протест. Над всичко това жужаха рояци мухи.

В центъра на помещението, между редиците легла, самотно се белееше дъската за гладене на домакинята на пансиона, само че, кой знае защо, на колела. А върху дъската имаше бял чаршаф, под който стърчаха две абсурдни, нечовешки стъпала; видът им напомни на Удроу за смешните пантофи с форма на патешки крака, които двамата с Глория бяха подарили на сина си Хари за Коледа. Едната ръка, чудовищно подпухнала, бе успяла някак си да се изплъзне от прикритието на чаршафа; пръстите бяха покрити с кора от черна, спечена кръв, най-плътна при ставите. Ноктите бяха тъмносини.

„Опитай се да си представиш сам, мистър Политически. Знаеш ли какво става с един труп в тая жега?“

— Мистър Джъстин Куейл, моля. — Гласът на доктор Банда Сингх прозвуча, сякаш обявяваше почетните гости на кралски прием.

— Идвам с теб — промърмори Удроу; залепен плътно за Джъстин, той пристъпи напред тъкмо навреме, за да види отмятането на чаршафа.

Главата на Теса, деформирана до неузнаваемост; долната челюст привързана към черепа с парче мръсен плат, краят на което се спуска надолу по шията — там, където някога бе висяло златното колие. Като удавник, опитващ се да поеме последна глътка въздух, Удроу хвърли още един безумен поглед към черната коса, зализана по черепа от гребена на погребалния агент. Бузите й бяха издути като на херувимите в старите гравюри. Очите бяха затворени, веждите леко повдигнати нагоре, устата разкривена в невярваща гримаса, вътре пълна с черна съсирена кръв, сякаш всичките й зъби бяха извадени едновременно. Ти? — питаха глупаво устните, свити на кръгче около последния учуден въпрос. Ти? На кого ли го бе задала? В кого ли бяха вперени мъртвите очи през изпънатите белезникави клепачи?

— Познавате ли дамата, господине? — попита деликатно инспектор Мурамба.

— Да. Познавам я, благодаря — отвърна Джъстин, внимателно отмервайки всяка дума. — Това е съпругата ми Теса. Трябва да уредим погребението, Санди. Тя би искала да я погребем тук, в Африка, и то колкото се може по-бързо. Теса е единствено дете, няма родители. Освен мен няма кого другиго да питаме. Гледай да стане колкото се може по-бързо.

— Виж, струва ми се, че това зависи донякъде и от полицията — каза прегракнало Удроу; с последни сили той успя да се добере до пукнатата мивка, където дълго и мъчително повръща, а през това време Джъстин, безукорно възпитан както винаги, стоеше до него с ръка на рамото му и мърмореше утешителни думи в ухото му.

Удроу живееше в каменна къща с прозорци в стил имитация на „Тюдор“, между цяла колония къщи със същата или подобна архитектура, разположени всяка сред обширна английска градина в престижното предградие на Найроби Мутайга, на върха на хълма и на един хвърлей разстояние от кънтри-клуба и от резиденцията на върховния комисар; наоколо имаше още много резиденции на посланици и висши дипломати от държави, за които едва ли бе чувал някой до момента, в който не прочетеше названията им на табелките по високите каменни или железни огради, наред с неизменното предупреждение на суахили за присъствието на зло куче. След бомбен атентат срещу посолството на САЩ от Форин Офис бяха оборудвали резиденциите на всички дипломатически служители с ранга на Удроу и по-нагоре със стоманени порти, устойчиви на удар с камион, пред които денонощно бдяха на смени добросъвестни стражи от племето балуя, заобиколени от техни роднини, близки и симпатизанти. Същите вдъхновени мозъци бяха заредили с електрически ток оградите, увенчани с бодлива тел и с прожектори против нарушители, които светеха цяла нощ. В Мутайга въпросите за личната сигурност на обитателите, както и всичко останало, са съобразени с техния ранг и място в йерархията. Най-скромните къщи са оградени с каменни стени, със стъкла от натрошени бутилки, зазидани отгоре в бетона; за служителите от по-средна ръка се отпускат и по няколко реда бодлива тел. Дипломатическата аристокрация обаче се крие зад стоманени порти, огради с електрически ток, датчици на прозорците и автоматично задействащи се прожектори и охранителни камери.

Къщата на семейство Удроу беше на три етажа. Горните два съставляваха това, което на езика на охранителните фирми се нарича обезопасена зона, отделена от долния етаж със стоманена решетка на първата стълбищна площадка, от която само Санди Удроу и жена му Глория имаха ключ. На долния етаж беше предвиден малък апартамент за гости, в който, на изхода към склона, бе монтирана втора стоманена решетка, която да предпазва господарите Удроу от слугите. Апартаментът на долния етаж се състоеше от две стаи, спартански обзаведени с малко мебели и боядисани в бяло, което в съчетание с решетките на прозорците определено им придаваше вид на затвор. В очакване на госта обаче Глория се бе постарала да ги поразкраси със свежи рози от градината и с настолна лампа от стаята на Санди; там бяха пренесени също служебният телевизор и радиото; тя бе щастлива да се отърве и от двете за известно време. Дори и така помещението за гости не беше точно пет звезди, както сподели Глория с най- добрата си приятелка Елена — съпруга на грък, който работеше в мисията на ООН, а самата тя англичанка, — но поне бедният човек щеше да има възможност да остане сам със себе си, та това е просто задължително за всеки, претърпял такава страшна загуба, Ел. Самата Глория не се ли бе почувствала точно така, когато почина мама, но, разбира се, нека не забравяме, че бракът на Теса и Джъстин беше донякъде неконвенционален, ако може да се нарече така, макар от своя страна Глория никога да не се бе съмнявала дори и за миг, че двамата всъщност много се обичаха по своему. Поне Джъстин със сигурност я обичаше, а що се отнася до не… Ел, честно да ти кажа, скъпа, един господ я знае нея, за нас поне това си остана тайна докрай.

На което Елена, многократно развеждана светска дама, пълна противоположност на Глория, отбеляза:

— Ти по-добре си пази сладкото задниче, скъпа. Един току-що овдовял плейбой може да бъде много опасен за жените.

Глория Удроу беше образец за доблестна съпруга на британски дипломат, твърдо убедена, че всяко нещо на този свят си има своята добра страна. А когато абсолютно нищо наоколо не изглеждаше да има такава, тя се засмиваше заразително и възкликваше: „Е, това е положението!“ Един призив за обединение на всички благородни души, които заедно да посрещнат несгодите на живота без хленч и вайкане. Тя беше достойна възпитаничка на частното училище, изиграло роля в нейното оформяне като личност; след завършването му периодично и подробно бе осведомявала училищното ръководство за житейския си път, като в замяна с наслада бе поглъщала всички новини за бившите си съученици. За всеки училищен празник бе изпращала остроумни поздравителни телеграми или, напоследък, не по-малко остроумни електронни послания, обикновено в стихове, тъй като много държеше да не се забравя, че навремето бе спечелила наградата на училището за поезия. Глория беше по своему привлекателна и извънредно словоохотлива женичка, особено когато нямаше какво особено да каже. Освен това с времето бе придобила онази