— Горкото момиче. На колко години беше? Направо дете!
— На двайсет и пет. —
— Изглеждаше на осемнайсет. Тоя загубеняк Джъстин с неговите цветя…
— Знам, знам — повтори Удроу.
— Гита знае ли?
— Отчасти.
— Какво ще прави сега? Та той дори няма кариера като хората. В края на мандата му се готвеха да го изритат. Ако Теса не беше загубила бебето си, щяха да са му видели сметката при първото съкращение. — Колъридж, който не можеше да стои на едно място, направи няколко крачки и застана в другия край на стаята. — Роузи хвана еднокилограмова пъстърва в събота — изтърси ядно той, сякаш в това имаше нещо нередно. — Какво ще кажеш?
Той имаше навик да печели време с отвличащи вниманието изказвания.
— Възхитително — измърмори лоялно Удроу.
— Теса щеше да е във възторг. Винаги е твърдяла, че Роузи ще се справи. А Роузи направо я боготвореше.
— Сигурно.
— Отказа да я яде, представи си! Два дни се опитвахме да я държим жива в леген с вода, докато накрая я погребахме в градината. — Изправи рамене, което беше знак, че разговорът отново преминава по същество. — Това не е краят на историята, Санди. Тепърва ни чака голяма бъркотия.
— Знам.
— Оня гадняр Пелегрин цяла сутрин ми хленчи да сме се опитали да ограничим размера на щетите. — Сър Бърнард Пелегрин беше един от така наречените мандарини на Форин Офис, пряко отговарящ за Африка и заклет личен враг на Колъридж. — Как мога да огранича размера на щетите, които дори не знам какви са, по дяволите! Новината му е провалила тениса, това поне е сигурно.
— Била е с Блум четири дни и нощи, преди да умре — каза Удроу, като хвърли поглед към вратата, за да се увери, че е плътно затворена. — Ако това не са щети, здраве му кажи. Ходили са в Локи, до Туркана. Спали са в едно бунгало, друго не знам. Цяло село хора са ги видели заедно.
— Благодаря. Благодаря ти много. Тъкмо това исках да чуя. — Забил ръце в джобовете на торбестите си панталони, Колъридж бродеше из стаята. — Къде, по дяволите, е тоя Блум?
— Търсят го под дърво и камък, доколкото знам. За последен път е видян в джипа до Теса, когато са потегляли за разкопките на Лийки.
Колъридж се добра до бюрото си, пльосна се на стола и се изпъна назад, сплел пръсти зад тила си.
— Значи Блум го е извършил — обяви той. — Забравя за образованието си, превърта, реже им гърлата, задига главата на оня Ноуа за сувенир, заключва джипа, преобръща го и изчезва. Кой не би сторил същото на негово място? По дяволите!
— Ти го познаваш не по-зле от мен.
— Нищо подобно, стараех се да го избягвам. Не си падам по примадони в хуманитарния бизнес. Къде се е дянал тоя тип? Къде е сега?
В съзнанието на Удроу се преплитаха образи. Доктор Блум от Западна Африка — брадатият Аполон на коктейлния елит в Найроби, красив, остроумен, чаровен. Блум и Теса един до друг, заобиколени от прехласнати гости, докато любимецът на старите моми Джъстин мърка като добре възпитан котарак, раздава ослепителни усмивки и питиета. Доктор Арнолд Блум, ветеран от войната в Алжир, със сериозен тон разяснява от трибуната на Обединените нации здравните приоритети при бедствени ситуации. Блум към края на приема, отпуснат на някое канапе, с празен поглед. Човек, чиито тайни са погребани дълбоко под земята.
— Не можех да ги отзова, Санди — казваше в този момент Колъридж с твърдия глас на човек, който е навестил собствената си съвест и се е върнал морално пречистен. — Никога не съм смятал, че влиза в задълженията ми да провалям кариерата на някого само защото жена му си разтваря краката малко по- лесно, отколкото трябва. Вече сме в новото хилядолетие. Всеки има право да си съсипва живота както намери за добре.
— Разбира се!
— Тя вършеше отлична работа в гетата, каквото и да приказваха за нея в клуба. Вярно, момчетата на Мой не си падаха по нея, защото често ги настъпваше по палците, но я питай останалите африканци — направо мрат за нея!
— Дума да няма! — съгласи се Удроу.
— Вярно, прекалено много се бе отдала на тая полова осъзнатост. Но какво лошо има в женското равноправие? Да дадем Африка на жените, може пък и да се оправи положението.
Милдрен влезе, без да почука.
— Обаждат се от Протокола на Външно, сър. Тялото на Теса току-що било докарано в моргата и молят някой да я идентифицира още сега. А от медиите ще ни разкъсат за изявление.
— Как, по дяволите, са успели да я докарат толкова бързо до Найроби?
— Със самолет — отвърна Удроу; изведнъж си спомни гнусната забележка на Волфганг, че тялото трябва да се нареже на парчета, за да влезе в багажното отделение.
— Никакви изявления, докато не бъде разпознат трупът — сопнато нареди Колъридж.
Удроу и Джъстин тръгнаха заедно, свити върху задната седалка на вана на мисията — фолксваген с тъмни стъкла. Ливингстън беше на волана, а Джаксън, грамаден като него и също от племето кихую, седна на предната седалка, в случай че се наложи да си проправят път с груба сила. Макар климатикът да бе усилен докрай, вътре бе горещо като в пещ. Движението по улиците на столицата в този час на деня бе ужасно. От двете им страни претъпкани микробуси надуваха клаксони, бълваха от ауспусите си гъст дим, примесен със сажди, а гумите вдигаха облаци прахоляк. Ливингстън премина през кръстовището с кръгово движение и спря пред каменния портал, заобиколен от припяващи, полюшващи се в такт мъже и жени. Удроу, който ги помисли за демонстранти, ядно изруга, но после се сети, че са просто опечалени, дошли да приберат телата на близките си. Покрай бордюра чакаха ръждиви камионетки и катафалки, обточени с червени траурни ленти.
— Наистина няма нужда да правиш това, Санди — каза Джъстин.
— Напротив — възрази благородно офицерският син.
На стълбището ги очакваше пъстра група от полицаи и мъже в бели престилки, опръскани с нещо отпред; единствената им цел бе да угодят на двамата служители от Британската мисия. Някой си инспектор Мурамба, ухилен до уши, раболепно се ръкува с високите гости. Мургав азиатец в черен костюм им се представи като доктор Банда Сингх, хирург, на техните услуги. Групата последва висящите от тавана тръби по мрачния бетонен коридор, по протежение на който кофи за боклук се силеха да повърнат съдържанието си на пода. Тия тръби подават студен въздух към хладилните камери, помисли си Удроу, но хладилните камери не работят, понеже токът спира, а моргата няма авариен генератор. Доктор Банда ги водеше, но Удроу би могъл да се ориентира и сам. Завий наляво, вонята отслабва; надясно — вонята се засилва. Отново безчувствената страна у него взе връх. Дългът на офицера е да бъде на бойното поле, а не да чувства.
Пред тях се изпречи ръждива метална врата; изпънат на токовете на обувките си, Банда задумка по нея с нетърпящ възражение юмрук. Вратата се разтвори донякъде и отвътре се подадоха рошавите глави на трима млади мъже. При вида на лекаря те се дръпнаха навътре, за да му дадат възможност да се шмугне покрай тях. Останал сам с Джъстин в смрадливото преддверие, Удроу се опита да надникне вътре; гледката кошмарно му заприлича на спалното помещение в пансиона, където някога бе учил; само че сега то беше претъпкано с трупове на всякаква възраст, умрели от СПИН. По два измършавели трупа на легло. Още трупове на пода между леглата. Някои облечени, други голи, полегнали настрани или по гръб. Някои лежаха с колене, свити към брадата, в поза на безпомощна самозащита; други с глави, отметнати назад в ням
