евреите.
— Тъй като този препарат убива болните, наистина ми се иска никога да не го бях откривала — казва тихо Лара, без да обръща внимание на прощалното избухване на Ейми.
— Кога за последен път си виждала Лорбиър? — пита я Джъстин, когато отново остават сами.
Тонът й е все още предпазлив, макар и по-мек.
— Беше в Африка — казва тя.
— Кога?
— Преди една година.
— По-малко — поправя я Джъстин. — Съпругата ми е разговаряла с него в болницата „Ухуру“ преди шест месеца. Неговата апология, или както там си я нарича, е била изпратена от Найроби преди няколко дни. Къде е той сега?
Лара Емрих не обичаше да я поправят.
— Попита ме кога съм го виждала за последно — сопна се тя настръхнала. — Беше преди една година. В Африка.
— Къде по-точно?
— В Кения. Той ме извика. Бяха се натрупали толкова много доказателства, че не издържаше повече. „Лара, трябваш ми. Много е важно и спешно. Не казвай на никого. Аз ще платя всичко. Идвай.“ Молбата му ми подейства много силно. В „Доуз“ казах, че майка ми е болна, и веднага отлетях за Найроби. Пристигнах в един петък. Маркъс ме чакаше на летището. Още в колата ми каза: „Лара, възможно ли е нашият препарат да предизвиква покачване на черепното налягане и притискане на очния нерв?“ Аз му напомних, че нищо не бива да се изключва, докато не са налице основни научни данни, макар в момента да се опитвахме да попълним празнотите. Той ме откара в едно село и ми показа жена, която не можеше да става. Имаше ужасно главоболие. Умираше. В друго село болната не можеше да фокусира погледа си. Когато излизаше от колибата, й причерняваше пред очите. Той ми разказа и за други случаи. Здравните работници отказваха да говорят открито с нас. Страхуваха се. „КВХ наказват всякакви опити за критика“, казваше Маркъс. Той също се страхуваше. Страхуваше се от „Трите пчели“, страхуваше се от КВХ, притесняваше се за болните жени, боеше се от бога. „Какво да правя, Лара, какво да правя?“ Говорил беше с Ковач в Базел. Тя му казала, че е глупак да се притеснява толкова. Това не били странични ефекти на „Дипракса“, а несъвместима комбинация с друг препарат. Типично за Ковач, която в момента е омъжена за богат мошеник сърбин и прекарва повече време в операта, отколкото в лабораторията.
— Та как би трябвало да постъпи той?
— Аз му казах самата истина — че това, което той наблюдава в Африка, аз го наблюдавам в университетската болница в Саскечуан. „Маркъс, абсолютно същите странични ефекти са описани в моя доклад до Ванкувър, който се основава на обективни клинични изследвания върху шестстотин случая.“ А той само повтаря: „Какво да правя, Лара, какво да правя?“ — „Маркъс — казвам му аз, — бъди смел, направи сам това, което корпорациите колективно отказват да сторят. Изтегли препарата от пазара до приключване на изпитанията.“ Той заплака. Аз също. Това бе последната ни нощ заедно като любовници.
Внезапно Джъстин бе обзет от някакъв дивашки инстинкт, от някаква първична омраза, която не можеше да определи. Дали го беше яд на тази жена за това, че е останала жива? Или за това, че е спала с човек, който по своите собствени признания бе предал Теса, за това, че дори и сега говореше с нежност за него? Дали не се чувстваше лично обиден, че тя може да седи пред него, красива и жива, погълната от себе си, докато Теса лежеше в земята до техния мъртъв син? Дали не го заболя от това, че Лара не проявяваше никаква загриженост за Теса, а толкова много се занимаваше със самата себе си?
— Лорбиър споменавал ли е Теса пред теб?
— Не и по време на посещението ми.
— А кога?
— Писа ми за някаква жена, съпруга на британски дипломат, която досаждала на „Трите пчели“ за „Дипракса“, пишела им писма, посещавала неканена офисите им. Подкрепял я някакъв доктор от една от хуманитарните организации. Не спомена името на лекаря.
— Кога ти писа това?
— На рождения ми ден. Маркъс никога не забравя рождения ми ден. И тази година ми писа да ми честити, като ми разказа и за англичанката и за нейния любовник африканец.
— Предлагаше ли как да се постъпи с тях?
— Боеше се за нея. Каза, че е много красива и че ще стане трагедия. Мисля, че се беше увлякъл по нея.
Самата идея, че Лара може да ревнува Лорбиър от Теса, шокира Джъстин.
— А за доктора какво каза?
— Маркъс се прекланя пред лекарите.
— Откъде беше писмото?
— От Кейптаун. Маркъс беше на оглед в клона на „Трите пчели“ в Южна Африка, като лично за себе си правеше съпоставки с опита си от Кения. Той се отнасяше с уважение към съпругата ти. Маркъс обаче не е кой знае колко храбър. Той едва напоследък е започнал да придобива кураж.
— Пишеше ли къде се е запознал с нея?
— В болницата в Найроби. Казва, че го била нападнала с обвинения. Беше много смутен.
— Защо?
— Защото бил длъжен да не й обръща внимание. А Маркъс смята, че ако не обърне внимание на някого, го обижда, особено ако този някой е жена.
— И все пак е успял да я предаде.
— Маркъс невинаги постъпва практично. Той е артист. Ако твърди, че я е предал, може да е в преносен смисъл.
— Ти отговори ли му на писмото?
— Както винаги.
— Докъде?
— До пощенска кутия в Найроби.
— Той споменаваше ли една жена на име Уанза? Тя беше в една и съща болнична стая с жена ми в болницата „Ухуру“. Умря от „Дипракса“.
— Случаят не ми е познат.
— Нищо чудно. Всички следи бяха заличени.
— Може да се предположи. Маркъс ми е разказвал, че стават такива неща.
— Когато Лорбиър посетил болничната стая на жена ми, с него била и Ковач. Какво е правила Ковач в Найроби?
— Маркъс ме молеше да отида още веднъж в Найроби, но по това време отношенията ми с КВХ и с болницата вече се бяха влошили. Те бяха разбрали за предишното ми пътуване и ме заплашваха, че ще ме уволнят от университета, задето ги бях излъгала за майка си. Затова Маркъс се обадил на Ковач в Базел и я убедил да отиде в Найроби като моя заместничка и да огледа ситуацията. Той се надяваше, че тя ще му спести необходимостта да вземе такова трудно решение и сама ще посъветва „Трите пчели“ да изтеглят препарата от пазара. От КВХ в Базел отначало не искали да я пуснат до Найроби, после се съгласили, но при условие, че посещението й ще се запази в тайна.
— Дори от „Трите пчели“?
— „Трите пчели“ нямаше как да не разберат. Те също са замесени, а Маркъс е техен съветник. Та Ковач била четири дни в Найроби, а после се върнала при своя сърбин в Базел и при оперните представления.
— Тя написа ли доклад?
— Докладът й беше под всякаква критика. Аз съм обучена да мисля научно. Това не беше никаква наука, а чиста пропаганда.
— Лара…
— Какво има? — Тя го изгледа войнствено.
