Това не може да е съвпадение, защото ТАКИВА съвпадения никога не стават в живота. Значи мога да продължа след последните изречения на предния текст: «Валерия Казимировна Зимарина е живяла по-рано в град Караул, Архангелска област, и се е познавала с Биляш от КГБ, който по същото време е на работа в същия град. Чантата е била предназначена за нея и тя лично започва да преследва Ника, защото не подозира, че това е номер на Красниковски, тя вярва, че Ника е позната на Бил и той й е дал чантата. Тя иска да изпревари своя възлюблен и да се възползва от облагите, ако първа пипне съдържанието на чантата.»

Много съм развълнуван от това откритие, колкото и да очаквах нещо подобно. Гони ме чувство за глад, то е от нерви, взимам от шкафчето сладките, които донесе майка ми, излапвам две и пия изстиналия си чай.

Не се съмнявам, че Валерия е организирала отвличането на Кеша. Може би не е имала намерение да убива Ана, но да се справиш с човек като Ана не е лесно, затова компаньонът й прилага «краен вариант» — налице е тъй наречената ексцесия на изпълнителя. Ника, Кеша и Ана са потърпевши и жертви, те нямат нищо общо с Престъплението, но по злощастно стечение на обстоятелствата и по злата воля на участниците в Престъплението се оказват въвлечени в тяхната игра.

Ранното утро Константин Меркулов прекара в лекарска компания, тези дни сърцето пак му създаваше грижи и професорът от Боткинската болница го принуди да си направи кардиологични изследвания. Пред жена си и приятелите Меркулов разиграваше непукист: «Стига работа, да си поостана малко вкъщи.» Но всеки път все по-трудно изкачваше стъпалата на учрежденията, които обикаляше в безуспешни опити да открие следите на убиеца на майка си — Мишка Киряк, или някогашния служител от тайните служби Михаил Кирилович Дробот.

Към единадесет часа в дома му нахълтаха Романова и Ирина и за секунди обърнаха от години привичната сфера на интересите му: всекидневните проблеми за откриване на нови пътища към Дробот изведнъж станаха маловажни и отстъпиха в далечното минало, част от което беше и самият Мишка Киряк. Сега, днес, се беше случило нещастие със стария му приятел Саша Турецки и със съвсем непознатото му дете на име Кеша. За Меркулов нещастието изглеждаше още по-голямо, защото нямаше никаква представа как да помогне.

— Виж какво, Константине. Доколкото разбирам от медицина, ти си в болнични, така ли? Е, гледай си боледуването. — Романова сви фунийка от вестник и я подаде на Меркулов. — Стига си тръскал върху покривката. У вас пепелници нямате ли?

— Мама ги прибра, за да му създаде неудобства за пушенето — обясни осемнадесетгодишната Лидочка, която слагаше на масата сервиза за кафе.

— Цяла армия съм ангажирала по този въпрос. Не говоря за пепелта, а за градската прокуратура и милицията. Крайно време беше, по дяволите, да въведем малко ред в собствената си къща. А на тебе ти поверявам Ирина, да посвирят тук с твоята Лидочка, докато измислим какво да правим със Сашка. Останалото не е твоя грижа. Московската криминална милиция покри Зимарин и Амелин, Чуркин и Красниковски. Следим всяка тяхна стъпка. Да ти призная честно, засега резултатът е нула. Артур Красниковски се държи съвсем нормално, седи си на «Петровка», разследва една въоръжена банда. Валерия се е самоизолирала във вилата, разхожда се вътре гола, до нея не можем да припарим, телефона й не можем да подслушваме. Бившата ти секретарка…

— Клава?

— Да, май Клава беше. Тя е казала на Сашка, че Валерия си е купила пиано, искала да учи музика. Сашка предложи да й пратим някоя наша агентка за учителка, ама за нашите пианото е като китайска граматика…

Ирина влезе в стаята с чиния, пълна с палачинки, и заслушана в разговора, се спря на вратата.

— О, палачинки! От години не съм яла! — провикна се шефката на Московската криминална милиция. — Давай ги насам, Иришка. Ах, колко са пухкави! Кой направи този деликатес?!

Ирина излезе, без да отговори.

— Горкото момиче, Шура. Дойде си в отпуска — и толкова неприятности… А в тази история е въвлечена цялата върхушка на Градската прокуратура. Това е най-лошото.

— Какво му е толкова лошото, Константине? За тридесет години служба свикнах с нашата воня. В тази страна всички по-значителни престъпления се извършват не от бачкаторите, а от началниците.

— Щеш не щеш, налага се да уведомим генералния прокурор на Съюза, Шура. Сега е в Куба, прави тен при Фидел. Значи ще уведомим заместника му.

— Ти гледай само как да се подсигурим! За наше време това е прекален лукс. Мислех си за твоя