спешната намеса на шпионите? Побиха го тръпки; прииска му се да си облече жилетка, макар по гърба му да се стичаше пот.

— Можем ли да помогнем с още нещо, старче? — запита Донъхю с необичайна загриженост, като го оглеждаше отвисоко с болнавите си подпухнали очи. — Да ти капнем нещичко?

— Благодаря. Засега не.

„Знаели са — каза си той, обхванат от внезапна ярост, докато слизаше надолу към кабинета си. — Узнали са за смъртта й преди мен. Или може би тъкмо това целят — да те накарат да вярваш, че шпионите затова са шпиони, за да знаят всичко преди теб и по-добре от теб.“

— Върховният комисар върна ли се? — запита той, като промуши глава в стаята на Милдрен.

— Всеки момент ще дойде.

— Отмени съвещанието.

От стаята на Джъстин не се чуваше никакъв звук. Той надникна при Гита Пиърсън — най-младата служителка на Политическия отдел, близка приятелка и довереница на Теса. Гита беше русокоса, с тъмни очи и смесена англо-индийска кръв. Носеше на челото си знака на своята каста. Беше от местния персонал, но имаше амбицията да остане в дипломатическата служба. Когато Удроу влезе и затвори вратата зад гърба си, на лицето й се изписа подозрителна гримаса.

— Гита, това, което ще ти кажа, е само за твоя консумация. Разбрахме ли се? — Тя го гледаше очаквателно. — Става дума за Блум. Доктор Арнолд Блум. Ясно?

— Какво за доктор Блум?

— Нали сте приятели? — Никакъв отговор. — Искам да кажа, в добри отношения сте.

— Той е нашата връзка. — Задълженията на Гита изискваха постоянна координация с хуманитарните организации.

— А също и приятел на Теса, разбира се. — Тъмните очи на Гита оставиха забележката без коментар. — Познаваш ли още някой от хората на Блум?

— Понякога се обаждам на Шарлот. Тя работи в неговия офис. Останалите са оперативни служители. Защо? — Изведнъж напевната й англо-индийска интонация му се стори неудържимо съблазнителна. Не, не бива. Никога вече.

— Миналата седмица Блум е бил в Локикоджо. С компания.

Тя кимна за трети път, по-бавно, и сведе очи.

— Искам да знам какво е правил там. От Локи е пътувал с кола до Туркана. Искам да знам дали след това се е върнал в Найроби. Или в Локи. Можеш ли да узнаеш, без да вдигаш много шум?

— Съмнявам се.

— Опитай все пак. — Хрумна му един въпрос. През цялото време, откакто познаваше Теса, не му бе дошло наум да се заинтересува. — Знаеш ли дали Блум е женен?

— Струва ми се, че да. Все някъде има семейство. Те всички по принцип са женени, не е ли така?

Те — имаше предвид африканците? Или те — любовниците? Всички любовници?

— Във всеки случай тук няма жена с него, нали? Искам да кажа тук, в Найроби. Поне ти не си чувала да има. Блум няма жена тук.

— Защо? — запита тя меко, но незабавно. — Да не се е случило нещо с Теса?

— Възможно е. В момента се изяснява.

Когато стигна до вратата на Джъстин, Удроу почука и влезе, без да дочака отговор. Този път не заключи вратата зад себе си, а просто се облегна на нея с широките си рамене, с ръце в джобовете; докато можеше да остане в тази поза, ефектът щеше да е същият.

Джъстин стоеше прав; откъм вратата на кабинета се виждаше само елегантният му гръб. Главата му, с безупречно сресана коса, бе извърната към някаква диаграма, една от многото, закачени по стената и надписани с различни инициали с черен туш, всяка съставена от по няколко разноцветни стълбчета, нарастващи или намаляващи от ляво на дясно. Конкретната диаграма, върху която бе приковано вниманието му в случая, беше озаглавена „СРАВНИТЕЛЕН ИНФРАСТРУКТУРЕН АНАЛИЗ 2005–2010“. Доколкото Удроу можеше да забележи от — мястото, където бе застанал, диаграмата онагледяваше очакваното ниво на просперитет, което африканските държави трябваше да достигнат в неопределеното бъдеще. На перваза на прозореца отляво бяха наредени саксии с растения, които Джъстин отглеждаше сам. Удроу разпозна две от тях — жасмин и балсам, но само защото Джъстин бе подарил същите на Глория.

— Здрасти, Санди — поздрави го Джъстин, леко провлачвайки гласните.

— Здрасти.

— Чувам, че тая сутрин няма да се съвещаваме. Да няма проблеми в Голямата къща?

Прочутият меден гласец, помисли си Удроу, който не пропускаше детайл, сякаш го чуваше за пръв път след дълго прекъсване. Леко поизхабен от времето, но напълно в състояние да омагьоса слушателя, особено ако последният обръща по-голямо внимание на тона, отколкото на съдържанието. Защо ли толкова те презирам тъкмо сега, когато се готвя да ти съобщя нещо, което ще промени живота ти? Отсега нататък, докато си жив, ще разделяш времето на преди сегашния момент и след него и тези два периода ще са за теб различни епохи, както са и за мен. Поне да си беше свалил проклетото сако! Ти сигурно си единственият дипломат в британските служби, който все още си шие летните костюми по поръчка. В този момент Удроу се сети, че самият той е по сако.

— При теб всичко е наред, надявам се? — запита Джъстин със същата леко протяжна, заучена интонация. — Глория как издържа в тази жега? Двете момчета са добре, нали?

— Ние сме добре. — Пауза, нарочно вмъкната. — Теса е на обиколка, както разбирам. — Последен шанс да докаже сам на себе си, че всичко е една ужасна грешка.

Джъстин изведнъж стана словоохотлив, както винаги когато името на Теса се споменаваше в негово присъствие.

— Да, наистина. Затънала е до гуша в тази нейна хуманитарна дейност. — Джъстин притискаше дебелия годишник на Обединените нации към гърдите си. После се наведе и го постави на масичката до бюрото. — С тези темпове, докато стане време да си ходим, ще е спасила от глад и мизерия половин Африка.

— А какво точно прави сега, имаш ли представа? — Като удавник, Удроу се ловеше за всяка сламка. — Аз бях останал с впечатлението, че дейността й е тук, в Найроби. В гетото Кибера, ако не се лъжа.

— Така е — отвърна гордо Джъстин. — Горката, денонощно е все там. Какво ли не прави: ту бърше бебешки дупета, ту обяснява на стажант-юристки гражданските им права. Така чувам. Повечето й клиенти са жени, разбира се, и това й допада. Макар че мъжете им може да са на друго мнение. — Тъжната му усмивка казваше: „Де да беше така.“ — Имотни права, бракоразводни процедури, изнасилване и малтретиране от съпруга, женско обрязване, безопасен секс. И така всеки ден. Нищо чудно, че мъжете им стават толкова докачливи. И аз бих станал, ако изнасилвах жена си.

— Та какво прави при тази обиколка? — настоя Удроу.

— Един господ я знае. Питай Арнолд, доктора — каза той пресилено небрежно. — Той е нейният придружител и духовен водач при пътуванията й.

Аха, значи такава била играта, каза си Удроу. Това им е номерът за пред хората. Доктор Арнолд Блум, моралният наставник, черният рицар, закрилник на беззащитните в хуманитарната джунгла. Всичко друго, само не и търпеливо понасяният любовник.

— Къде е? — запита Удроу.

— В Локи. Локикоджо. — Джъстин стоеше, леко подпрян на ръба на бюрото, може би несъзнателно подражавайки на небрежната поза на Удроу при вратата. — Световната програма за изхранване организира там семинар по полова осъзнатост, представяш ли си? Събират куп неосъзнати жени от селата в Южен Судан, натоварват ги на самолета, дръпват им един бърз курс по Джон Стюарт Мил и ги връщат обратно осъзнати. Арнолд и Теса са там и наблюдават цирка, блазе им!

— Къде е Теса в момента?

На Джъстин въпросът не му се хареса особено. Може би едва сега си даде сметка, че любезностите на Удроу преследват някаква цел. Или пък, помисли си Удроу, не му беше приятно да го поставят на тясно с въпроси за Теса, на които нямаше точен отговор.