Това било най-луксозното ложе, върху което изобщо някога бил лежал, и макар че бил гладен, май повече се нуждаел от сън, отколкото от храна, след дългата разходка и нощните страхове. Заспал незабавно и никакви сънища не го обезпокоили. Сега ние ще го оставим, след като добре и прилежно е свършил първата част от работата си. Ще го оставим обърнат на една страна, свил дясната си ръка под дясната си буза, да спи в легло от кралски салфетки. И аз бих искал да отправя едно пожелание към теб, читателю. Нека тази нощ сънят ти бъде толкова сладък и безметежен, колкото неговият през целия този ден.

В събота през нощта, когато Денис стоял изтръпнал от ужас при вълчия вой и усетил сянката от мислите на Флаг да преминава над него, Бен Стаад и Нейоми Рийчъл спрели да нощуват в някаква заснежена пещера на петдесет километра северно от фермата на Пейна… или поне от онова, което било ферма на Пейна, преди Денис да се появи със своята история за крал, който ходи и говори насън.

Направили си такъв подслон, какъвто хората си правят, когато смятат да прекарат в него само няколко часа и след това да продължат. Нейоми се занимавала с любимите си кучета, докато Бен опънал малка палатка и стъкнал пращящ огън.

След малко Нейоми се присъединила към него край огъня и, приготвила еленско месо. Изяли го мълчаливо и след това Нейоми отново отишла да нагледа кучетата. Те всички спяли, с изключение на Фриски — нейната любимка, който я погледнала с почти човешки поглед и близнала ръката й.

— Голямо теглене падна днес, нали, мила — казала Нейоми. — Хайде, заспивай сега. Късно е.

Фриски послушно положила глава върху лапите си. Нейоми се усмихнала и се върнала при огъня. Бен седял до него, свил крака към гърдите си и обхванал ги с ръце. Лицето му било мрачно и замислено.

— Задал се е сняг.

— Мога да чета по облаците не по-зле от теб, Бен Стаад. Пък и вълшебниците са направили ореол около главата на принц Ейлън.

Бен погледнал към луната и кимнал. После се втренчил отново в огъня.

— Тревожа се. Сънувах сън… ами… сънувах един човек, чието име е по-добре да не споменаваме.

Тя си запалила пура. Предложила на Бен малкия пакет, увит в муселин, но той поклатил глава.

— Няколко пъти сънувах същия сън, струва ми се — казала тя. Опитала се гласът й да звучи както обикновено, но не могла да скрие лекото му потреперване.

Той я зяпнал с широко отворени очи.

— Ами да — продължила Нейоми, сякаш я бил попитал. — Сънувах как той гледа в някакво ярко пламтящо нещо и произнася името на Питър. Никога не съм била като някоя от вашите малки глезли, които пищят при вида на мишка, или на паяк в паяжината му, но когато се събуждам след този сън ми се иска да крещя високо.

Тя изглеждала едновременно засрамена и предизвикателна.

— Колко нощи го сънува?

— Две.

— А аз четири една след друга. Беше съвсем същият като твоя. И не е нужно да изглеждаш, като че ли ще ти се присмея или ще те нарека пъзла. Аз също се събуждах с желание да крещя.

— Това пламтящо нещо… в края на съня ми, той сякаш духва и го загасва. Мислиш ли, че е свещ?

— Не. Знаеш, че не е.

Тя кимнала.

Бен се замислил.

— Това е нещо много по-опасно от една свещ, мисля аз… Бих взел онази пура, която ми предложи, ако може.

Тя му я подала. Той запалил от огъня. Поседели известно време мълчаливо, като наблюдавали хвърчащите искри. Духащият вятър разпределял огромни снежни маси по начумереното небе. Подобно на светлината в съня им, искрите изгасвали. Нощта изглеждала непрогледна. Бен можел да долови миризмата на сняг във вятъра. Голям сняг ще падне, помислил си той,

Нейоми изглежда прочела мислите му.

— Струва ми се, че се задава буря, подобна на онези, за които са ни разказвали старите хора. Какво ще кажеш?

— Същото.

С колебание, твърде необичайно за нея, Нейоми попитала:

— Какво означава този сън, Бен?

Той поклатил глава.

— Не мога да кажа. Опасност за Питър, това е повече от ясно. Ако означава още нещо, всичко, което знам, е, че трябва да бързаме.

Бен погледнал към нея с такава прямота, че сърцето й се разтуптяло.

— Ще успеем ли да стигнем до фермата на Пейна утре, как мислиш?

— Би трябвало да успеем. Никой освен боговете не може да каже дали някое куче няма да си счупи крак, или пък някоя стръвница, която не е заспала зимния си сън, няма да излезе от гората и да разкъса всички ни, но… би трябвало да успеем. Смених всички кучета, които ни теглиха по пътя нагоре, освен Фриски, но Фриски е почти неуморима. Ако снегът започне да вали рано, ще ни забави, но мисля, че той ще почака… ще се позабави… но с всеки час, когато най-накрая започне да вали, ще става все по-трудно. Или поне така смятам. Но ако наистина поизчака, а ние се редуваме да тичаме покрай шейната, мисля, че ще успеем. Но какво ще можем да правим, освен да седим там, ако твоят приятел, икономът, не се е върнал?

— Не знам.

Бен въздъхнал и потрил с ръка лицето си. Какво, наистина? Онова, което предсказвал сънят, щяло да се случи в замъка, не във фермата. Пейна бил изпратил Денис в замъка, но как смятал Денис да проникне в него? Бен не знаел, понеже Денис не бил казал на Пейна. Пък и дори да успеел да се вмъкне незабелязано, къде щял да се крие? Имало хиляди възможни места. Освен…

— Бен!

— Какво? — Изтръгнат от мислите си, той се обърнал към нея.

— За какво мислеше току-що?

— За нищо.

— Кажи, за какво? Очите ти проблясваха.

— Така ли? Просто седях. Време е да лягаме. Нали искаме да потеглим в зори.

Но в палатката Бен Стаад лежал буден дълго след като Нейоми заспала. Имало хиляди скришни места в замъка, да. Но той смятал, че две от тях са доста по-специални. Мислел, че би могъл наистина да открие Денис на едното… или на другото.

Най-после заспал…

…и сънувал Флаг.

Питър започнал деня в неделя, както обикновено, с гимнастика и молитва.

Когато се събудил, се чувствал освежен и решителен. Погледнал бързо към небето, за да види приближава ли снежната буря и си изял закуската.

И, естествено, използвал салфетката.

В неделя, до пладне, всеки в Делейн бил излязал от къщата си поне веднъж, за да погледне разтревожено на север. Всички били съгласни, че бурята, която се задавала, щяла да бъде от онези, за които като отминат, се говори години наред. Скупчените облаци бързо приближавали и били тъмно сиви, с цвета на вълча кожа. Температурата се покачила толкова, че капчуците под стрехите започнали да капят за