усещам, че тази дама не ви е безразлична. Време е малко да пораснете. Това няма да ви се размине. Не сте ли го разбрали още? Знам какво сте направили и няма да се откажа, докато не получа онова, което ми се полага.

— Вие сте луд! — изкрещя Морт.

— Лека нощ, господин Рейни — каза Шутър и затвори.

За момент Морт остана неподвижен. Слушалката се плъзна по ухото му. После сграбчи изработения в ретростил телефон. Насмалко да запокити и него, и слушалката в стената, но се овладя. Остави ги и направи няколко дълбоки вдишвания — достатъчно, за да почувства главата си олекнала и замаяна. После набра домашния телефон на Хърб Крийкмор.

Приятелката на Хърб — Делорес, вдигна на второто иззвъняване и извика Хърб на телефона.

— Здравей, Морт — каза Хърб. — Как се развиват нещата с къщата ти? — Гласът му малко се отмести от микрофона на слушалката. — Делорес, би ли отместила онзи тиган от печката?

„Разгарът на сезона в Ню Йорк — помисли си Морт. — И той иска и аз да разбера това. Е, какво го засяга. Един маниак току-що заплаши да нареже жена ми на котлети, но животът продължава, нали така?“

— Къщата я няма — каза Морт. — Застраховката ще покрие щетите. — Той направи пауза. — Поне паричните щети.

— Съжалявам — каза Хърб. — Мога ли да направя нещо?

— Е, не за къщата — каза Морт, — но все пак благодаря. Виж, за разказа…

— Какъв разказ, Морт?

Той почувства как ръката му отново се стяга върху телефонната слушалка и се насили да я отпусне. „Той не знае какво е положението тук. Трябва да запомниш това.“

— Този, за който рие с копито моят луд приятел — каза Морт, като се опитваше да запази лек и почти безгрижен тон. — „Сезон за сеитба“, „Списание за мистерии на Елъри Куин“.

— А, това ли? — попита Хърб. Морт почувства пристъп на страх.

— Не си забравил да се обадиш, нали?

— Не — обадих се — увери го Хърб. — Просто в момента изключих. Загубил си къщата си и всичко…

— Е? Какво казаха?

— Не се безпокой. Утре ще ми изпратят ксерокопие по куриер и аз ще ти го пратя веднага с Федералния експрес. Вдругиден в десет часа сутринта ще го имаш.

За момент сякаш всичките му проблеми бяха решени и той започна да се отпуска. После помисли за блясъка в очите на Шутър. За това как беше навел лицето си, докато челото му и челото на Морт почти се допряха. Помисли за сухия аромат на канела в дъха на Шутър, когато казваше: „Вие лъжете.“

Ксерокопие? Без съмнение Шутър щеше да приеме оригинален екземпляр… но ксерокс?

— Не — каза бавно той. — Не става, Хърб. Никакъв ксерокс, никакво обаждане по телефона от редактора. Трябва да бъде оригинален екземпляр от списанието.

— Е, това е малко по-трудно. Канцелариите на редакцията са в Манхатън, разбира се, но те съхраняват старите течения в канцелариите в Пенсилвания. Пазят само пет екземпляра от всяко издание — това е наистина всичко, което могат да си позволят да пазят, като имаш предвид, че СМЕК се издава от 1941. И хич не им се ще да ги раздават.

— Стига, Хърб! Тези списания могат да се намерят на разпродажбите в половината библиотеки в малките градове на Америка!

— Но никога пълно течение — Хърб направи пауза. — Няма да свърши работа и обаждане по телефона, така ли? Да не би да искаш да кажеш, че този човек е толкова луд, та да помисли, че говори с някой от хилядите ти верни слуги?

Чу гласа на Делорес:

— Да налея ли виното, Хърб?

Хърб отново заговори настрани от телефона.

— Изчакай минутка, Дий.

— Задържам вечерята ти — каза Морт. — Съжалявам.

— Това е част от задълженията ми. Слушай, Морт, бъди откровен с мене — този човек толкова ли е луд, колкото изглежда? Опасен ли е?

„Не мисля, че бих приказвал за това с друг човек. Това би означавало да се изправиш в средата на буря и да изкушаваш мълнията.“

— Не мисля — каза той. — Но искам да се отърва от него, Хърб. — Той се поколеба в търсене на правилния тон. — Хърб, прекарах последната половин година в ужасни неприятности. Това може би ще бъде единственото, което ще мога да направя. Просто искам да се отърва от този досадник.

— Добре — каза Хърб с внезапна решителност. — Ще се обадя на Мариан Джафъри от СМЕК. Познавам я отдавна. Ако я помоля да говори с куратора на библиотеката — точно така го наричат — куратор на библиотеката — да ни изпрати екземпляр от юни 1980, тя ще го направи. Може ли да й кажа, че след време ще им изпратиш разказ?

— Разбира се — каза Морт и помисли: „Кажи й, че ще бъде подписан «Джон Шутър»“ — и почти се разсмя на глас.

— Добре. Тя ще накара куратора да ти го изпрати с Федералния експрес направо от Пенсилвания. Само го върни в добро състояние, или ще трябва да им намериш екземпляр за замяна от онези разпродажби; за които спомена.

— Има ли възможност всичко това да стане до вдругиден? — попита Морт. Почувства се отчайващо сигурен, че Хърб ще го помисли за луд заради въпроса му… и че непременно си мисли, че Морт прави от малката муха един ужасно голям слон.

— Според мен има много голяма възможност — каза Хърб. — Не мога да гарантирам абсолютно, но почти гарантирам.

— Благодаря, Хърб — каза Морт искрено. — Страшен си.

— Оу, дреболия, госпожо — отговори Хърб. Много обичаше да се прави на Джон Уейн и си мислеше, че го имитира идеално, но грешеше.

— Сега се заеми с вечерята си. И целуни Делорес от мене.

Хърб все още беше настроен на вълна Джон Уейн.

— В никакъв случай. Ще я целуна от мен, приятелче.

„Силно казано, приятелче.“

Морт почувства такъв прилив на ужас и страх, че почти извика. Същата дума, същият безизразен, провлечен изговор. Шутър по някакъв начин беше се намесил в телефонната му линия и на когото и да се опитваше да се обади Морт и какъвто и номер да набираше, му отговаряше Джон Шутър. Хърб Крийкмор беше станал само един от псевдонимите му и…

— Морт? Чуваш ли ме?

Той затвори очи. Сега, когато Хърб беше престанал с фалшивата си имитация на Джон Уейн, всичко беше наред. Това отново беше Хърб, какъвто беше винаги. Но това, че Хърб беше използвал тази дума, това просто беше…

Какво?

„Просто нова колона от Парада на съвпаденията? Добре. Сигурно. Несъмнено. Просто ще застана на бордюра и ще я гледам как минава. Защо не? Вече видях как преминават половин дузина по-големи от нея.“

— Чувам те, Хърб — каза той и отвори очи. — Просто се опитвах да си представя колко много те обичам. Нали знаеш, броях начините.

— Не се занасяй — каза Хърб очевидно поласкан. — И ще действаш внимателно и благоразумно, нали така?