душата му бе възпалена, също колкото носа на Мери — против волята си той каза:

— Сетих се за времето, когато събирахме бутилките, за да доплатим за онзи телевизор. Конзолният Ар Си Ей.

— А, за дова… — каза Мери и кихна в кърпичката си над полуготовата вечеря.

Той срещна Джак Хобрът в магазина „Спри и купи“. Количката на Джак бе пълна с дълбоко замразени храни и консерви, които трябва само да затоплиш, преди да изядеш. Имаше и много бира.

— Джак! — извика той. — Какво правиш чак тук? Джак се усмихна сконфузено:

— Не съм свикнал още с другия магазин… Та реших…

— Къде е Елен?

— Наложи се да замине за Кливлънд — каза той. — Майка й почина.

— Джак, съжалявам. Как толкова внезапно?

Навсякъде около тях в студената светлина се движиха хора тръгнали на пазар. От скрити говорители някъде отгоре се чуваше и музика — стари мелодии, чиито имена все не успяваш да запомниш. Жена с препълнена количка мина край тях, влачейки след себе си пищящо тригодишно хлапе със синьо яке и сополи по ръкавите.

— Наистина бе внезапно — каза Джак Хобрът. Той се усмихна глупаво и се загледа в количката си. На голяма жълта торба там пишеше: ТИГАНЪТ, КОЙТО         СЕ НЕ МИЕ СЛЕД УПОТРЕБА ГО ХВЪРЛИ! СТЕРИЛЕН! — БЛАГОДАРЯ ТИ. Известно време не се бе чувствала съвсем добре, но смятала, че е от промяната при пенсионирането. Оказа се, че е рак. Отвориха я, хвърлиха един поглед и я зашиха пак. Три седмици по-късно почина. Елен страшно трудно го понесе. Разликата им беше само двайсет години.

— Разбирам — каза той.

— Така че, сега е за малко в Кливлънд.

— Да.

— Да.

Те се спогледаха и се усмихнаха цинично над факта на смъртта.

— А как е горе, в Нортсайд? — запита той.

— Честно, Барт, никой не е настроен особено дружелюбно.

— Така ли?

— Нали знаеш, че Елен работи в банката?

— Разбира се.

— Момичетата тук, които живееха по-наблизо, се събираха на групички и ползваха една кола, за да ходят на работа. Елен вземаше нашата всеки четвъртък, тогава бе нейният ред. Същото става и горе в Нортсайд, но всички жени, които го правят там, са членове на някакъв клуб и Елен не може да се запише в него, докато не мине година след преместването ни там.

— На мен това доста ми прилича на дискриминация, Джак.

— Майната им — каза Джак гневно. — Елен и без друго не би се записала в клуба им, ако ще и да допълзят да я молят. Купих още една кола за нея. Един стар биик. Влюбена е в него. Трябваше да го направя още преди две години.

— Как е къщата?

— Бива — каза Джак и въздъхна. — Токът е скъпичък. Да не ти казвам какви сметки плащаме. Не помага много на хора, които издържат детето си в колежа.

Те се размърдаха. След като гневът на Джак бе преминал, циничната усмивка отново се появи на лицето му. Той усети, че Джак се бе зарадвал трогателно да види някой от стария квартал и сега протакаше раздялата им. Внезапно си представи Джак да се мотае сам в новата къща, изпълвана със звуците на телевизора, докато жена му бе на хиляди километри от него, за да изпрати майка си в земята.

— Слушай, защо не дойдеш сега вкъщи? — попита той. — Ще обърнем по няколко бири, а Хауърд Каусъл ще ни обясни всичко, дето не е наред с Националната футболна лига.

— Ей, би било чудесно.

— Само да звънна на Мери, като излезем.

Той се обади на Мери и тя се съгласи. Каза, че ще сложи някакъв замръзен сладкиш в печката и ще си легне, та да не зарази Джак с настинката си.

— Гаг я гара той горе? — попита тя.

— Бива. Меър, майката на Елен е починала. Елен в момента е Кливлънд за погребението. Рак.

— Боже мой.

— Затова рекох, че Джак би се радвал да бъде с някого…

— Разбира зе. — тя направи кратка пауза. — Газа ли му, че можем да зданем и зъзеди?

— Не — каза той. — Това не му казах.

— Гажи му. Жде зе зарадва.

— Добре. Чао, Мери.

— Чао.

— Вземи аспирин, преди да си легнеш.

— Жде взема.

— Чао.

— Чао, Джордж — каза тя и затвори.

Той погледна телефона смразен. Тя му казваше Джордж само когато бе много доволна от него. Играта на „Фред и Джордж“ пръв я беше измислил Чарли.

С Джак Хобрът отидоха вкъщи и гледаха мача. Изпиха много бира. Но не бе, както преди.

Докато се качваше в колата си, преди да поеме към тях към дванайсет и петнайсет, Джак го погледна мрачно и каза:

— Проклетата магистрала. Това ни прецака.

— Това бе, наистина. — Стори му се, че Джак изглежда състарен и това го изплаши. Двамата бяха на почти една и съща възраст.

— Обаждай се, Барт.

— Ще се обаждам.

Те се усмихнаха кухо един на друг, малко пияни и малко тъжни. Той остана да гледа колата на Джак, докато задните й фарове изчезнаха съвсем, надолу по извития път.

Беше си легнал късно и на сутринта му се спеше, а и се чувстваше леко махмурлия. Звукът на машините, въртящи прането, гърмеше в ушите му, а от постоянното фьсссс-шшш на машината за гладене на ризи му се завиваше свят.

Фреди бе още по-ужасен. Днес Фреди се бе превърнал в самия дявол.

Слушай, казваше Фред, това е последният ти шанс, момчето ми. Все още имаш на разположение следобеда, за да стигнеш до офиса на Монохан. Ако отложиш това за след пет часа, ще бъде твърде късно. Опцията изтича чак в полунощ. Да, така е. Но веднага след работа Монохан ще реши, че трябва неотложно да се види с някакви свои роднини. Някъде в Аляска. За него, цената на пътя дотам е само разликата между комисионната му от 45 000 долара и другата от 50 000 долара. Разлика — колкото една нова кола. За толкова пари не ти трябва калкулатор, за да си направиш сметката. За толкова пари ще си откриеш роднини и на дъното на бомбайска септична яма.

Но това вече бе без значение. Той бе отишъл твърде далеч. Бе оставил машината да работи без него прекалено дълго. Сега бе хипнотизиран от задаващия се взрив, почти омагьосан от него. Стомахът му клокочеше в собствените си киселини.

Прекара по-голямата част от следобеда в перачното. Гледаше как Рон Стоун и Дейв изпробваха някакъв нов препарат. В перачното беше шумно. Шумът цепеше главата му, но му помагаше да не чува собствените си мисли.

След работа се качи на колата от паркинга — Мери с радост се бе съгласила той да я вземе, за да огледа новата къща — и прекоси града в посока към Нортън.

По ъглите на улиците в Нортън и около баровете се виждаха негри. Ресторанти рекламираха различни