Мойсеев, Турецки и Горелик стигнаха при Меркулов точно когато майор Грязнов доразвиваше предложената от Божията Птичка версия за Валерий Транин с прякор Огняря. Майорът успял да открие в компютърната картотека данни, които потвърждавали, че Транин нееднократно е съден в дела за убийства, последната му присъда е десетгодишна, тече от 1986-а и я излежавал в еди-кой си лагер.

— Или твоят осведомител нещо бърка, Александра Ивановна, или твоят компютър, Василий, пак е «увиснал» — приключи информацията си Грязнов и със същия сериозен глас се обърна към новодошлите: — Пламенни поздрави за съветското правосъдие!

И всички заговориха едновременно, само Вася Монахов мълчеше, засегнат на тема «компютър». Жената на Меркулов се загледа в Турецки, изведнъж тихо изохка, бързо отиде до другата стая, откъдето се носеха клавирните звуци, веднага се върна, угрижена и спря на вратата в очакване да се усмирят страстите.

— Я по-тихо, приятели! — изкомандува Романова. — Да се върнем на най-важния въпрос: издирването на детето. Две денонощия е в неизвестност и не знаем нищо освен този прякор Огняря. Моят осведомител, скъпи ми Вячеславе, е направо златен, нищо че му хлопа дъската. Всеки момент ще ме търси вкъщи, а колкото до картотеката, Василий, ще трябва основно да я прегледаме, компютрите също бъркат.

— Бъркат хората, които работят с тях. Или вкарват невярна информация и заличават оригиналната — остана твърд Монахов и се изчерви.

— Съгласен съм с Шура, да оставим сега всички приказки, които са извън отвличането на Кеша — потвърди Меркулов, — но първо да нахраним гостите. Оля — повика жена си и чак тогава забеляза, че тя се мъчи да привлече вниманието му. — Какво има?

— Ирина е излязла.

— Какво?!

— Сигурно е отишла при онази… Валерия. Събрала си нотите и оставила Лида да свири. За да не я усетим.

— Ирина? При Валерия?! — изкрещя Турецки.

— Ама кви са тези работи бе, ама кво да ви правя аз вас! — изрева и Шура. — Не знае човек кого по-напред да спасява!

— Защо е при нея? — изкрещя пак Турецки.

— Чакайте, приятели, чакайте да ви кажа… Сетих се…

— Какво сте се сетили, Семьон Семьонович?!

— По-спокойно, Саша. Сетих се… тоест днес видях при Клава, бившата секретарка на Костя, идва една млада жена, стори ми се много позната — сега се сетих, Саша, че е вашата приятелка, отначало не я познах. Взе такси… не, спря частна кола и каза, че е за Трите гари.

— Грязнов! Веднага нареди на твоите хора да задържат Ира на пътя за вилата! — заповяда Романова.

— Може ли да знам за какъв дявол ще ходи при Зимарина?! — не мирясваше Турецки.

Меркулов здраво стисна рамото му:

— Ирина чу вчера нашия разговор, че търсим достъп до Валерия. Ти самият каза на Шура, че тя питала за преподавателка по музика. Ирина се самопредложи, ние категорично възразихме…

— Отивам лично. Вие изобщо не знаете какво представлява Валерия. Те всички са една паплач: Биляш, Зимарини, Красниковски, Амелин. Тя отдавна се познава с Биляш, тоест аз така мисля, защото по едно и също време са живели в Караул, Архангелска област — един хвърлей градче, надали ще е случайно съвпадение. Всички си делят нещо и не могат да го поделят; да им падне човек в ръцете — жив ще го изядат, изпитал съм го на собствен гръб.

— Ти никъде няма да ходиш — тропна по масата Романова, — твоята Ирка нищо не разбира от нашата работа и това я оправдава, а ти временно си мъртвец, така че стой мирен… Какво се мотае сега пък Грязнов!..

— Не мога да вляза във връзка — с тази наша прословута техника, Япония — да й го нафукам! — извика от антрето Грязнов и закрещя колкото му глас държи:

— Двайсет и пети, чуваш ли ме? Не си ли двайсет и пети? Кой се обажда, твойта… Сливи ли имахте в устата!

Тресна телефона със звук, сякаш плюеше:

— Развалил им се радиотелефонът, старшият се обадил от кабина на «Петровка», но още преди половин час. Така че нямат връзка. Кога е взела частната кола?

Мойсеев си погледна часовника:

— Преди повече от час.

— Изтървахме я… Толя — обърна се Грязнов към Горелик, — ти си с кола, така че… Ще играеш ревнив любовник.

— Ясно, другарю майор, веднага. Дайте адреса. Задачата е да я спра на всяка цена, нали?

В този момент Турецки се намеси с неприсъщо тих глас:

— Няма нужда да я спирате. Няма нужда никой никъде да ходи.

— Мисловният ти процес е абсолютно непредсказуем — обади се Грязнов.

— Тя ще направи всичко като хората. Ако отидем сега, ще изпортим работата. Не разбирате ли? Какво сте ме зяпнали? Отговарям за всяка своя дума: Ирина ще се справи. Докато Горелик отиде, тя вече ще е пристъпила към изпълнение на плана си. Освен това Мухоморката може да е виждал Горелик. А той най-вероятно ще се прибере довечера във вилата.

— За мен изобщо тази история с уроците по музика в момента е лудост. Сега Валерия е в такова състояние, искам да кажа, би трябвало да е на нокти, ако е замесена в отвличането — надали ще й е до уроци. Ако пък е готова да музицира — това може би значи, че е невинна?

— Не, Костя, тя никога няма да е на нокти. Науми ли си нещо, ще го постигне на каквато ще да е цена. А за музицирането може да й попречи единствено ако лакът на ноктите й не е изсъхнал.

— Моля за извинение, нищо не разбирам — какво става? — обади се с отпаднал глас Мойсеев. — Май направих ужасна глупост, която на всички… по-точно на Ирина може да й излезе през носа. Така че ви моля да не изпитвате съчувствие към мен, а както би казал майор Грязнов, направо със сопата… по четирите букви.

— За кое говорите, Семьон Семьонович? Вие пък какво сте се окепазили? — попита Романова и лицето й придоби заплашителен вид. — За кое да ви съчувстваме?

Мойсеев събра цялата си смелост и призна:

— Намерих скъсана лента със записа на един разговор между Турецки и някаква дама, от който