— Не. Но човек, който още дори не е съден за това престъпление, заслужава — рекъл Питър. — Отнеси този и ми донеси нов поднос. Донеси го до петнайсет минути, иначе тази вечер ще спиш под Флаг, в тъмницата.

Грозната подигравателна усмивка на войника се поколебала за миг, но веднага се върнала на лицето му.

— Мисля, че няма — нагло отвърнал той и наклонил подноса, първо само малко, после все повече и повече. Чашата и купата се пръснали върху плочите. Гъстата яхния потекла на струи.

— Оближи си я — казал бранителят. — Оближи я като куче, каквото си.

И се обърнал да си върви. Питър, пламнал изведнъж, скочил и зашлевил мъжа. Звукът от удара проехтял в стаята като пистолетен изстрел.

Дебеловратият войник изревал и измъкнал късия си меч.

С мрачна усмивка Питър вдигнал брадичка и си оголил врата.

— Давай — подканил го той. — Човек, който може да се изплюе в яхнията на друг, вероятно е способен и да пререже гърлото на невъоръжен противник. Давай. И свинете изпълняват някаква божия воля, предполагам, а моите срам и мъка са прекалено големи. Ако бог иска да живея, значи се налага, но ако желае да умра и е изпратил свиня като теб да изпълни волята му, толкова по-добре.

Гневът на Вътрешния бранител се стопил от смущение. След миг той прибрал меча си.

— Няма да си цапам острието — придал си важност войникът, но смутолевил думите и не вдигнал поглед към принца.

— Донеси ми ново ядене — наредил тихо Питър. — Не знам с кого си говорил, бранителю, и не ме интересува. Не знам защо с такова нетърпение бързаш да ме осъдиш за убийството на баща ми, когато все още не са изслушани никакви показания и това също не ме интересува. Но ти ще ми донесеш ново ядене, придружено със салфетка, и ще го направиш преди часовникът да е ударил шест и половина или ще позвъня за Пейна и тази вечер ще спиш под Флаг. Вината ми не е доказана, Пейна все още е под моя заповед и се кълна, че всичко, което казах е истина.

По време на тази тирада Вътрешният бранител ставал все по-блед и по-блед, защото виждал, че Питър действително говори истината. Но това не била единствената причина за неговата бледност. Когато другарите му разправяли, че са хванали принца на местопрестъплението, той им повярвал — и искал да им повярва, — но сега се усъмнил. Питър нито говорел, нито имал вид на виновен човек.

— Да, господарю — едвам изрекъл войникът и излязъл.

Няколко мига по-късно капитанът на бранителите отворил вратата и надникнал вътре.

— Стори ми се, че чух някакъв шум — казал той. Погледът му попаднал върху счупените чаша и купа. — Проблеми ли има?

— Не — спокойно отвърнал Питър. — Просто изпуснах подноса. Войникът отиде да ми донесе ново ядене.

Капитанът кимнал и излязъл.

Питър седнал на леглото и през следващите десет минути дълбоко мислил.

На вратата кратко се почукало.

— Влез — обадил се Питър.

Брадясалият бранител, с дупките между зъбите, влязъл с нов поднос.

— Господарю, искам да се извиня — започнал той с непохватна скованост. — Никога, през целия си живот, не съм се държал така. Не знам какво ми стана. Кълна се в живота си, не съм такъв. Аз…

Питър махнал с ръка. Той се чувствал ужасно уморен.

— И другите ли мислят като теб? Другите бранители?

— Господарю — войникът внимателно поставил подноса върху бюрото на Питър. — Не съм сигурен, че аз самият все още мисля така.

— Но другите смятат ли, че съм виновен?

Настъпила дълга пауза и накрая бранителят кимнал.

— А има ли някакъв конкретен довод, който да изтъкват срещу мен повече от всеки друг?

— Говорят за някаква изгоряла мишка… казват, че сте плакал, когато Пейна се изправил срещу вас…

Питър мрачно кимнал. Да. Плачът бил голяма грешка, но тогава не успял да се възпре… Стореното било сторено…

— Но най-вече говорят, че сте искал да бъдете крал и това трябва да е било така.

— Че съм искал да бъда крал и затова трябва да е било така — повторил като ехо Питър.

— Да, господарю — погледнал нещастно към Питър бранителят.

— Благодаря. Върви си сега, моля те.

— Господарю, аз се извинявам…

— Извинението ти е прието. Моля те, върви. Необходимо ми е да помисля.

С вид, сякаш искал никога да не се е раждал, Вътрешният бранител прекрачил прага и затворил вратата зад себе си.

Питър постлал върху коленете си салфетката, но не ял. Целият глад, който изпитвал преди, се бил стопил. Той попипвал салфетката и мислел за майка си. Радвал се… всъщност направо се чувствал щастлив, че ти не била жива да го види сега, да види докъде е стигнал. Цял живот той бил щастливо, благословено момче, което — както изглеждало понякога — никога не го сполетявал лош късмет. А сега сякаш всичкият лош късмет, който е трябвало да бъде разпределен през годините, се бил струпал, за да си плати наведнъж и то с шестнайсетгодишна лихва.

Но най-вече говорят, че сте искал да бъдете крал и затова трябва да е било така.

Някъде дълбоко в себе си той ги разбирал. Те искали добър крал, когото да могат да обичат. Но искали и да знаят, че само на косъм са се спасили от лошия. Искали мрак и тайни; искали си плашещата приказка за прогнилата кралска власт. Бог само знаел защо.

Говорят, че сте искал да бъдете крал и кажат, че трябва да е било така.

Пейна вярва в това, помислил си Питър, и този войник също; всички вярват. Не сънувам кошмар. Аз бях обвинен в убийството на баща си и нито цялото ми добро държание, нита очевидната ми любов към него, ще отхвърлят обвинението. А част от тях искат да повярват, че съм го направил.

Питър внимателно сгънал пак салфетката и я положил върху новата купа с яхния. Не можел да се храни.

Имало дело, то било голяма сензация и за събитието били написани много истории, ако решите да си дадете труд да ги прочетете. Но ето същността на цялата работа: Питър, син на Роланд, бил призован пред Върховния съдия на Делейн от една изгоряла мишка; осъден на заседание от седем души, които не представлявали съд; признат за виновен от един войник, който произнесъл присъдата му като се изплюл в купа с яхния. Това е историята и понякога историите казват повече от историята и то по-бързо.

Когато Улрих Уикс, който изтеглил бялото камъче и заел мястото на Пейна зад съдийската маса, обявил решението на съда, зрителите — много от които се кълнели с години, че Питър ще стане най-добрия крал на Делейн в цялата му дълга история — бурно аплодирали. Те станали на крака и се втурнали напред… и ако не ги била задържала редица от Вътрешни бранители с извадени мечове, като нищо можели да превърнат присъдата от доживотен затвор и заточение на върха на Иглата в смърт, линчувайки младия принц. Докато го отвеждали, върху него като валели плюнки и Питър цял бил покрит с тях. И все пак той вървял с вдигната глава.

Вляво от голямата съдебна зала имало врата, която водела към тясно коридорче. То било дълго около