височина съд, пълен с пакетчета чай „Тетли“, и поочуканата тенекиена кутия от бисквити, пълна с различни сладки — в случай, че Джъстин огладнее през нощта, понеже Санди все огладнява, нищо, че докторът му каза да свали килограми. И накрая — слава богу, че поне едно нещо бе както трябва — великолепната ваза с разноцветни кученца, които бе отгледала от семе, следвайки неговите указания.

— Е, добре, оставям те на спокойствие — рече накрая тя, но когато стигна до вратата, изведнъж се сети за свой срам, че дори не му е изказала съболезнованията си. — Джъстин, скъпи…

— Благодаря, Глория, наистина няма нужда — прекъсна я той с изненадваща твърдост.

Лишена от възможността да изрази нежна съпричастност, Глория с усилие си възвърна деловия тон:

— Е, добре, можеш да се качиш горе, когато поискаш, нали, скъпи? Вечерята обикновено е в осем. Преди това по едно питиенце, ако си в настроение. Чувствай се като у дома си. Прави всичко каквото ти се иска. Или не прави нищо. Един господ знае кога ще се върне Санди… — След което тя с благодарност се оттегли горе в покоите си, изкъпа се и се преоблече, сложи си грим, после се отби при момчетата в детската стая. Смирени от реалната близост на смъртта, те усърдно си готвеха домашните или поне успешно се преструваха.

— Много ли тъжен изглежда? — попита Хари, по-малкият.

— Утре ще го видите. Само да се държите учтиво и сериозно с него. Матилда ви прави сандвичи. Ще си ги ядете в стаята, а не в кухнята, разбрахме ли се? — Следващите думи се изплъзнаха от устата й някак неволно, преди да е осъзнала смисъла им. — Той е един много смел, благороден човек, така че се отнасяйте с голямо уважение към него.

Когато Глория слезе във всекидневната, за своя изненада завари Джъстин там. Той прие прилична доза уиски със сода, тя си наля чаша бяло вино и седна на едно от креслата, което всъщност беше на Санди, но на нея хич не й беше до Санди в момента. В продължение на няколко минути — тя не можа да прецени колко точно — и двамата мълчаха, но за Глория мълчанието беше духовна връзка. Колкото по-дълго, толкова по- здрава. Джъстин безмълвно отпиваше от уискито, като за нейно най-дълбоко облекчение явно не бе усвоил вбесяващия нов навик на Санди да се жабурка с него през предните си зъби със затворени очи, сякаш го дегустираше. С чаша в ръка, той се приближи до френския прозорец, обърнат към обляната в светлина градина — двайсет 150-ватови крушки, свързани с отделен генератор, блясъкът от които осветяваше половината от лицето му.

— Може би това си мислят всички — отбеляза внезапно той, сякаш възобновявайки разговор, който нито един от двамата не бе започвал.

— Какво, скъпи? — запита Глория, която не бе напълно сигурна, че се е обърнал към нея, но явно имаше нужда да поговори с някого.

— Че те обичат заради това, което не си. Че си измамник, крадец на любов.

Глория нямаше никаква представа дали наистина всички си мислеха тъкмо това, но че не биваше да си го мислят, в това тя не се съмняваше.

— Разбира се, че не си измамник, Джъстин! — каза решително тя. — Ти си един от най-почтените хора, които познавам, винаги си бил такъв. Теса те обожаваше и имаше защо. Тя беше една щастлива млада жена. — А що се отнася до крадеца на любов, помисли си тя, не е трудно човек да се досети за кого от двамата бе предназначено това определение.

Джъстин не отвърна нищо на нейното многословно уверение в собствената му почтеност; вместо това се заслуша във верижния кучешки лай из квартала, който ту се приближаваше, ту се отдалечаваше.

— Винаги си бил толкова добър с нея, Джъстин, знаеш, че беше така. Не бива да се самобичуваш за престъпления, които не си извършил. Много хора са склонни да се упрекват, когато загубят близък човек, но това просто не е справедливо. Не можем вечно да се държим с някого, сякаш се страхуваме, че всеки миг ще умре, така далеч няма да стигнем. Не си ли съгласен? Ти й беше верен. При всички обстоятелства — добави тя, с което съвсем случайно намекна, че същото не може да се каже за Теса. Намекът й не остана незабелязан, това поне бе сигурно; Джъстин имаше вид, сякаш се готви да я заговори за Арнолд Блум, когато за свое най-голямо раздразнение тя чу как ключът на мъжа й се превъртя в бравата. Магията се развали.

— Джъстин, бедни приятелю, как я караш? — извика Удроу, като си наля необичайно скромна доза вино, преди да се строполи на дивана. — Боя се, че нямам новини, добри или лоши. Няма улики, няма заподозрени, нищо. Поне засега. От Арнолд нито следа. Белгийците ще осигурят хеликоптер. Лондон изпраща втори. Ако не бяха парите, това проклятие на цивилизацията… Все пак той е белгийски гражданин, какво им пречи да пратят? Колко си красива тази вечер, скъпа! Какво има за вечеря?

Пак е пил, помисли си с отвращение Глория. Прави се, че работи до късно, а си седи в кабинета и пие сам, докато аз трябва да седя на главите на момчетата да си пишат домашните. Откъм прозореца се чу шум; тя се извърна и за свой ужас видя Джъстин, който очевидно се готвеше да си тръгне — без съмнение, стреснат от дебелашкото държание на мъжа й.

— Няма ли да хапнеш? — протестира Удроу. — Трябва да си пазиш силите, старче!

— Много сте мили, но се боя, че нямам апетит. Глория, благодаря още веднъж. Санди, лека нощ.

— Пелегрин ти изпраща най-дълбоки съболезнования от Лондон. Всички във Форин Офис са потресени. Не искал да те безпокои лично.

— Бърнард винаги е бил много тактичен.

Тя проследи с поглед затварящата се врата, чу как стъпките му заглъхват надолу по стълбите, забеляза празната му чаша на бамбуковата масичка до френския прозорец. За един ужасяващо дълъг миг й се стори, че никога вече няма да го види.

Удроу изгълта нервно вечерята си, без да усети вкуса на храната. Глория, която като Джъстин нямаше апетит, го наблюдаваше. Прислужникът Джума, който бродеше неспокойно наоколо, също не го изпускаше от очи.

— Е, как я караме? — промърмори заговорнически Удроу, като сниши глас и посочи надолу с ръка, предупреждавайки я да направи същото.

— Добре — отвърна тя, влизайки в тон. — Като се има предвид… — Какво правиш там долу, запита го мислено тя. Да не би да лежиш по гръб на леглото и да се бичуваш в тъмното? Или гледаш през решетките в градината и разговаряш с духа й?

— Да си чула нещо по-съществено? — запита Удроу. Той малко се запъна на думата „съществено“, но успя да завърши изречението. Джума слушаше внимателно.

— Какво например?

— Нещо за нашия любовник — рече той, като се подхилваше, посочи с пръст саксията с бегонията и беззвучно изговори с устни „Блум“1, при което Джума отърча смутен да напълни каната с вода.

Тази нощ Глория с часове лежа будна до хъркащия си съпруг. В един момент отдолу й се счу шум; тя слезе по стълбите до междинната площадка и надникна през прозореца. Спирането на тока бе приключило. Над града сияеше оранжево зарево. Но в осветената градина не бродеше нито Теса, нито Джъстин. Тя се върна в леглото и завари Хари, заспал напряко на леглото, с палец в устата и с една ръка върху гърдите на баща си.