След като отвътре не се чуха нито гласове, нито забързани стъпки, той завъртя ключа и пристъпи в антрето, очаквайки да го посрещне аромат на африкански ястия, гърмящо от радиото реге и сподавено кискане от кухнята.

— Ало! — извика той. — Аз съм! Джъстин.

Никакви радостни крясъци, никаква усилена докрай музика, никакви кухненски миризми. Никакъв звук, ако не се смята приглушеното скърцане на гуми по паважа отвън и ехото на собствения му глас, което му отговори от стълбището. Вместо това изведнъж видя главата на Теса с прерязано гърло, по-точно отрязана при гърлото от вестникарска снимка и залепена върху картон; главата го гледаше измежду букети, натопени в буркани от конфитюр. А между бурканите беше мушнат лист карирана хартия, вероятно откъснат от бележника на Азис и гъсто изписан на ръка от изчезналите наематели с думи на съчувствие, любов и раздяла: „Джъстин, май не можем да останем повече.“ С дата миналия понеделник.

Той сгъна листа и го върна на мястото му между бурканите. Известно време стоя неподвижно, като войник, вперил очи напред в празното пространство, докато мигаше трескаво с клепачи, за да спре бликналите сълзи. След като остави чантата на пода в антрето, той се отправи към кухнята, като се подпираше на стената, за да не загуби равновесие. Отвори вратата на хладилника. Празен, ако не се брои забравено шишенце лекарство с непознато женско име на етикета. Сигурно поредната любовница на Газон, помисли си той. Опипом стигна по коридора до трапезарията и включи осветлението.

Ненавистната трапезария на баща й в стил имитация на „Тюдор“. От двете страни на масата по шест резбовани стола с благороднически гербове за мегаломани като него. Плюс два, още по-натруфени, в двата й края — с дамаски, избродирани с кралския герб, ако случайно техни величества решат да се отбият на вечеря. „Татко знаеше, че това е ужасно грозно, но така му харесваше, значи и на мен ми харесва“, обичаше да казва тя. „На мен пък не“, мислеше си той, „но господ да ми е на помощ, ако се издам“. През първите им месеци заедно Теса не му говореше за нищо друго освен за майка си и баща си, докато накрая под умелото му ръководство се захвана сама да изгони духовете им, като започна да пълни къщата с хора на тяхната собствена възраст: млади троцкисти, завършили Итън; вечно пияни полски свещенослужители, ориенталски мистици и факири плюс половината готованци от познатия ни свят. Ала след като откри Африка, целите й се избистриха и дом номер четири се превърна в свърталище на намусени, интровертни хуманитарни работници и активисти на всякакви съмнителни каузи и движения. Докато оглеждаше стаята, Джъстин се намръщи, когато погледът му попадна върху полумесеца от сажди около мраморната камина, които покриваха с плътен черен слой саджака и декоративната решетка. Гарги, помисли си той, но погледът му продължи да бяга наоколо, докато накрая отново се върна и се закова върху саждите. А в този момент и съзнанието му също се сепна и се спря на тях. И изведнъж той започна да спори сам със себе си или с Теса — което беше едно и също.

Какви гарги?

Гарги — но кога?

Бележката в антрето беше с дата миналия понеделник.

Мама Гейтс идва всяка сряда — това, разбира се, е мисис Дора Гейтс, старата бавачка на Теса, която за нея си оставаше мама Гейтс и не можеше да бъде друго.

Когато мама Гейтс нещо не се чувства добре, вместо нея идва дъщеря й Полин.

А ако и Полин не може — тогава онази фльорца, сестра й Деби.

Немислимо бе която и да било от трите жени да не забележи такъв куп сажди, който направо се набива в очи.

Значи гаргите са нападнали след миналата сряда и преди тази вечер.

Значи ако къщата е била опразнена от обитателите си в понеделник — според бележката — и мама Гейтс я е почистила в сряда, защо насред саждите има ясен отпечатък от подметка може би на спортна обувка с размер на мъжки крак?

На скрина имаше телефон, а до него — тефтерче с телефонни номера и адреси. От вътрешната страна на корицата с почерка на Теса, с червен молив, беше записан номерът на мама Гейтс. Той го набра и попадна на Полин, която избухна в сълзи и веднага прехвърли слушалката на майка си.

— Много съжалявам, миличък — бавно и отчетливо каза мама Гейтс. — Не мога да изкажа с думи колко съжалявам, дори повече от вас, мистър Джъстин. Никога няма да мога да го изкажа.

Разпитът започна — дълъг и внимателен, търпелив и настойчив, като през цялото време той говореше съвсем малко и слушаше много. Да, мама Гейтс бе идвала в сряда както обикновено, от девет до дванайсет; искала бе да… да остане насаме с мис Теса… Почистила бе навсякъде както обикновено, без да пропусне нищо… И освен това се бе помолила и си бе поплакала… И ако той, Джъстин, не възразява, би желала да продължи да идва — както преди, всяка сряда, все едно, че мис Теса е още жива. Не е въпросът в парите, а в спомена…

Сажди ли?! Откъде-накъде? В сряда в трапезарията нямаше никакви сажди, иначе положително щях да ги почистя, преди някой да е стъпил в тях. Лондонските сажди са толкова мазни! С всичките тия камини човек винаги трябва да си отваря очите за сажди. Не, мистър Джъстин, коминочистачът в никакъв случай няма ключ от къщата.

А знае ли мистър Джъстин дали са открили доктор Арнолд, защото от всички господа, които посещаваха дома, аз най-много харесвах него, а пък това, дето го пише по вестниците, хич не си го слагайте на сърце, мистър Джъстин…

— Много сте любезна, мисис Гейтс.

След като запали полилея във всекидневната, той си позволи да огледа някои от нещата, в които Теса щеше да присъства завинаги: розетките от костюмчето й за езда като малко момиченце; снимката след първото й причастие; сватбеният им портрет на стъпалата на малката църква в Сан Антонио на остров Елба. Ала през цялото време мислите му кръжаха около решетката пред камината. Самата камина беше застлана с каменни плочи, решетката беше от ранната викторианска епоха, стоманена, с месингов обков, с месингови легла за поставяне на ръжена и другите инструменти. Подът и решетката на камината бяха покрити със сажди. Същите сажди се бяха посипали на дълги черни ивици от дръжките на ръжена и машата.

Ето ти една хубава загадка на природата значи — каза той на Теса. Две ята гарги, без всякаква връзка помежду си, решават в едно и също време да съборят сажди в два отделни комина. Какво трябва да разбираме от това? Ти като юрист и аз като защитен вид?

Само че във всекидневната нямаше отпечатък от стъпки. Който и да бе ровил в камината на трапезарията, услужливо бе оставил отпечатъка си за спомен. Докато онзи, който бе ровил в камината на всекидневната — същият човек или някой друг, — не бе благоволил да остави своя.

И все пак защо му е притрябвало на някого да претърсва чужда камина — и то не една, а две? Наистина, старинните камини са идеално скривалище за любовни писма, завещания, дневници със срамни тайни, кесийки със злато… Наистина, ако се вярва на легендите, в комините живеят духове. Наистина, в старите камини вятърът нашепва стари тайни. А тази вечер духаше студен вятър, от който капаците на прозорците хлопаха, а старите резета на вратите потракваха. Но защо му е притрябвало на тайнствения непознат да претърсва тъкмо тези камини? Нашите камини? На дом номер четири? Защо? Освен ако камините не са били част от по-подробен обиск на цялата къща.

На средната площадка той се спря, за да прегледа аптечката на Теса — стар италиански шкаф за подправки, вграден в чупката на стълбището и обозначен със зелен кръст, който тя бе нарисувала собственоръчно върху вратичката. Не случайно беше лекарска дъщеря. Вратичката на шкафа беше открехната. Той я доотвори.

Всичко вътре бе обърнато наопаки. Празни кутийки от пластири, късчета памук и купчинки талк бяха безобразно разбъркани. Той притвори вратичката и в този миг телефонът на полуетажа иззвъня истерично до главата му.

Сигурно теб търсят, каза той на Теса. Ще трябва да им кажа, че си мъртва. Или може би търсят мен. Тогава ще трябва да приемам съболезнованията им. Или пък се обажда жената аквариум да провери дали имам всичко необходимо за безопасността и спокойствието си в травмирането състояние, в което се намирам. Сигурно е някой, който е чакал линията да се освободи след дългия разговор с мама Гейтс.

Той вдигна слушалката и чу забързан женски глас, който се обаждаше от някакво оживено място с