седеше в абсолютно същата поза като предишната и гледаше през прозореца със същото печално изражение.

Мистър Сегундус забеляза всички тези подробности в рамките на няколко секунди, но впечатлението, оставено от двете дами, се запечата необичайно ярко в съзнанието му — почти неестествено ярко, като видения на човек в треска. Това разтърси цялото му същество, обърка сетивата му и той загуби съзнание.

Когато дойде на себе си, мистър Сегундус лежеше на пода и над него се бяха надвесили две дами, които се тюхкаха тревожно и уплашено. Въпреки замайването си той бързо забеляза, че никоя от двете не е младата дама с липсващото кутре, която бе зърнал на влизане в стаята. Едната беше дамата с кученцето, която мистър Сегундус видя след изчезването на първата, а другата беше слаба русокоса жена на същата възраст с невзрачно лице и фигура. Оказа се, че тя е била в стаята през цялото време, но е седяла зад вратата, затова мистър Сегундус не я е видял.

Двете дами не му позволиха нито да стане, нито да помръдне. Те едва му позволяваха да говори, като строго го предупреждаваха, че може отново да припадне. Подложиха възглавници под главата му и го завиха с одеяла, за да не настине (той възрази, че и без това му е топло, но те не искаха и да чуят). Предложиха му ароматна лавандулова вода и амоняк. Затвориха вратите, за да не става течение. Мистър Сегундус започна да подозира, че дамите са прекарали поредния скучен ден и затова, когато непознат джентълмен е влязъл в стаята им и е рухнал на пода, това по-скоро ги е зарадвало.

След четвърт час подобно лечение домакините му позволиха да седне на стол и да пийне слаб чай без чужда помощ.

— Грешката е изцяло моя — каза дамата с кученцето. — Фелоуз ми каза, че един джентълмен от Йорк е дошъл да разгледа книгите. Трябваше да ви се представя по-рано. За нас беше голям шок да се появите така!

Дамата се казваше мисис Ленъкс. Другата беше компаньонката й мисис Блейк. Те живееха в Бат и сега бяха дошли в Стеъркрос, за да може мисис Ленъкс да види за последно къщата, преди да я продаде.

— Глупаво е, нали? — обърна се мисис Ленъкс към мистър Сегундус. — Къщата стои празна от много време. Отдавна трябваше да я продам, но в детските си години прекарах тук няколко лета, през които се чувствах особено щастлива.

— Все още сте много блед, сър — отбеляза мисис Блейк. — Хапвали ли сте нещо днес?

Мистър Сегундус призна, че е много гладен.

— Фелоуз не предложи ли да ви донесе обяд? — учудено попита мисис Ленъкс.

По всяка вероятност Фелоуз беше мързеливият слуга в малката стаичка. Мистър Сегундус реши да не й казва, че едва е накарал Фелоуз да стане от масата и да отговори на въпросите му.

За щастие мисис Ленъкс и мисис Блейк бяха донесли със себе си много храна и в настоящия момент Фелоуз я приготвяше. След половин час двете дами и мистър Сегундус седнаха да обядват в трапезария с дъбова ламперия и меланхоличен изглед към няколко есенни дървета. Единственото дребно неудобство беше, че поради нездравото състояние на мистър Сегундус дамите му предложиха леки, лесни за храносмилане ястия, а той беше много прегладнял и копнееше за говежди пържоли и горещ пудинг.

Мисис Ленъкс и мисис Блейк се радваха, че имат компания, и разпитваха госта си надълго и нашироко за живота му. Те останаха заинтригувани, когато научиха, че мистър Сегундус е магьосник: никога досега не бяха срещали човек с тази професия.

— Намерихте ли магически текстове в библиотеката ми? — попита мисис Ленъкс.

— Нито един, мадам — отвърна мистър Сегундус. — Но магическите книги, особено ценните, са рядкост. Много бих се изненадал да намеря такива тук.

— Сега, като се замисля, ми се струва, че имаше няколко — каза мисис Ленъкс. — Но ги продадох преди много години на един джентълмен, който живееше край Йорк. Между нас казано, господинът ми се видя малко неразумен, защото ми плати огромна сума за няколко стари безполезни книги. Може би все пак се е оказал достатъчно разумен.

Мистър Сегундус беше сигурен, че „джентълменът, който живееше край Йорк“, не е платил на мисис Ленъкс и четвърт от истинската стойност на книгите, но няма полза такива неща да се казват на глас, затова той любезно се усмихна и запази мнението си за себе си.

Мистър Сегундус разказа на дамите за учениците си, за това колко са умни и колко са усърдни в учението.

— След като ги окуражавате с такива похвали — благо отбеляза мисис Блейк, — при вас те ще се справят далеч по-добре, отколкото при всеки друг учител.

— О, не знам дали е така — отвърна мистър Сегундус.

— Досега не съм си давала сметка — каза мисис Ленъкс замислена — колко популярно е станало изучаването на магията. Мислех, че се ограничава с онези двама магьосници в Лондон — как се казваха? Мистър Сегундус, може би следващата крачка е училище за магьосници? Несъмнено натам ще насочите енергията си, нали?

— Училище! — възкликна мистър Сегундус. — О, но това ще изисква — е, не знам какво точно ще изисква, но най-малкото пари и сграда.

— Може би ще има затруднения в набирането на ученици? — попита мисис Ленъкс.

— Не, нищо подобно! Веднага се сещам за четирима млади господа. — И ако пуснете обяви…

— О, но аз за нищо на света не бих направил това! — възкликна мистър Сегундус потресен. — Магията е най-благородното призвание — е, второто най-благородно призвание след църквата. Не можем да го петним с търговски начинания. Не, аз бих обучавал само млади хора с частни препоръки.

— В такъв случай остава само някой да ви даде малко пари и сграда. Няма нищо по-лесно от това. Смея да предположа, че приятелят ви мистър Хънифут, за когото говорите с такова уважение, с радост би ви заел пари. Предполагам, че би искал на него да окажете тази чест.

— О, не! Мистър Хънифут има три дъщери, най-прелестните момичета на света. Едната е омъжена, другата — сгодена, а третата още не може да се реши. Не, мистър Хънифут трябва да мисли за семейството си. Парите са му нужни.

— Тогава мога с чиста съвест да ви споделя намерението си! Защо аз не ви заема парите?

Мистър Сегундус се стъписа и няколко секунди не можа да се съвземе, за да отговори.

— Много сте любезна, мадам! — произнесе той със запъваме.

Мисис Ленъкс се усмихна.

— Не, сър. Не съм. Ако магията е толкова популярна, колкото казвате — а аз, разбира се, ще се допитам и до мнението на други хора, — тогава мисля, че печалбата ще бъде прилична.

— Но опитът ми в търговските дела е плачевно скромен — каза мистър Сегундус. — Ще се страхувам да не направя грешка и да не изгубя парите ви. Не, вие сте много любезна и аз ви благодаря от все сърце, но се налага да откажа.

— Е, ако не ви харесва да дължите пари — знам, че не на всекиго се харесва, — това може лесно да се разреши. Училището ще бъде мое, само мое. Аз ще поема разходите и риска. Вие ще бъдете директор на училището и имената ни ще стоят едно до друго в проспекта. В края на краищата, какво по-добро предназначение може да се намери за къщата ми от това да бъде училище за магьосници? Като жилище тя има много недостатъци, но като училище разполага със значителни предимства. Намира се на отдалечено място. Няма горички и паркове. Младите господа няма да се развличат нито с комар, нито с лов. Удоволствията им ще бъдат много ограничени и така ще имат време да залягат над учението.

— Аз не бих приел младежи, които играят комар! — отвърна възмутен мистър Сегундус.

Мисис Ленъкс отново се усмихна.

— Не вярвам приятелите ви някога да са имали повод да се тревожат за вас — освен че този зъл свят бързо би се възползвал от толкова почтен човек.

След вечеря мистър Сегундус се върна в библиотеката и рано вечерта се сбогува с двете дами. Разделиха се най-дружески с обещание от страна на мисис Ленъкс скоро да го покани в Бат.

На връщане той си отправи строго предупреждение да не възлага надежди на тези чудесни планове за взаимна бъдеща полза и благополучие, но не можа да пропъди идеалистичните картини, в които се виждаше как преподава на младите господа и как те бележат изключителен напредък, как Джонатан Стрейндж идва на посещение в училището, как учениците му със задоволство научават, че техният учител е приятел и