отношения от години, вече се правели, че не го познават. Колкото до Стархаус, той бързо установил, че никой не желае да наеме файтонджия, завел дело срещу господаря си, наложило му се да върши най-долна работа и скоро изпаднал в мизерия.

Делото Тъбс срещу Стархаус е интересно най-малкото защото служи като илюстрация на широко разпространеното вярване, че феите не са напълно изчезнали от Англия. Много англичани смятат, че ние сме заобиколени от феи навсякъде в ежедневието си. Едни от тях са невидими, а други се представят за християни и може в действителност да са сред нас. Учените от векове спорят по този въпрос, но все още не са стигнали до отговор.

— Мистър Тъбс не е магьосник — каза мистър Норел. — И никога не съм чувал да се представя за такъв. Но дори да беше най-великият магьосник в християнския свят, пак щеше да греши, като търси компанията на феите. По-коварен и по-враждебен на Англия народ не е съществувал на света. Имало е много магьосници, твърде мързеливи или глупави, за да изучават магията както подобава, които вместо това са насочвали всичките си усилия към това да се сдобият със слуга от народа на феите, а след като си намерят такъв слуга, са разчитали той да върши цялата им работа вместо тях. Английската история изобилства от такива хора и за моя радост някои от тях са получили заслуженото наказание. Вземете Блъдуърт16.

Мистър Норел се запозна с много нови хора, но не запали чистия пламък на приятелството в нито едно сърце. Общо взето, лондонското общество остана разочаровано. Норел не правеше магии, не изричаше заклинания, не предсказваше нищо. Веднъж у мисис Гоудсдан го чуха да казва, че може би ще вали, но дори ако това беше предсказание, то се оказа погрешно, защото не заваля — всъщност не валя цялата следваща седмица. Той рядко изобщо говореше за магия, а когато го правеше, думите му приличаха на урок по история и никой не издържаше да го слуша. Рядко казваше добра дума за друг магьосник, с изключение на един-единствен път, когато похвали магьосника от миналия век Франсис Сътън-Гроув17.

— Но, сър, аз мислех — отбеляза мистър Ласелс, — че Сътън-Гроув е непоносим. Винаги съм чувал, че De Generibus Artium изобщо не може да се чете.

— О! — възкликна мистър Норел. — Не знам доколко е занимателен за дамите и господата, но не мисля, че един сериозен учен може да даде ниска оценка на Сътън-Гроув. У Сътън-Гроув той ще открие първия опит за определяне на онези области от магията, които съвременните магьосници трябва да изучават, подредени в списъци и таблици. Разбира се, системата за класификация на Сътън-Гроув често е погрешна — може би това имате предвид, като казвате, че не може да се чете, — но аз не съм виждал нищо по- прегледно от тези списъци; ученият ще ги погледне и ще си каже „това го знам“ или „това все още ми предстои да изуча“, и така ще му се отвори работа за четири, може би пет години напред.

Историята за говорещите статуи в Катедралата на Йорк толкова се изтърка от преповтаряне, че хората започнаха да се чудят дали мистър Норел изобщо е правил друго през живота си, затова мистър Дролайт се видя принуден да съчини няколко нови случки.

— Но какво може да прави този магьосник, Дролайт? — попита мисис Гоудсдан една вечер в отсъствието на мистър Норел.

— О, мадам! — възкликна Дролайт. — Попитайте ме какво не може! Как! Ето, миналата зима в Йорк — който, както може би знаете, е родният град на мистър Норел — от север се надигнала такава буря, че вятърът съборил прането на всички в калта и снега, затова членовете на градската управа, които искали да спестят на жените труда да перат всичко наново, се обърнали към мистър Норел и той изпратил отряд от феи да изперат, и всички дупки по ризите, нощните шапчици и фустите на хората били закърпени, а всички оръфани подгъви били оправени и подшити, и всички казали, че никога през живота си не били виждали такава ослепителна белота!

Историята стана много популярна и за няколко седмици през това лято издигна мистър Норел в очите на обществото, така че когато заговореше за съвременната магия, повечето му слушатели предполагаха, че има предвид нещо от този род.

Но ако дамите и господата, с които мистър Норел се срещаше в салоните и гостните в Лондон, бяха разочаровани от него, той на свой ред беше разочарован от тях. Постоянно се оплакваше на мистър Дролайт от дръзките въпроси, които му задават, и казваше, че каузата на английската магия не е спечелила нищичко от часовете, прекарани в компанията на тези хора.

Една мрачна сряда в края на септември мистър Норел и мистър Дролайт седяха в библиотеката на „Хановер Скуеър“. Дролайт разказваше дълга история за това какво казал мистър Ф., за да обиди лорд С., и какво си помислила лейди Д., когато мистър Норел изведнъж го прекъсна:

— Ще ви бъда благодарен, мистър Дролайт, ако ми отговорите на следния важен въпрос: някой уведомил ли е херцога на Портланд за пристигането ми в Лондон?18

— Ах, сър! — възкликна Дролайт. — Само вие с вашия скромен нрав можете да се усъмните в това. Уверявам ви, че всички министри вече са чули за легендарния мистър Норел.

— Но ако е така — продължи мистър Норел, — защо Негово сиятелство не ми е изпратил нито ред? Не, започвам да мисля, че министрите дори не подозират за съществуването ми, затова, мистър Дролайт, ще ви бъда благодарен, ако ме уведомите за всички възможни връзки с правителството, които имате, и за всички хора, към които бих могъл да се обърна.

— С правителството ли, сър? — попита мистър Дролайт.

— Дойдох тук, за да бъда полезен — оплака се мистър Норел. — Надявах се вече да играя видна роля в борбата срещу французите.

— Ако се чувствате пренебрегнат, сър, аз дълбоко съжалявам за това! — възкликна Дролайт. — Но нямате основания, уверявам ви. Из целия град има дами и господа, нетърпеливи да видят някои дребни трикове или фокуси, които бихте могли да покажете след вечеря. Не се тревожете, че ще ни стреснете — нашите нерви са много здрави.

Мистър Норел не каза нищо.

— Е, добре, сър — продължи Дролайт с блага усмивка, разкриваща белите му зъби, и примирен поглед във влажните тъмни очи, — да не спорим. Аз много бих желал да ви услужа, но както виждате, това не е в моите възможности. Правителството има един кръг. Аз се движа в друг.

В действителност мистър Дролайт познаваше няколко господа на различни постове в правителството, които много биха се радвали да се запознаят с приятеля му и да чуят какво има да каже в замяна на обещание от страна на Дролайт да не разгласява едно-две любопитни неща за тях. Но истината беше, че мистър Дролайт не виждаше никаква изгода за себе си от това да запознае мистър Норел с въпросните господа, той предпочиташе да развежда приятеля си из салоните и гостните на Лондон, като се надяваше след време да го убеди да покаже някои номера, които приятелите на Дролайт копнееха да видят.

Мистър Норел бързо се зае да пише писма до господата от правителството. Той ги показваше на Дролайт, преди да ги изпрати по Чайлдърмас, но господата от правителството не отговаряха. Мистър Дролайт беше предупредил мистър Норел, че така и ще стане. Господата от правителството обикновено са много заети.

След около седмица мистър Дролайт бе поканен в един дом на „Сохо Скуеър“ да чуе известно италианско сопрано, наскоро пристигнало от Рим. Естествено, мистър Норел също беше поканен. Но когато пристигна, Дролайт не завари магьосника сред гостите. Ласелс стоеше облегнат до камината и разговаряше с някакъв джентълмен. Дролайт отиде при тях и попита приятеля си дали знае къде е мистър Норел.

— О, той отиде да посети сър Уолтър Поул — отвърна Ласелс. — Каза, че има важни сведения, които трябва незабавно да съобщи на херцога на Портланд. И избра да натовари сър Уолтър Поул със задачата да предаде съобщението.

— Херцогът на Портланд? — попита другият джентълмен. — Какво? Нима министрите са толкова отчаяни, че да се съветват с магьосници?

— Останали сте с погрешно впечатление — обясни мистър Ласелс усмихнат. — Идеята е изцяло на мистър Норел. Той възнамерява да предложи услугите си на правителството. Изглежда, че има план да победи французите с магия. Но ми се струва малко вероятно да убеди министрите да го изслушат. Французите са ги стиснали за гушите на континента, всички останали ги стискат за гушите в Парламента — съмнявам се да има по-затруднени господа от тях, както и по-заети, така че едва ли могат да обърнат