вчера сутринта си правил тази магия на площада.

— Защото навсякъде се усещаше магия.

— Лукас нищо не е забелязал.

— В задълженията на Лукас не влиза да знае кога някой прави магия. Това е моя работа. Преживяването беше най-странното на света. Постоянно ми се струваше, че се намирам на съвсем друго място. Мисля, че за кратко бях изложен на сериозна опасност. Не разбрах добре къде е това място. Имаше някои любопитни особености — след малко ще ви ги опиша, — но със сигурност не беше Англия. Мисля, че беше Феерия. Каква магия предизвиква такъв ефект? И откъде се е взела? Възможно ли е онази жена да е била магьосница?

— Коя жена?

— Жената, която стреля по мен.

Мистър Норел нададе гневен възглас.

— Този куршум те е засегнал по-сериозно, отколкото мислех — презрително отбеляза той. — Ако жената беше магьосница, мислиш ли, че щеше толкова лесно да разстроиш плановете й? Никой от хората на площада не беше магьосник. Със сигурност не тази жена.

— Защо? Коя е тя?

Мистър Норел помълча малко. После каза:

— Съпругата на сър Уолтър Поул. Жената, която съживих.

Чайлдърмас млъкна.

— Е, смаяхте ме! — произнесе той накрая. — Мога да се сетя за няколко души, които имат основателна причина да насочат пистолет към вас, но за нищо на света не би ми хрумнало, че тази жена ще е една от тях.

— Казват, че е луда — обясни мистър Норел. — Избягала е от хората, които я наглеждат, и е дошла да ме убие, което — мисля, ще се съгласиш — е достатъчно доказателство за лудостта й — малките му сиви очички погледнаха встрани. — В края на краищата, всички ме смятат за неин благодетел.

Чайлдърмас едва го слушаше.

— Но откъде е взела пистолета? Сър Уолтър е разумен човек. Трудно ми е да си представя, че оставя оръжия на достъпни за нея места.

— Това е пистолет за дуели — от чифта, който принадлежи на сър Уолтър. Той го е държал заключен в кутия в заключено писалище в личния си кабинет. Сър Уолтър твърди, че довчера би могъл да се закълне, че жена му не знае нищо за пистолетите. Как е успяла да се сдобие с ключа — с двата ключа, — това е загадка за всички.

— На мен не ми изглежда чак толкова загадъчно. Съпругите — дори лудите съпруги — имат начини да получават каквото искат от съпрузите си.

— Но ключовете не са били у сър Уолтър. Това е най-странното. Тези пистолети са единственото оръжие в дома му и тъй като често отсъства, той, естествено, е загрижен за сигурността на съпругата си и имуществото си. Ключовете са били у иконома — високия чернокож мъж, — предполагам, се досещаш за кого говоря. Сър Уолтър не може да проумее как икономът му е допуснал такава грешка. Според него това е най-благонадеждният и най-сигурен човек на света. Разбира се, никога не се знае какво може да хрумне на прислугата — небрежно отбеляза мистър Норел, забравил, че в момента говори с прислужник, — но трудно бих могъл да предположа, че този човек ми е сърдит за нещо. Не съм разменил и три думи с него. Разбира се — продължи той, — мога да съдя лейди Поул за опит за убийство. Вчера бях твърдо решен да го направя. Но няколко души ме посъветваха да помисля за сър Уолтър. Лорд Ливърпул и мистър Ласелс също смятат така и ми се струва, че са прави. Сър Уолтър е добър приятел на английската магия. Не бих искал да го карам да съжалява, че е мой приятел. Сър Уолтър тържествено ми обеща, че ще откара жена си в провинцията, където тя няма да вижда никого и никой няма да я вижда.

Мистър Норел не си направи труда да попита за мнението на Чайлдърмас по този повод. Въпреки факта, че точно Чайлдърмас лежеше в леглото замаян от болка и загуба на кръв, а страданията на мистър Норел се състояха основно от главоболие и малка раничка на пръста, магьосникът се смяташе за по-потърпевшия от двамата.

— Тогава чия е била магията? — попита Чайлдърмас.

— Моя, разбира се! — гневно заяви мистър Норел. — Чия друга може да бъде? Това е магията, с която съживих лейди Поул. Нея си почувствал и нея ти е показал „Скопус“ на Беласис. Това беше в началото на кариерата ми и, бих казал, някои несъвършенства в магията може да са причинили подобен странен обрат, и…

— Странен обрат? — дрезгаво кресна Чайлдърмас и се задави от пристъп на кашлица. Когато си пое дъх, той каза: — Във всеки момент се страхувах, че мога да се пренеса на място, където отвсякъде лъха магия. Небето ми говореше! Всичко ми говореше! Как е станало това?

Мистър Норел повдигна вежди.

— Не знам. Може да си бил пиян.

— А виждали ли сте ме някога да изпълнявам задълженията си в пияно състояние? — попита Чайлдърмас с леден тон.

Мистър Норел отбранително сви рамене.

— Нямам ни най-малка представа какво вършиш. Струва ми се, че винаги си действал по свои закони, още от мига, в който влезе в дома ми.

— Но, разбира се, това съвсем не е странно, ако се разглежда в светлината на древната английска магия — упорстваше Чайлдърмас. — Нали сте ми казвали, че Ауреатите са гледали на дърветата, хълмовете, реките и така нататък като на живи същества със свои мисли, спомени и желания? Те са смятали, че в целия свят постоянно действа нещо подобно на магия.

— Да, някои Ауреати наистина са мислили така. Това е схващане, възприето от слугите им феи, които са приписвали част от изключителната си магическа дарба на способността си да разговарят с дървета, реки и прочие и да завързват приятелства и съюзи с тях. Но нямаме основания да вярваме, че са били прави. Моята магия не почива на никакви подобни нелепи схващания.

— Небето ми говореше — каза Чайлдърмас. — Ако това, което видях, е истина, тогава… — той млъкна.

— Тогава какво? — попита мистър Норел.

В слабостта си Чайлдърмас разсъждаваше на глас. Той искаше да каже, че ако това, което е видял, е истина, тогава всичко, което Стрейндж и Норел са правили досега, е детска игра, а магията е далеч по- непозната и по-страшна, отколкото някой от тях предполага. Стрейндж и Норел просто пускаха лястовички от хартия в уютен салон, докато истинската магия се стрелкаше, кръжеше и се рееше на огромни криле в безбрежно небе високо, високо над главите им.

Но Чайлдърмас осъзна, че мистър Норел едва ли ще приветства подобни идеи, затова не каза нищо.

Незнайно как мистър Норел като че ли отгатна мислите му.

— О! — възкликна той с неочаквано вълнение. — Много добре! Значи и ти мислиш така? В такъв случай те съветвам незабавно да се присъединиш към Стрейндж и Мъри, и всички останали предатели! Мисля, че идеите им особено ще допаднат на сегашното ти разположение на духа! Не се съмнявам, че те с радост ще те приемат. Тъкмо ще можеш да им откриеш всичките ми тайни! Смея да предположа, че щедро ще те възнаградят за това. Аз ще бъда разорен, а…

— Мистър Норел, успокойте се. Нямам намерение да си търся нова работа. Вие сте последният господар, на когото възнамерявам да служа.

Последва нова кратка пауза, която може би даде на мистър Норел време да помисли за това колко неуместно е да се кара с човека, спасил живота му предишния ден. Той каза с по-разсъдлив тон:

— Предполагам, никой още не ти е съобщил. Съпругата на Стрейндж е мъртва.

— Какво?

— Мъртва е. Научих вестта от сър Уолтър. Доколкото разбрах, излязла на разходка в снега. Крайно неблагоразумно. Два дни по-късно издъхнала.

Чайлдърмас почувства хлад. Изведнъж зловещият пейзаж стана странно осезаем, съвсем под кожата на Англия. Той почти се видя отново на древния път…