заповядва на мен, на всички нас тук и на цялото кралство. Това ни поставя пред ужасна дилема. Разбираш ли каква е тя?

— Да — отвърнал мрачно Питър. — Вие смятате, че вашият крал е убиец.

Пейна бил малко изненадан от тази прямота, но останал доволен. Питър от край време си бил прямо момче; жалко, че неговата повърхностна прямота прикривала такава дълбока пресметливост, но важното било, че тази прямота, вероятно произтичаща от глупавото перчене на момчето, щяла да ускори нещата.

— Какво смятаме ние, господарю, няма значение. Съдът решава дали хората са виновни или невинни — така съм бил учен винаги и затова го вярвам с цялото си сърце. Има само едно изключение. Кралете са над закона. Разбираш ли?

— Да.

— Но… — вдигнал пръст Пейна. — Но това престъпление е било извършено преди да станеш крал. Досега, доколкото ми е известно, никой съд на Делейн не е бил изправян пред такава ужасна ситуация. Възможностите са страшни. Анархия, хаос, гражданска война. За да предотвратим всички тези неща, господарю, ние се нуждаем от твоята помощ.

Питър го изгледал мрачно.

— Ще помогна, ако мога — рекъл той.

А аз мисля… моля се… да се съгласиш на това, което възнамерявам да предложа — помислил си Пейна. Той съзнавал, че по челото му е избила прясна пот, но този път не я изтрил. Питър бил само момче, но умно момче… и можел да приеме това за признак на слабост. Ти ще кажеш, че си съгласен за доброто на кралството, но едно момче, което може да притежава чудовищната извратена смелост да убие собствения си баща, е също — надявам се — и момче, което несъмнено си мисли, че ще успее да се измъкне безнаказано. Ти си въобразяваш, че ще ти помогнем да покриеш цялата история, но, о, господарю мой, този път ужасно грешиш.

Флаг, който почти можел да прочете тези мисли, вдигнал ръка към устата си да прикрие една усмивка. Пейна го мразел, но без изобщо да съзнава, станал негов първи помощник.

— Аз искам от теб да свалиш короната — заявил Пейна.

Питър го погледнал искрено изненадан.

— Да се откажа от трона? — попитал той. — Аз… не знам, милорд Върховен съдия. Би трябвало да помисля, преди да кажа да или не. Това може да навреди на кралството, вместо да му помогне… както лекарят може да убие болния, ако му даде прекалено много лекарства.

Момъкът е умен, помислили си едновременно Флаг и Пейна.

— Не ме разбра правилно. Не искам да се отказваш от трона, а само да оставиш короната настрани, докато се реши този въпрос. Ако се установи, че не си виновен в убийството на баща ти…

— Както ще стане — намесил се Питър. — Ако баща ми бе властвал, докато се превърнех в беззъб и грохнал старец, щях само да се радвам. Единственото, което исках, бе да му служа, да го подкрепям във всичко и да го обичам.

— И все пак баща ти е мъртъв и ти си обвинен в убийството му.

Питър кимнал.

— Ако съдът реши, че си невинен, ще си възвърнеш короната. Ако бъдеш признат за виновен…

Великите адвокати добили неспокоен вид, но Пейна не трепнал.

— Ако бъдеш признат за виновен, ще прекараш остатъка от живота си на върха на Иглата. Никой от кралското семейство не може да бъде екзекутиран: този закон съществува от хиляда години.

— И крал ще стане Томас? — попитал замислено Питър.

Флаг леко настръхнал.

— Да.

Питър се намръщил, дълбоко замислен. Той изглеждал ужасно уморен, но не смутен или изплашен и Флаг усетил как започва да го обзема страх.

— Да предположим, че откажа?

— Тогава ще станеш крал, въпреки ужасните обвинения, на които не си отговорил. Много от твоите поданици — повечето, предвид на доказателствата — ще вярват, че им се налага да бъдат управлявани от млад човек, който е убил собствения си баща, за да се сдобие с трона. Смятам, че ще избухнат вълнения и гражданска война и всички тези неща ще се случат преди да е минало много време. Колкото до мен, аз ще се откажа от поста си и ще потегля на запад. Стар съм, за да започвам отначало, но все едно, ще трябва да го направя. Моят живот винаги е бил законът и аз не мога да служа на крал, който не се е преклонил пред него по въпрос като този.

В залата настъпила тишина — тишина, която им се видяла много дълга. Питър седял с наведена глава, притиснал очите си с длани. Всички го наблюдавали и чакали. Сега дори Флаг усещал върху челото си тънък слой пот.

Накрая Питър вдигнал глава и отдръпнал ръце от очите си.

— Много добре — казал той. — Ето моята заповед като крал. Аз ще оставя короната, докато от мен бъде свалено обвинението в убийството на баща ми. Ти, Пейна, ще служиш за канцлер на Делейн, докато няма кралска власт. Настоявам делото да започне колкото се може по-скоро — утре дори, ако е възможно. Аз ще се подчиня на решението на съда. Но няма да ме съдиш ти.

Всички примигнали и седнали по-изправени по местата си при тази категорична проява на авторитет, но Йозеф от конюшните нямало да остане изненадан — той бил чувал тези нотки в гласа на момчето и преди, когато Питър бил само юноша.

— Това ще направи един от тези другите четирима — продължил Питър. — Няма да бъда съден от човекът, който ще държи властта вместо мен… човек, който според вида и действията му, вече е убеден в сърцето си, че аз съм извършил това ужасно престъпление.

Пейна усетил как се изчервява.

— Един от тези четиримата — повторил Питър и се обърнал към Великите адвокати. — Пуснете в една купа четири камъчета — три черни и едно бяло. Онзи, който изтегли бялото камъче, ще бъде съдия в моето дело. Съгласни ли сте?

— Да, господарю мой — бавно откликнал Пейна, като мразел червенината, която дори сега не искала да напусне страните му.

Флаг отново трябвало да вдигне ръка до устата си, за да прикрие една усмивчица. И това, мой малък обречен господарю, е единствената заповед, която някога ще дадеш като крал на Делейн, помислил си той.

Заседанието, което започнало в три часа, свършило в три и четвърт. Сенати и парламенти могат да безделничат с дни и месеци, докато решат един-единствен проблем — и често изобщо не го решават, въпреки всички приказки, — но когато се случват големи неща, те обикновено стават бързо. И три часа по- късно, със спускането на мрака, станало нещо, което накарало Питър да осъзнае, че колкото и да изглежда налудничаво, той ще бъде признат за виновен в това ужасно престъпление.

Принцът бил ескортиран обратно до апартамента си (от неусмихващи се, мълчаливи стражи. Отсега нататък, казал Пейна, щял да получава храната си там.

Вечерята му била внесена от широкоплещест Вътрешен бранител с твърда, набола по лицето брада. Той държал поднос, върху който имало чаша мляко и голяма, дигаща пара купа яхния. Питър станал при влизането на войника и посегнал към подноса.

— Не още, господарю — спрял го бранителят с очевидна насмешка в гласа. — Мисля, че се нуждае от подправки — и при тези думи се изплюл в яхнията. После, ухилен, изложил на показ уста, пълна със зъби и дупки като лошо поддържана ограда от колове, той протегнал подноса. — На!

Питър не направил и движение да го поеме. Той бил напълно смаян.

— Защо направи това? Защо се изплю в яхнията ми?

— Нима дете, което убива баща си, заслужава нещо по-добро, господарю?