бяха идентични с отпечатъците, открити на различни места върху касетата.
Обзе го едно-единствено желание: да смете всичко от бюрото право в кошчето — ей така, с един замах. И вече беше готов да го направи, но изведнъж се спря, извади си бележника и избра домашния телефон на Меркулов. Заето. Завъртя пак и пак, но някой здравата беше яхнал телефона на Меркулов. Тогава Семьон Семьонович прилежно прехвърли всички неща в найлонови торбички, прибра ги в чантата си, неизвестно защо се огледа на всички страни и се запъти към изхода. Опита се да вземе такси, не стана — или колите бяха за гараж, или шофьорите искаха майка си и баща си. На някаква девойка й излезе късметът: тя пъргаво скочи пред един «частник» и викна:
— До Трите гари за десетарка!
Семьон Семьонович я позна — същата, с пепелявата коса, която беше идвала при Клава. Реши да повтори номера и се изправи на платното. Спря някакъв очукан московец и тънко се провикна:
— До «Проспекта на мира» за десетарка!
— Ей, ветеран, да не си изкукуригал? Качвай се, ще те хвърля дотам за тройка!
«Скъпа кумице! Отново се появих на хоризонта на вашия живот, аз — източникът по прякор Птичка Божия, с образование до втори клас, по природа композитор и музикант, филмът за който (25 минути) спечели наградата на зрителските симпатии на Общосъюзния конкурс в Нижни Тагил и осем пъти е даван по Централната телевизия.
Кажете, моля ви, скъпа кумице, на вашия счетоводител да ми даде премиални за тежкия ми каторжен, пълен с опасности труд в полза на държавата в сферата на правосъдието, тъй като аз надуших следа като Джулбарс или някакъв Крючков и сега съм на път към окончателното изпълнение на вашата еднократна задача. (Молба: парите да се изпратят телеграфически и още днес, а не с пощенски запис, иначе до обяд не мога да скоча до едно място, а за всички разходи на родното съветско правителство ще се разплатя според курса, тоест ще се обадя с добри вести.)
Първо за онова, което е второ по важност след усилията за спасяване на детето Инокентий Славин, четиригодишно, и което може би представлява интерес за вас от Московското криминално управление, както и за дейците на културата и изкуството. За мен това е най-важното. Затуй, ако набърже съберете аудитория от хиляда души измежду отличниците на Вътрешно министерство и КГБ, то аз сам-саменичък ще ги забавлявам цяла вечер след уморителния работен ден: важно е колкото може по-бързо да спечеля пари, за да осигуря човешки живот на семейството си. С операта из живота на чекистите ще се захвана по-късно, а на литературното поприще мога да напиша авторски сценарии за игрални и документални филми изключително за подвизите на служители от КГБ, МУР и ОМОН, а също и криминални разкази, повести и романи, не по-лоши от тези на Агата Кристи или Жорж Сименон.
Анпасан ви съобщавам, че се внедрих в работните структури на групата „Зоро“, управлявана от разжалвания и свален от всички постове бивш началник на УБХСС в Москва А. А. Гришаев. Той има картотека (задигнал я е от старата работа) не само с цялата московска номенклатура, тузарите мангизлии и нелегалните милионери, но и с големите акули на нашите джебчийски групи.
Скъпа кумице, дадохте ми насока да нюхам за специалист по удушаване с липса на алиби през първата половина на четвъртъка. Такъв бе изнамерен от мен в Гришаевата картотека. Как стигнах до нея — оставете на мен. Казва се Валерий Транин (прякор Огняря), 44-годишен, три пъти лежал за убийства и бандитизъм. Проверих, че в същия ден, когато са убили в парка известната спортистка, наши момчета са го видели на територията, купил водка по 50 рубли и се фукал, че сега прави големи удари с големи пари, и ето, точно днес бил изпълнил „поръчков удар“ за 50 хилядарки в дървени рубли. Колкото до алибито, нека сам си го доказва пред вашите образовани служители, аз обаче не мога да подлагам живота си, пълен с недовършени дела, на опасността същият да секне поради удушаване, но адресчето, тоест физическото местонахождение, на В. Транин се надявам да изровя буквално всеки момент и ще ви се обадя лично на вас и на никой друг.
Оставам с разбито сърце въпреки наличната съжителка, ваш таен приятел и осведомител — Птичка Божия.»
37
Семьон Семьонович Мойсеев не помнеше в кой вход живее Меркулов, дълго се въртя из двора, като се взираше в излющените табелки с нечетливите номера на апартаментите. Най-накрая намери нужния номер и докосна дръжката на вратата, но в същия миг зад гърба му рязко хлопнаха вратите на внезапно спрелия в двора автомобил. Той се огледа: две фигури, които не можа да различи без очила, уверено се запътиха към входа на Меркулов.
Мойсеев се шмугна вътре, но пътя му прегради друга врата и тя се отваряше с код — естествено непознат на Мойсеев. На слабата светлина от самотната крушка, цялата в мазна мръсотия и с полепнали мухи, която вероятно се сменяше само по време на основен ремонт, той се опита да разгледа цифрите на шифровото устройство. Двамата влязоха във входа и единият, с превързаната глава, каза:
— Тази джаджа сигурно не бачка. Я тури едно рамо!
Мойсеев трепна — толкова познат му беше този глас — и видя привидение. Привидението не обърна внимание на Мойсеев и последва спътника си, който с мощно рамо изкърти — съгласно идеята на привидението — вратата. В спътника Мойсеев позна служител от Гагаринското районно управление, който в случая беше цивилен, и преди вратата да се затвори, едва събра сили да изпелтечи:
