Със съвършена лекота камъкът хлътнал навътре до дълбочина около осем сантиметра. Чуло се изщракване. Изведнъж цяла секция от стената потънала и се отворила тъмна, вертикална пукнатина. Това изобщо не било стена! Там зеела огромна врата! Челюстта на Томас увиснала. Флаг плеснал момчето по дупето.
— Бързо, казах, глупаче такова! — извикал той с нисък глас, в който се долавяла припряност и тя не била добавена просто заради Томас, какъвто бил случаят с повечето демонстрирани от Флаг емоции. Той се огледал наляво и надясно, за да провери дали коридорът все още е празен. — Влизай! Сега!
Томас се обърнал към зейналата тъмна цепнатина и разтревожено се сетил за прилепите. Но един поглед към лицето на Флаг му показал, че моментът не е подходящ за дискусии по въпроса.
Той бутнал вратата да се отвори по-широко и пристъпил в мрака. Флаг веднага го последвал. Томас чул тихото изплющяване на мантията му, когато магьосникът се обърнал и тласнал стената пак до затворено положение. Тъмнината била пълна и абсолютна, въздухът — неподвижен и сух. Преди момчето да е успяло да си отвори устата и да каже нещо, синият пламък от върха на показалеца на Флаг блеснал отново и озарил всичко наоколо с ярка, синьобяла светлина.
Томас се свил без дори да се замисли и ръцете му политнали нагоре.
Флаг грубо се изсмял.
— Няма прилепи, Томи. Нали ти обещах?
Наистина нямало. Таванът бил съвсем нисък и Томас можел да види и сам. Никакви прилепи и топло като в ръкавица… точно както бил обещал магьосникът. На светлината от магическия му показалец, момчето можело да види и, че се намирали в таен проход, дълъг около осем метра. Стените, подът и таванът били покрити с дъски от желязно дърво. Далечният край не се виждал много добре, но изглеждал съвършено пуст.
Приглушеният лай на кучетата все още се чувал.
— Като ти казах да побързаш, не се шегувах — рекъл Флаг. Той се навел над Томас — неясна, мержелееща се сянка, която в мрака много наподобявала прилеп. Томас нервно се отдръпнал една крачка. Както винаги около магьосника се носела неприятна миризма — миризма на тайни прахове и горчиви билки. — Сега знаеш къде е прохода и няма да съм аз този, който ще ти забрани да го използваш. Но ако някога те
Сянката се надвесила още по-близо и принудила Томас да отстъпи нова крачка.
— Ако признаеш, че
— Никога няма да призная — обещал Томас. Думите му звучали слабички и треперливи.
— Добре. И все пак най-хубаво никой да не те вижда, че го използваш. Да се шпионира краля е сериозно нещо, независимо дали си принц или не. Сега ме последвай. И не вдигай шум.
Флаг го повел към края на прохода. Отсрещната стена също била облицована с желязно дърво, но когато магьосникът повдигнал бликащия от върха на пръста му пламък, Томас видял две малки капачета. Флаг свил устни и духнал светлината.
В настъпилия пълен мрак, прошепнал:
— Никога не отваряй тези две капачета, докато тук гори светлина. Той може да забележи. Макар и стар, все още вижда добре. Може да види нещо, въпреки че очните ябълки са от тъмно стъкло.
— Какво…
—
Томас замълчал, а сърцето му се блъскало в гърдите. Чувствал огромно вълнение, без да разбира защо. По-късно си помислил, че е бил развълнуван, защото по някакъв начин е усещал какво ще се случи.
Той доловил в мрака слаб звук от приплъзване и изведнъж един неясен лъч светлина — светлина от факли — озарил тъмнината. Чул се втори плъзгащ звук и се появил втори лъч светлина. Сега отново можел да вижда съвсем смътно Флаг, както и собствените си ръце, които вдигнал пред себе си.
Томас видял, че магьосникът пристъпил към стената и леко се навел: щом доближил очи до двете дупки, през които падали лъчите, по-голямата част от светлината изчезнала. Той погледал един миг, после изсумтял, отдръпнал се и махнал на Томас:
— Хвърли един поглед.
По-развълнуван от всякога, Томас предпазливо доближил очи до дупките. Виждал достатъчно ясно, макар че всичко имало зеленикаво-жълтеникав оттенък — сякаш гледал през опушено стъкло. В него се надигнало усещане за съвършено, омайно удивление. Той гледал във всекидневната на своя баща. Роланд седял край огъня, отпуснат в любимия си фотьойл с висока облегалка, която хвърляла сенки по набръчканото му лице.
До голяма степен това било стая на ловец; в нашия свят такова помещение вероятно щеше да се нарича кабинет, макар че този бил голям колкото цяла обикновена къща. Горящи факли опасвали дългите стени. Навсякъде били окачени препарирани глави: мечка, елен, лос, гну, дяволица. Имало дори голям федърекс, който е братовчед на нашия легендарен феникс. Томас не можел да види само главата на Деветака — драконът, който баща му убил преди да е бил роден, — но това не се отбелязало в съзнанието му за момента.
Роланд мрачно чоплел един сладкиш. Близо до ръката му вдигала пара чаша чай.
Нищо повече на практика не се случвало в тази голяма стая, която можела (и от време на време го правела) да събере двеста души — просто баща му, с раздиплена около него кожена роба, си пиел в уединение следобедния чай. Все пак Томас го погледал известно време, което му се сторило безкрайно. Хипнотизиращото въздействие, което му оказвала гледката на баща му, не можело да се опише. Ударите на сърцето му, които и преди били ускорени, се удвоили. Кръвта пеела и туптяла в главата му. Ръцете му така силно се свили в юмруци, че по-късно щял да открие върху дланите си кървави полумесеци, отпечатани на местата, където са били забити ноктите.
Защо бил толкова развълнуван от обикновената гледка на един старец, който без ентусиазъм чопли парче сладкиш ли? Е, първо трябва да си спомните, че старецът не бил просто
След малко Томас започнал да се чувства малко засрамен от поведението си, което всъщност не било изненадващо. В края на краищата шпионирането си е един вид кражба — кражба с поглед на онова, което прави човек, когато си мисли, че е сам. Но в това се крие и едно от главните му очарования и Томас щял да гледа с часове, ако Флаг не бил промърморил:
— Знаеш ли къде се намираш, Томи?
— Мисля… —
Флаг затворил отново малките капачета… но също се усмихвал.
— Не! — прошепнал Томас. — Недей, искам да погледам още!
— Не днес следобед — рекъл Флаг. — За този следобед видя достатъчно. Можеш да дойдеш пак, когато поискаш… макар че ако идваш прекалено често, със сигурност ще те хванат. Хайде сега. Връщаме се.
Флаг отново запалил магическия пламък и повел Томас по коридора. В края му изгасил светлината и се чул нов звук от плъзгане, когато отворил шпионката. Той вдигнал ръката на Томас към нея, за да знае къде е, а после го изчакал да погледне.
— Забележи, че можеш да видиш коридора и в двете посоки — обърнал му внимание Флаг. — Никога не забравяй да погледнеш, преди да отвориш тайната врата, иначе някой ден ще те изненадат.
Томас допрял едното си око до шпионката и видял, право насреща си, орнаментиран прозорец със стъклени крила, които били под лек ъгъл спрямо коридорчето. Той бил прекалено луксозен за такова малко