спокойно похапваше препечени филийки с конфитюр и изглеждаше коренно различен от неспокойния уплашен човек, какъвто беше по-рано сутринта.

На вратата натрапчиво се почука и Лукас отиде да отвори. След малко се чуха тихи стъпки по стълбите, слугата се появи отново и обяви:

— Мистър Дролайт!

— Ах, мистър Норел! Как сте, сър?

Мистър Дролайт влезе в стаята. Беше с тъмносиньо палто и размахваше абаносов бастун със сребърна дръжка. По всичко личеше, че е в отлично настроение, кланяше се, усмихваше се и крачеше напред-назад така енергично, че след пет минути едва ли имаше и един инч от килима, на който той да не е стъпил, и една маса или стол, до които да не се е докоснал, и едно огледало, в което да не се е огледал, и една картина, пред която да не се е спрял и усмихнал.

Макар вече да знаеше, че гостът му не е нито велик магьосник, нито слуга на велик магьосник, мистър Норел все още не беше склонен да последва съвета на Чайлдърмас. Поканата му към мистър Дролайт да седне с него на масата и да пийне чаша шоколад бе съвсем хладна. Но намусеното мълчание и неприветливите погледи не оказаха никакво въздействие на мистър Дролайт, защото той запълваше мълчанието с бърборене и бе твърде привикнал към неприветливи погледи, за да им обръща внимание.

— Ще се съгласите ли с мен, сър, че вчерашният прием беше повече от очарователен? Макар че, ако позволите да отбележа, според мен бяхте съвсем прав да си тръгнете толкова рано. След това аз обиколих гостите и казах на всички, че джентълменът, когото са видели току-що да излиза от стаята, е самият мистър Норел! О, повярвайте ми, сър, тръгването ви не остана незабелязано. Многоуважаемият мистър Машъм беше убеден, че е зърнал крайчеца на благородното ви рамо, лейди Баркли каза, че като че ли е видяла една сива къдрица от достолепната ви перука, а мис Фискертън беше крайно развълнувана при мисълта, че може би е мярнала за миг върха на почитаемия ви нос! Малкото, което видяха от вас, сър, ги накара да копнеят за повече. Те жадуват да видят човека от главата до петите!

— Хм — отбеляза мистър Норел с известно задоволство.

Уверенията на мистър Дролайт, че дамите и господата на приема у мисис Гоудсдан са останали очаровани от мистър Норел, донякъде разсеяха предубежденията на домакина към госта му. По думите на мистър Дролайт компанията на мистър Норел е като подправка: и най-малката щипка от нея може да подобри вкуса на цялото ястие. Мистър Дролайт се държа така приятно, че мистър Норел стана значително по-общителен.

— И на какво щастливо стечение на обстоятелствата, сър — поинтересува се мистър Дролайт, — дължим удоволствието от присъствието ви тук? Какво ви води в Лондон?

— Дойдох в Лондон, за да допринеса за благото на съвременната магия. Аз, сър, възнамерявам да възродя магията в Англия — важно отвърна мистър Норел. — Имам какво да кажа на великите мъже на нашето време. Съществуват много начини, по които бих могъл да им бъда полезен.

Мистър Дролайт учтиво промърмори, че не се съмнява в това.

— Ще ви кажа, сър — продължи мистър Норел, — че на драго сърце бих отстъпил тази тежка задача на друг магьосник — той въздъхна и си придаде толкова благороден вид, колкото дребните му остри черти позволяваха. Невероятно как човек като мистър Норел — човекът, провалил бъдещето на толкова много свои събратя магьосници — успяваше да убеди себе си, че би се радвал да отстъпи цялата слава на професията си на някого от тях, но като казваше това, мистър Норел несъмнено си вярваше.

Мистър Дролайт замърмори съчувствено. Той беше убеден, че домакинът му е прекалено скромен. Мистър Дролайт не би предположил и за миг, че има друг човек, по-подходящ от мистър Норел за задачата да възроди магията в Англия.

— Но аз имам един недостатък, сър — призна мистър Норел.

Мистър Дролайт се изненада от това.

— Не познавам света, сър. Знам, че не го познавам. Като всеки учен аз обичам тишината и усамотението. Да седя в стая, пълна с непознати, и да прекарвам часове наред в празни приказки за мен е истинско мъчение, но мисля, че често ще ми се налага да правя подобни неща. Чайлдърмас ме уверява, че ще бъде така.

Мистър Норел погледна Дролайт в очакване, сякаш се надяваше гостът да възрази.

— А-ха! — мистър Дролайт се замисли за момент. — Ето защо толкова се радвам, че вие и аз станахме приятели! Аз нямам претенциите да бъда учен, сър, не знам почти нищо за магьосниците и магията и бих казал от време на време може да намирате компанията ми за досадна, но трябва да пренебрегнете всички дребни неудобства от този род в името на голямата помощ, която бих могъл да ви окажа, като ви развеждам и ви срещам с хора. О, мистър Норел, сър! Не можете да си представите колко полезен мога да ви бъда!

Мистър Норел отказа да придружи още начаса мистър Дролайт до всички места, които според Дролайт бяха особено приятни, и да се срещне с всички онези хора, чието приятелство според Дролайт би внесло нова радост в съществуванието на мистър Норел, но се съгласи същия ден да отиде с него на вечеря у лейди Роутънстал на „Бедфорд Скуеър“.

Мистър Норел намери вечерята за по-малко изтощителна, отколкото очакваше, и затова прие да се срещне с Дролайт на другия ден в дома на мистър Плъмтрий. С помощта на мистър Дролайт той се появяваше в обществото с по-голяма увереност отпреди. Ангажиментите му станаха многобройни: мистър Норел беше зает от единадесет сутринта до след полунощ. Той ходеше на сутрешни посещения, обядваше във всички домове в града, появяваше се на приеми, балове и концерти на италианска музика, срещаше се с барони, графове, графини и високопоставени персони, виждаха го да се разхожда по „Бонд Стрийт“ под ръка с мистър Дролайт, обикаляше с файтон из Хайд парк в компанията на Дролайт и неговия близък приятел Ласелс.

В дните, когато мистър Норел не се хранеше навън, Дролайт обядваше на „Хановер Скуеър“, при това, както домакинът предполагаше, с голямо удоволствие, защото Чайлдърмас му беше съобщил, че Дролайт няма почти никакви пари. Чайлдърмас казваше, че мистър Дролайт живее от хитрини и дългове и че никой от високопоставените му приятели не го е посещавал у дома, защото домът му се намира над една обущарница на „Литъл Райдър Стрийт“.

Като всеки нов дом къщата на „Хановер Скуеър“, която отначало изглеждаше съвършена, скоро започна да се нуждае от всевъзможни подобрения. Естествено, мистър Норел беше нетърпелив ремонтът да приключи колкото може по-скоро, но когато сподели с Дролайт, че лондонските работници са невероятно мудни, гостът му се възползва от възможността да прегледа всички планове за цветове, тапети, килими, мебели и украса и намери недостатъци навсякъде. Двамата спориха около четвърт час, след което Дролайт поръча да приготвят файтона на мистър Норел и нареди на Дейви да ги закара право в магазина на мистър Акерман на улица „Странд“. Там Дролайт показа на мистър Норел книга, в която имаше картина от Рептън на празна старомодна гостна, където на стената висеше портрет на старец с каменно лице от епохата на кралица Елизабет и празни кресла, зейнали невзрачно като гости на прием, открили, че няма за какво да си говорят. Но на следващата страница — ах! Каква промяна бе настъпила благодарение на изкуствата на мебелирането, драпирането и тапицирането! Това беше картина на същата гостна, с нови мебели и украса, подобрена до неузнаваемост! В красивата нова стая бяха влезли десетина модно облечени дами и господа, привлечени от възможността да отпочинат, удобно разположени в елегантни пози по столовете или излезли в зимната градина, изникнала като по чудо отвън пред френските прозорци. Поуката, както обясни Дролайт, е, че ако мистър Норел се надява да спечели приятели за каузата на английската магия, ще трябва да направи повече френски прозорци в къщата си.

Под ръководството на Дролайт мистър Норел се научи да отдава предпочитание на живописното наситено червено пред достопочтеното убито зелено от своята младост. За интересите на английската магия естествените материали в къщата на мистър Норел бяха покрити с боя и лак и направени да изглеждат такива, каквито не са — като актьори на сцена. Гипсът бе боядисан така, че да прилича на дърво, а дървото беше боядисано така, че да изглежда като друг вид дърво. Когато стигнаха до трапезарията, доверието на мистър Норел във вкуса на Дролайт бе толкова голямо, че последният беше изпратен да избере съдовете и приборите за хранене, без да се искат съвети от никого другиго.

— Няма да съжалявате, сър! — възкликна Дролайт. — Преди три седмици избирах прибори за херцогиня Б… и още щом ги видя, тя заяви, че никога през живота си не е виждала нещо толкова очарователно!

В една ясна майска сутрин мистър Норел седеше в кабинет на „Уимпоул Стрийт“ у някоя си мисис