Оказало се, че конският доктор наистина бил наясно. Кобилата не получила отравяне на кръвта и не умряла, а накрая куцането й било толкова слабо, та дори Йозеф трябвало да признае, че едва се забелязва.

— Поне докато не е уморена — поправил се той.

Питър бил повече от просто стриктен в налагането на лапите — той бил почти фанатичен. Сменял старите лапи с нови три пъти на ден и го правел за четвърти път, когато отивал да си легне. Бен Стаад действително замествал от време на време Питър, но тези случаи били редки. Питър кръстил своя кон Пиъни и те станали големи приятели.

Флаг несъмнено бил съвсем прав за едно нещо, когато посъветвал Роланд да не позволява на Питър да си играе с кукленската къщичка: слугите били навсякъде, те виждали всичко и езиците им били дълги. Няколко слуги били свидетели на сцената в двора на конюшнята, но ако всеки, който после твърдял, че е бил там, действително присъствал, то излизало, че в този горещ летен ден в двора на конюшнята е била струпана цяла тълпа. Случаят, разбира се, не бил такъв, но фактът, че толкова хора решавали, че си струва да лъжат за него, показвал в каква степен Питър бил смятан за интересна фигура. Те така много говорели за това, че то станало нещо като деветдневно чудо в Делейн. Йозеф също участвал в приказките, както и специално по този въпрос направил и конският доктор. Всичко, което казвали те, говорело добре за младия принц — особено думата на Йозеф имала голяма тежест, защото бил страшно уважаван. Той започнал да нарича Питър „младия крал“, нещо, което никога не бил правил преди.

— Вярвам, че бог спаси крантата, защото младият крал бдя над нея толкова храбро — заявил Йозеф. — И се труди над тези лапи като роб. Смелчага е той, има сърце на дракон. Някой ден ще стане крал, хубаво. Ай! Трябваше да чуете гласа му, когато ми нареди да оставя чука!

Тази история наистина вдигнала голям шум и Йозеф пил за нейна сметка през следващите седем години — докато за едно ужасно престъпление Питър бил арестуван, признат за виновен и осъден на затвор в килията на върха на Иглата за остатъка от живота си.

Може би се чудите какво представлявал Томас, а някои от вас може вече да са му отредили ролята на злодея, който охотно участвал в заговора на Флаг за отмъкването на короната от законният й собственик.

Всъщност случаят съвсем не бил такъв, макар за някои точно така да изглеждал и, разбира се, Томас действително играел някаква роля. Признавам, че той не приличал на истински добро момче — поне на пръв поглед. Със сигурност не бил добро момче и по начина, по който бил Питър, но никой брат не би изглеждал достатъчно добър до него и Томас вече знаел това по времето, когато навършил четири години — през годината след прочутото надбягване с чували и прочутият инцидент в двора на конюшнята. Питър рядко лъжел и никога не мамел. Той бил умен и благ, висок и красив. Приличал на майка им, която била така силно обичана от краля и народа на Делейн. Как можел Томас да се сравнява с подобна добрина? Прост въпрос с прост отговор. Не можел.

За разлика от Питър, Томас бил одрал кожата на баща си. Това доставяло известно удовлетворение на стареца, но не му носело удоволствието, което повечето мъже изпитват, когато имат син с чистия печат на техните черти. Видът на Томас прекалено много му напомнял за оглеждане в подиграващо се огледало. Той знаел, че фината руса коса на момчето ще посивее рано и после ще започне да пада; като станел на четирийсет Томас вече щял да бъде плешив. Знаел, че синът му никога няма да стане висок и, ако притежава и вкуса на баща си към бирата и медовината, ще носи пред себе си голям корем още на двайсет и пет. Пръстите на краката му вече били започнали да се обръщат навътре и Роланд предполагал, че Томас ще върви с неговото собствено полюшване на лъкоподобни крака.

Томас не бил точно добро момче, но не бива да мислите, че това го правело лош. Понякога бил тъжно момче, често притеснително момче (той бил наследил от баща си и още нещо — усиленото мислене карало носа му да се запушва и главата му да се чувства, като че ли в нея се търкалят канари) и нерядко ревниво момче, но не бил лош.

От кого ревнувал ли? Ами от брат си, разбира се. Той ревнувал от Питър. Не стигало дето Питър щял да бъде крал, о, не! Не било достатъчно и че баща им харесвал повече Питър, нито че слугите харесвали повече Питър, нито че учителите им харесвали повече Питър, защото той винаги бил подготвен за уроците и нямало нужда да му се умилкват. Не стигало, дето всички харесвали повече Питър, нито че той разполагал и с най-добър приятел. Имало и още нещо.

Когато някой погледнел към Томас, и най-вече неговият баща кралят, момчето смятало че прочита в очите им: Ние обичахме твоята майка, а ти я уби с идването си. И какво получихме срещу болката и смъртта, които й причини? Глупаво момченце с кръгло лице, което почти няма брадичка, глупаво момченце, което не можа да научи петнайсетте Велики букви, докато не стана на осем. Брат ти Питър можеше да ги пише всичките още преди да е навършил шест годинки. Какво получихме? Не много. Защо дойде, Томас? Каква полза има от теб? Осигуряване на трона? Това ли е всичко, което си? Застраховка за трона в случай, че Питър Скъпоценния падне от куцащата си кранта и си разцепи главата? Това ли е всичко? Е, ние не те искаме. Никой от нас не те иска. Никой от нас не те иска…

Участието, което Томас взел във вкарването на брат си в затвора, било недостойно, но въпреки това той не бил лошо момче. Аз го вярвам и се надявам след време и вие да ми повярвате.

Веднъж, като седемгодишно момче, Томас цял ден работил в своята стая, за да издялка за баща си модел за платноходка. Той я правел, без да може по някакъв начин да узнае, че същия ден Питър се бил покрил със слава на полигона за стрелба с лък в присъствието на баща си. Обикновено Питър не бил кой знае какъв стрелец с лък — в тази област поне се оказало, че Томас е много по-добър от големия си брат, — но точно тогава Питър бил повалил всички мишени в състезанието за юноши като вдъхновен от боговете. Томас бил тъжно момче, притеснително момче, а често бил и момче без късмет.

Томас се сетил за лодката, защото понякога, в неделните следобеди, баща му обичал да излиза край рова, който ограждал двореца и да пуска в него различни модели на лодки. Такива прости удоволствия правели Роланд изключително щастлив и Томас никога нямало да забрави един следобед, когато баща му го взел — само него — със себе си. В онези дни кралят имал съветник, чиято единствена работа била да показва на Роланд как да прави хартиени лодки и баща му проявявал голям ентусиазъм. Този ден някакъв престарял шаран се надигнал от мръсните води и погълнал цяла-целеничка една от хартиените лодки на Роланд. Кралят се смял като дете и заявил, че това било по-хубаво от приказка за морско чудовище. Докато го казвал, той много силно прегърнал Томас. Момчето никога не забравило този ден — яркото слънце, влагата, леко плесенясалия дъх на водата от рова, топлината на бащините ръце, драскането на брадата му.

Така един ден, когато се чувствал особено самотен, на него му хрумнала идеята да направи на баща си платноходка. Едва ли щяла да излезе много хубава и Томас го знаел — той бил почти толкова неумел в ръцете, колкото и в научаването на уроците си. Но знаел и, че баща му може да накара всеки майстор в Делейн — дори самия велик Елендър, който сега бил почти напълно сляп — да му прави лодки, ако желаел това. Съществената разлика, мислел си Томас, щяла да бъде, че собственият му син е изразходвал цял ден, за да му издялка лодка за неделните развлечения.

Томас търпеливо седял край прозореца си и оформял лодката от парче дърво. Той използвал остър нож и се рязвал безброй пъти, а веднъж и доста зле се порязал. Но въпреки разранените си ръце, продължавал. Той си мечтаел, докато работел, как в неделя следобед ще излязат с баща му и ще пуснат лодката, двамата съвсем сами, защото Питър ще язди Пиъни из горите или ще играе навън с Бен. И той нямало да има нищо против, дори онзи същият шаран да изскочи и да налапа дървената му лодчица, защото тогава баща му щял да се разсмее, да го прегърне и да каже, че това е по-хубаво от история за морски чудовища, които изяждат цели андуански клипери.

Но когато стигнал до покоите на краля, Питър бил там и Томас трябвало да чака почти половин час със