Коронацията протекла без абсолютно никакви проблеми или усложнения. Прислужниците на Томас (той нямал иконом, тъй като бил още малък, но скоро щял да му бъде осигурен) го облекли за случая с фини дрехн от черно кадифе, които били обшити със скъпоценни камъни (Всички те са мои, мислел си Томас с почуда… и със зараждаща се алчност. Всички те са мои сега) и му обули високи черни ботуши от най-хубава ярешка кожа. Когато точно в единайсет и половина се появил Флаг и казал:

— Време е, господарю мой — Томас бил много по-малко нервен, отколкото очаквал.

Успокоителното, което му дал предишната нощ магьосникът, все още действало.

— Хвани ме за ръка тогава… в случай, че се спъна.

Флаг поел ръката на Томас. В предстоящите години обитателите на двора щели да свикнат с тази гледка — Флаг да подкрепя момчето-крал, сякаш то е някакъв старец, а не здрав младеж.

Те заедно излезли навън, сред ярката, зимна слънчева светлина.

Появата им била посрещната с едно толкова силно ура, че прозвучало като шума от прибоя, блъскащ се в дългите, безлюдни брегове на Източното баронство. Томас се огледал смаян и първата му мисъл била: Къде е Питър? Сигурно викат за Питър! После си спомнил, че Питър е в Иглата и осъзнал, че одобрителните възгласи са за него самия. Усетил да го залива вълна на удоволствие… и — трябва да ви кажа, че то се дължало не само на факта, че виковете били за него. Той осъзнал и че Питър, заключен в своите самотни стаи в кулата, също трябва да чува приветствията.

Какво значение има сега, че винаги си бил по-добрия в учението? помислил си Томас с подличко задоволство, което хем го измъчвало, хем го сгрявало. Какво значение има това сега? Ти си заключен в Иглата, а аз… аз ще ставам крал! Какво значение има, че ти му носеше чаша вино всяка вечер и…

Но кой знае защо по челото му избила мазна пот при тази последна мисъл и той я отпъдил от съзнанието си.

Възгласите ехтели без прекъсване, докато той и Флаг вървели първо към Площада на Иглата, а после под арката, образувана от вдигнатите саби на Вътрешните бранители, облечени отново в хубавите си, червени парадни униформи и с високите шапки Вълча-челюст на главите.

Томас определено започвал да се забавлява. Той вдигнал ръка за поздрав и ревът на поданиците му прераснал в буря. Мъже хвърляли шапките си във въздуха. Жени плачели от радост. Носели се викове: „Кралят! Кралят! Ето го кралят! Томас Носителя на светлина! Да живее кралят!“ Томас, който бил само момче, мислел, че те са за него. Флаг, който може би никога не е бил момче, знаел, че не са. Хората викали, защото времето на тревоги свършвало. Те аплодирали факта, че всичко може да продължи както обикновено — магазините пак ще бъдат отворени, войници със здрави кожени шлемове и мрачни погледи няма вече да стоят на стража около замъка и всеки ще може да се напие след тази тържествена церемония без да се безпокои, че ще се събуди от звуците на избухнало посред нощ въстание. Нито повече, нито по- малко. Томас можел да бъде всеки, който и да е. Той бил фигурант.

Но Флаг щял да се погрижи Томас никога да не научи това.

Или във всеки случай поне не преди да е станало твърде късно.

Самата церемония била кратка. Ръководел я Андерс Пейна, който изглеждал с двайсет години по-стар, отколкото предишната седмица. Томас отговарял с да, обещавам и кълна се все на верните места, както го бил подготвил Флаг. В края на церемонията, която била изпълнена в такава тържествена тишина, че дори хората от най-далечните ъгълчета на огромната тълпа чували ясно всичко, върху главата на Томас била положена короната. Отново екнали овации, по-силни от всякога, и Томас погледнал нагоре — нагоре и нагоре по гладката, заоблена каменна стена на Иглата, до самия й връх, където имало един-единствен прозорец. Не успял да види дали Питър бил там, но се надявал. Надявал се Питър да гледа надолу и да си хапе устните от яд, докато по брадичката му потече кръв, както често Томас хапел своите устни — така ги хапел, че по тях вече имало фина бяла мрежа от белези.

Чуваш ли ги, Питър? изпискал той наум. Те приветстват МЕН! МЕН приветстват! Най-после викат за МЕН!

През първата си нощ като крал Томас Носителя на светлина се събудил и се изправил в леглото със зяпнала уста и вцепенено, ужасено лице, с притиснати към устните длани, за да задуши надигащия се писък. Току-що бил сънувал ужасен кошмар, по-лош дори от онези, в които преживявал отново страшния следобед в Източната кула.

Този сън също бил един вид повторно преживяване. Той пак се намирал в тайния проход и шпионирал баща си. Това било нощта, в която баща му бил толкова пиян и ядосан, че крачел из стаята и крещял предизвикателства към главите по стените. Но когато стигнал до главата на Деветака, нещата, които казал, не били същите.

Защо си ме зяпнал? извикал Роланд в неговия сън. Той ме уби и предполагам, че не си можел да му попречиш, но как допускаш да затворят брат ти за това? Отговори ми, проклет да си! Направих всичко, което ми бе по силите и я ме погледни! Погледни ме!

Баща му започнал да гори. Лицето му добило тъмночервения цвят на добре поддържан огън. Пушек изригнал от очите, носа и устата му. Той се свил на две в агония и Томас видял, че косата на баща му е в пламъци. В този момент се събудил.

Виното! помислил си в ужас сега. Онази вечер Флаг му донесе чаша вино! Всички знаят, че Питър му носеше вино всяка вечер и затова смятат, че той го е отровил! Но онази нощ Флаг също му занесе вино, а никога преди не го е правил! И отровата идва от Флаг! Той каза, че му била открадната преди години, но…

Той нямало да си позволи да мисли за такива неща. Не, нямало. Защото, ако действително се замислел над тези неща…

— Той ще ме убие — прошепнал Томас, ужасен. — Можеш да отидеш при Пейна. Пейна не го обича.

Да, можел така да направи. Но тогава се върнала цялата му стара неприязън в ревност към Питър. Ако кажел, Питър щял да бъде пуснат от Иглата и да заеме неговото място на крал. Томас отново щял да бъде никой, само някакво си дребно принцче, което е било крал за един ден.

На Томас един ден му стигнал, за да открие, че му харесва да бъде крал… и това можело да му хареса още повече, особено ако Флаг му помага. Освен това на практика той не знаел нищо, нали? Просто имал хрумване. А хрумванията му винаги се оказвали погрешни.

Той ме уби и предполагам, че не си можел да му попречиш, но как допускаш да затворят брат ти за това?

Няма значение, помислил си Томас, трябва да съм сбъркал, трябва да съм сбъркал, а дори и да не съм, Питър си го заслужава.

Той се обърнал на другата страна, решен да заспи отново. И след дълго време, сънят дошъл.

В последвалите години кошмарът на няколко пъти се връщал — баща му обвинявал своя скрит, шпиониращ син и после се свивал на две, с пушеща, горяща коса. През тези години Томас открил две неща: вини и тайни, както и костите на убит човек, никога не почиват в мир; но със знанието за всичките три неща може да се живее.

Ако го бяхте попитали, Флаг усмихнато щеше да ви каже с презрение, че Томас не е способен да опази тайна от никого, освен от човек с умствени недъзи, а дори и тогава няма да е сигурно. Той определено не би могъл да опази нито една тайна, щеше да рече Флаг, особено от човека, разработил издигането му на трона. Но хора като Флаг преливат от гордост и самоувереност и макар че умеят да виждат много, понякога