Време е за молитва.

Време е за светото причастие.

Време е за чудеса.

Време е за раздаване на нафора на човечеството.

Или поне така обявява Лорбиър, докато Джъстин се преструва, че записва внимателно в бележника си в напразен опит да избяга от потискащо ведрото настроение на своя домакин. Време е да наблюдаваме „мистерията на човешката доброта, която лекува раните от човешката злина“ — още една от вбесяващите заучени фрази на Лорбиър, произнесена, докато подвижните му воднисти очички са вперени набожно в пламтящите небеса, а широката му усмивка призовава божията благодат да се излее на земята; Джъстин усеща как рамото на човека, предал съпругата му, възторжено се отърква в неговото. Наблюдателите са строени в една редица. Най-близо до тях са застанали Джейми зимбабвийката, Артър комисарят и неговата придворна свита. Кучета, групички туземци с червени роби и притихнала тълпа от голи негърчета са строени по-нататък край пистата.

— Четиристотин и седемнайсет семейства храним днес, Питър. Умножи го по шест гърла в семейство, за да получиш пълния брой. Комисарят, ей го там, получава по пет процента от всичко. Това между нас да си остане, не го пиши. Казвам ти го, защото си свестен мъж. Ако слушаш комисаря, населението на Судан трябва да е поне сто милиона. Друг проблем са слуховете. Стига някой да каже, че е видял човек на кон с пушка, и всички се юрват да бягат, изоставяйки посевите и селата си.

Той внезапно млъква. До него Джейми сочи с ръка към небето, докато другата й ръка намира тази на Лорбиър и незабелязано я стиска. Комисарят и свитата му също са чули звука и в отговор вдигат едновременно глави, притварят очи и разтягат устни в напрегнати, но широки усмивки. Джъстин долавя далечния рев на мотори и различава тъмна точка на фона на избелялото от жегата небе. Скоро точката се превръща в още един бъфало като този, който ги докара дотук — бял, безстрашен и самотен като божи пратеник, който прелита на една педя над върховете на дърветата, потръпвайки и поклащайки крила, докато пилотът коригира азимута и височината. После изчезва от погледите им, сякаш няма да се върне повече. Но Лорбиър и неговото паство не губят надежда. Главите остават вдигнати нагоре в молитвена поза. И ето, самолетът се завръща; сега той лети ниско, в права линия, целенасочено. В гърлото на Джъстин е заседнала буца, очите му се насълзяват, когато първият бял дъжд от чували с храна се посипва подобно на сапунени гранули от опашката на самолета. Те се люшват игриво във въздуха, после набират скорост и устрем, докато накрая забарабаняват като картечни откоси по площадката за приземяване. Самолетът набира височина и прави остър завой, за да повтори маневрата.

— Гледаш ли, приятел? — шепне Лорбиър. Неговите очи също са пълни със сълзи. Дали плаче по четири пъти дневно? Или само пред публика?

— Да, виждам — потвърждава Джъстин. „Както си го видяла и ти и също като мен веднага си се присъединила към неговата църква.“

— Виж какво, приятел. На нас тук ни трябват повече летища, така да пишеш. Повече летища и по-близо до селата. Те не могат да ходят дълго, трудно им е, пък е и опасно. По пътя бандити ги изнасилват или направо им режат гърлата. Отвличат им децата от селото, докато ги няма. А понякога, като стигнат до летището, разбират, че са сбъркали. Днес не било ред на тяхното село. Връщат се обратно, объркани, разочаровани. Много от тях си умират от объркването. И децата им също. Ще напишеш ли и това?

— Ще се опитам.

— От Локи казват, че повече летища ще изискват повече мониторинг. Аз им викам: добре, ще осигурим повече мониторинг. От Локи викат: а откъде пари? Аз им викам: похарчете ги най-напред, после ще ги намерим. Майната му!

Над пистата отново надвисва тишина, този път предизвикана от мрачни предчувствия. Дали в храсталаците не дебнат мародери, които чакат да задигнат божите дарове и да офейкат? Едрата десница на Лорбиър отново стиска Джъстин за ръката.

— Тук пушки няма, приятел — казва той, отгатнал незададения въпрос. — В селото имат калашници и картечни пистолети. Артър комисарят ги купува със своите пет процента и ги раздава на хората си. Но тук имаме само едно радио и една молитва.

Кризата е отминала. Първите носачи се приближават плахо към пистата и започват да подреждат чувалите на купчини. С моливи и бележници в ръка, Джейми и другите помощник-наблюдателки заемат позиции — по едно момиче до всяка купчина. Някои от чувалите са се пробили; жени с метлички ревниво събират разпиляното зърно. Лорбиър продължава да стиска ръката на Джъстин, докато го запознава с „културата на дажбения чувал“. След като изобретил пускането на хранителни дажби от самолет, казва с гърлен смях той, господ създал и дажбения чувал. Цели или скъсани, тези бели синтетични чували с инициалите на Световната програма за изхранване са не по-малко търсена стока в Южен Судан от самата храна, която се пренася в тях.

— Виждаш ли летищния ветропоказател? Виждаш ли мокасините на оня приятел там? Ами шала на жена му? Казвам ти, приятел, ако някога реша да се оженя, роклята на жена ми ще бъде ушита от дажбени чували!