му обясних, той нарече някого отрепка. Може би Артур. О! Но ти не знаеш, че Грязнов намери чантата на сметището, където извозват боклука от Матвеевско. По катарамите има отпечатъци от пръстите на Биляш. Чантата е била празна естествено, от вътрешната й страна е залепнала тънка ивичка целофан, бандерол от опаковка. Сега всичко е в лабораторията, изследват микрочастиците. Защо ти разправям всичко това? В чантата е имало някаква кутия с размери: петнайсет сантиметра ширина и дебелина пет. Спомняш ли си, Ника разправяше, че чантата била съвсем лека, висяла на рамото му, докато танцували.

— Може и да е диамант, а — стотина карата?

— Може, но интуицията ми подсказва друго.

— Александра Ивановна, Валерия търси учителка по музика, разпитвала секретарката на Зимарин дали не може да й препоръча някоя. Клавка, нашата секретарка, ми каза. Може Грязнов да измисли нещо.

— Съмнявам се сред нашата агентура да има музиканти… И още нещо. Някой много иска да те види мъртъв. Защо да не му доставим това удоволствие. Какво ме гледаш?

— Не е лошо като идея — измънка Турецки.

— Е, помисли по идеята, докато говоря с доктора. Първо, това ще ни развърже ръцете, ще притъпи бдителността на враговете, ще спечелим време. Второ, няма повече да те преследват. Сега ще се разтичам по всички тези истории, ще събудя Грязнов, с неговия Горелик да търсят Кеша, макар че това ще ни изправи срещу ръководството. Шахов, министърът, голяма аларма вдигнал, иска сегашният ни шеф Мириков да мобилизира цяла Москва и моментално да се намери детето. Наясно ли си — дали не е завъртял нещо със Славина?

— Кой? Мириков?

— Ох, Александре, май наистина не си наред. С Шахов, разбира се. Добре, чисто и просто женско любопитство.

— Александра Ивановна — спря я Турецки, когато Романова вече се канеше да излезе, — моля ви, приберете Ирина някъде. Може би у Меркулови, тя се разбира с тях. Днес ще духна оттук, най-късно довечера.

— Е, това вече докторите да решат. За такова нещо на мен не разчитай! — каза Романова и отново посегна към бравата.

— И още нещо, Александра Ивановна! Ушите на Биляш издават следи от измръзване. Наистина, подробно разгледах рисунките още когато му правехме словесния портрет, и това ме заинтригува. Наредете да се проучи дали не е работил на север преди около осем години. Ако да, имам някои подозрения…