— От теб ще стане крал, Томи. Не се страхувай. Но аз трябва да тръгвам. Денем е студено, но нощите са още по-студени. А искам да бъда извън града, преди да се е здрачило.

— Не, стой! — Томас отчаяно се вкопчил в плаща на Флаг. — Щом трябва да ставам крал, тогава остани и ме съветвай, както си съветвал моя баща! Не си отивай! И без това не разбирам защо искаш да си отидеш! Ти винаги си бил тук!

А, най-после, помислил си Флаг. Хубаво… Всъщност, направо ИДЕАЛНО.

— Действително ми е трудно да си отида — казал мрачно Флаг. — Много трудно. Аз обичам Делейн. А обичам и теб, Томи.

— Тогава остани!

— Ти не разбираш положението ми. Андерс Пейна е могъщ човек — изключително могъщ. А той не ме обича. Мисля дори ще е по-честно да кажа… че вероятно ме мрази.

— Защо?

Отчасти, защото знае от колко дълго — колко ужасно дълго — съм тук. Но най-вече мисля, защото долавя какво точно възнамерявам да направя с Делейн.

— Трудно е да се каже, Томи. Предполагам има нещо общо с факта, че той е много властен човек, а властните хора обикновено не обичат онези, които са така могъщи като тях. Например най-близките съветници на кралете.

— Както ти беше най-близкия съветник на баща ми ли?

— Да. — Той вдигнал ръката на Томас и я стиснал за миг. После я пуснал и печално въздъхнал. — Кралските съветници често приличат на елените в личния парк на краля. Такъв елен го галят, потупват го по гърба и го хранят от ръка. И съветникът, и питомният елен прекарват живота си приятно, но аз твърде често съм виждал как питомните елени от парка свършват на кралската трапеза, когато кралските пазачи на резервата не съумеят да осигурят диво животно за вечерната еленска пържола или еленска яхния. Когато някой властващ крал умре, старите съветници имат обичая да изчезват.

Томас изглеждал и ядосан, и разтревожен.

— Да не би Пейна да те е заплашвал?

— Не… той се държа много любезно — казал Флаг. — С много търпение. Но аз надникнах в очите му и знам, че неговото търпение няма да трае вечно. Очите му ми казаха, че може да намеря климата на Андуа за по-здравословен. — Той станал с още едно врътване на плаща. — Затова… колкото и да не ми се иска…

— Почакай! — извикал отново Томас и върху измъченото му, бледо лице Флаг видял, че всичките му амбиции са на път да се осъществят. — Ако си имал защита, когато баща ми беше крал, защото си бил негов съветник, няма ли да си защитен сега, когато аз съм крал, ако си мой съветник?

Флаг си придал дълбоко замислен вид.

— Да… предполагам… ако много ясно изтъкнеш пред Пейна… наистина много ясно… че на всеки ход срещу мен ще се гледа с кралско неодобрение… с много голямо кралско неодобрение.

— О, ще го направя! — съгласил се нетърпеливо Томас. — Ще го направя! Тогава ще останеш ли? Моля те! Ако си тръгнеш, наистина ще се самоубия! Изобщо не знам как да бъда крал и действително ще го сторя!

Флаг все още стоял с наведена глава и дълбоко потънало в сянка лице, привидно сериозно замислен. А той, всъщност, се усмихвал.

Но когато вдигнал глава, лицето му било мрачно.

— Служил съм на кралство Делейн почти през целия си живот — рекъл той — и предполагам, че ако ми заповядаш да остана… да остана и да ти служа с най-доброто, на което съм способен…

— Заповядвам ти го! — извикал Томас с треперещ, трескав глас.

Флаг паднал на едно коляно.

— Господарю!

Томас, хлипащ от облекчение, се хвърлил в ръцете му Флаг го хванал и го притиснал.

— Не плачи, мой малки господарю — прошепнал той. — Всичко ще се оправи. Да, всичко ще стане много хубаво за теб, мен и кралството.

Усмивката му се разширила, като разкрила много бели и много силни зъби.

Томас не можал да мигне в нощта преди коронацията.

Площада на Иглата и в ранните сутрешни часове на този страшен ден го хванала ужасна комбинация от повръщане и разстройство, получена от нервност. Бил обзет от сценична треска. Сценична треска звучи глупаво и комично, но всъщност нямало нищо нито глупаво, нито комично. Томас бил все още само малко момче и чувствата, конто го завладели през нощта, когато всички сме най-самотни, представлявали истинска крайност на страха и то на един толкова голям страх, че няма да сбъркаме, ако го наречем смъртен ужас. Той позвънил за прислугата и наредил да му доведат Флаг. Лакеят, стреснат от бледността на Томас и миризмата на повръщано в стаята, тичал по целия път и — едва изчакал позволение да влезе — се втурнал в покоите на Флаг и му казал, че младият принц действително е много зле и може дори да умира.

Флаг, който имал представа какъв е проблемът, наредил на лакея да се върне и да предаде на господаря си, че скоро ще бъде при него, да не се страхува от нищо. Той бил там след двайсет минути.

— Не мога да мина през това — простенал Томас. Току-що бил повърнал в леглото си и чаршафите вонели. — Не мога да стана крал, не мога, моля те, трябва да ги спреш, как да отида на церемонията като не е изключено да повърна пред Пейна и пред останалите, да повърна или да… да…

— Всичко ще мине добре — спокойно го уверил Флаг. Той носел отвара, която щяла да успокои стомаха на Томас и временно да циментира червата му. — Изпий това.

Томас го изпил.

— Сигурно ще умра — въздъхнал той, докато оставял настрани чашата. — Няма да има нужда да се самоубивам. Сърцето ми просто ще се пръсне от страх. Баща ми казваше, че понякога хванатите в капан зайци умират по този начин, дори да не са зле ранени. А аз съм точно това — заек в капан, умиращ от страх.

Отчасти си прав, скъпи Томи, помислил си Флаг. Ти няма да умреш от страх, както си мислиш, но действително си заек в капан.

— Сигурно скоро ще си промениш мнението — казал Флаг.

Той разбърквал в същото време втора доза. Тя била мътно розова — отпускащ цвят.

— Какво е това?

— Нещо, което ще ти успокои нервите и ще ти даде възможност да поспиш.

Томас го изпил. Флаг седнал край леглото му. Скоро момчето спяло дълбоко — толкова дълбоко, че ако лакеят го видел в този момент, щял да повярва, че предсказанието му се е сбъднало и Томас наистина е умрял. Флаг хванал ръката на спящото момче в своята и я потупал с нещо, наподобяващо обич. По свой собствен начин той действително обичал Томас, но Саша би разпознала съвсем точно вида на чувствата му: любов на господар към любимо куче.

Той толкова много прилича на баща си, помислил Флаг, а старецът така и не проумя това. О, Томи, ние с теб славно ще си поживеем, ти и аз, и още преди да сме свършили, в Делейн ще се пролее кралска кръв. Аз ще съм си тръгнал, но няма да отида далече, поне в началото. Ще се върна предрешен само за малко, колкото да видя поплютата ти от мухите глава, набучена на копие… и да разпоря с камата си гърдите на брат ти, да му изтръгна сърцето и да го изям сурово, както баща ви изяде сърцето на своя прословут дракон.

И Флаг напуснал стаята доволно усмихнат.