— … чудна работа — казваше Лукас. — Хайде, мистър Чайлдърмас. Изправете се. Никога не съм ви виждал такъв. Сър, сигурен ли сте, че не искате да влезете вътре? А, ето го и мистър Норел. Той ще знае какво да направи.
Чайлдърмас погледна надясно. Каретата на мистър Норел се задаваше откъм „Джордж Стрийт“.
Продавачът на мастило също го видя. Той веднага се приближи към джентълмена и двете млади дами. Поклони се почтително и каза нещо на джентълмена. И тримата обърнаха глави към каретата. Джентълменът бръкна в джоба си и даде монета на продавача на мастило. Последният отново се поклони и се отдалечи.
Тъмнокосият млад мъж — мистър Марстън — още щом видя да се приближава каретата на мистър Норел, се отдели от парапета и се насочи към него.
Дори модно облечената дама се обърна и тръгна обратно към къщата с явното намерение да види отблизо първия магьосник на Англия.
Каретата спря, Лакеят слезе и отвори вратата. Мистър Норел се появи. Той беше толкова дебело загърнат в шалове, че съсухреното му дребно тяло изглеждаше почти едро. Мистър Марстън тутакси го спря и започна да му говори нещо. Мистър Норел нетърпеливо поклати глава и махна на младежа да си върви.
Модно облечената дама мина покрай Чайлдърмас и Лукас. Тя беше много бледа и сериозна. Чайлдърмас си каза, че вероятно хората, които обръщат внимание на тези неща, я смятат за красива. След като успя да я разгледа по-отблизо, му се стори, че я познава.
— Лукас — промърмори той, — коя е тази жена?
— Съжалявам, сър. Струва ми се, че не съм я виждал.
Разговорът пред каретата продължаваше, мистър Марстън ставаше все по-настоятелен, а мистър Норел — все по-ядосан. Магьосникът се огледа, видя стоящите наблизо Лукас и Чайлдърмас и ги повика.
Точно в този момент модно облечената дама пристъпи към него. В първия миг Чайлдърмас помисли, че тя също ще заговори мистър Норел, но намерението й не беше такова. Дамата извади пистолет от маншона си и най-хладнокръвно се прицели в сърцето му.
Мистър Норел и мистър Марстън я погледнаха стъписани.
Случиха се няколко неща наведнъж. Лукас пусна Чайлдърмас, който тупна като камък на земята, и се втурна да помага на господаря си. Мистър Марстън сграбчи дамата през кръста. Дейви, кочияшът на мистър Норел, скочи от капрата и улови ръката, с която дамата държеше пистолета.
Чайлдърмас лежеше в снега сред парчета натрошено стъкло. Той видя как жената се освободи от хватката на мистър Марстън — както му се стори — с поразителна лекота. Тя го хвърли на земята с такава сила, че мистър Марстън повече не стана. Допря малката си ръка, облечена в ръкавица, до гърдите на Дейви и той отлетя назад. Лакеят на мистър Норел — онзи, който му отвори вратата — се опита да я събори, но ударът му не оказа ни най-малко въздействие на дамата. Тя сложи длан на лицето му — докосване, което изглеждаше най-лекото на света — и той се свлече на земята. Лукас получи удар с дръжката на пистолета.
Чайлдърмас едва проумяваше какво става. Той успя да се изправи и да извърви няколко ярда, без да знае дали се движи по паважа на „Хановер Скуеър“ или по древен път във Феерия.
Мистър Норел гледаше дамата вцепенен от ужас, твърде уплашен, за да закрещи или да побегне. Чайлдърмас застана пред нея с вдигнати ръце в знак на примирение.
— Мадам… — започна той.
Тя дори не го погледна.
Шеметният порой от снежни парцали го обърка. Колкото и да се мъчеше, Чайлдърмас не можеше да остане на „Хановер Скуеър“. Загадъчният пейзаж го привличаше, мистър Норел щеше да умре и той по никакъв начин не можеше да го предотврати.
Тогава стана нещо странно.
Стана нещо странно. „Хановер Скуеър“ изчезна. Мистър Норел, Лукас и всички останали изчезнаха.
Но дамата остана.
Тя стоеше с лице към него на древния път под небето, където се рояха и се стрелкаха черни птици. Вдигна пистолета си и го насочи от Феерия към Англия в сърцето на мистър Норел.
— Мадам — отново каза Чайлдърмас.
Жената го погледна с леден, изгарящ гняв. Нямаше думи на света, които биха могли да я разубедят. Нито в този, нито в друг свят. Затова той направи единственото, което му дойде наум. Стисна дулото па пистолета.
Последва изстрел, непоносимо оглушителен звук.
Именно силата на звука, както му се стори, го изтласка обратно в Англия.
Изведнъж той се озова полуседнал-полулегнал на „Хановер Скуеър“, опрял гръб в стъпалата на каретата. Зачуди се къде е Норел и дали е мъртъв. Предположи, че трябва да отиде да провери, но установи, че не го е грижа за това и остана на мястото си.
Едва когато дойде хирургът, Чайлдърмас разбра, че дамата наистина е застреляла някого и този някой е самият той.
Остатъкът от деня и по-голямата част от следващия премина в смесица от болка, лауданум и видения. Понякога Чайлдърмас имаше чувството, че стои на древния път под говорещото небе, но сега Лукас беше с него и разказваше за придворни дами и кофи с въглища. В небето имаше опънато въже и множество хора вървяха по него. Стрейндж беше там, а също и Норел. Двамата носеха купчини книги. Там бяха и издателят Джон Мъри, и Винкулус, и много други. Понякога болката в рамото на Чайлдърмас бягаше от него, тичаше из стаята и се криеше. Когато това станеше, му се струваше, че тя е малко животинче. Никой друг не знаеше, че то е в стаята. Чайлдърмас се чудеше дали да не им каже, за да го изгонят. Веднъж го зърна: животното имаше козина с огнен цвят, по-ярък от този на лисицата…
Вечерта на втория ден той лежеше в леглото си с далеч по-ясна представа за това кой е, къде се намира и какво се е случило. Към седем часа Лукас влезе в стаята и донесе един стол от трапезарията. Сложи го до леглото. След миг влезе мистър Норел и седна на него.
Няколко секунди мистър Норел само изучаваше покривката на леглото с тревожен поглед. После промърмори някакъв въпрос.
Чайлдърмас не чу думите, но съвсем естествено предположи, че мистър Норел се интересува от здравето му, затова започна да обяснява, че до ден-два ще се оправи.
Мистър Норел го прекъсна и отново попита с по-рязък тон:
— Защо си правил „Скопус“ на Беласис?
— Какво? — попита Чайлдърмас.
— Лукас каза, че си правил магия — сопна се мистър Норел. — Накарах го да ми я опише. Естествено, познах „Скопус“ на Беласис116 — лицето му стана сърдито и подозрително, — Защо си я правил? И което е още по-важно, къде, за Бога, си я научил? Как мога да върша работата си, когато постоянно ме предават? Не е за вярване, че изобщо съм постигнал нещо, след като съм заобиколен от слуги, които учат заклинания зад гърба ми, и от ученици, които си поставят за цел да унищожат всяко мое постижение!
Чайлдърмас го погледна с леко раздразнение.
— Вие лично ме научихте.
— Аз? — възкликна мистър Норел.
— Беше преди да дойдете в Лондон, по времето, когато прекарвахте дните си в библиотеката в Хъртфю, а аз ходех из страната да ви купувам ценни книги. Тогава ме научихте на тази магия за всеки случай, ако срещна някого, който твърди, че се занимава с практическа магия. Страхувахте се, че може да има друг магьосник, който…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна мистър Норел. — Сега си спомних. Но това не обяснява защо
