В командния пункт Райън успя бързо да заеме отново мястото си и се опита да определи дали приборите продължават да работят. Чуваше как водата плиска в предното помещение, но не знаеше какво да направи. Единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше, че не трябва да се поддава на паника.

— Какво да правя?

— Още ли си жив? — Лицето на Манкузо изглеждаше сатанински на червената светлина.

— Не, да го вземат дяволите, мъртъв съм… какво да правя?

— Рамиус? — Манкузо погледна капитана, в чиято ръка проблясваше фенерче, взето от подпора на преградната стена.

— Надолу, към дъното! — Рамиус взе телефона и повика машинното отделение, за да заповяда да спрат двигателите. Мелехин вече го беше сторил.

Райън бутна ръчката напред. „В дяволска подводница с дяволска дупка в нея ти заповядват да слезеш надолу!“, помисли той.

— Здрав удар, другарю капитан! — докладва мичманът. — Двигателите й спряха. Чувам шумове от пропукване на корпуса, дълбочината й се променя. — Той изпрати няколко допълнителни импулса, но не получи отговор. Експлозията беше разбъркала водата, предизвиквайки силни смущения. Океанът тътнеше. Бяха се образували милиарди мехурчета, които създаваха „озвучена зона“ около целта, която бързо я скриваше. Активните му импулси се отразяваха от облака от мехурчета, а пасивната му подслушвателна способност беше силно намалена от повтарящите се тътнежи. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че едно от торпедата е улучило, а може би и двете. Той беше опитен мъж, опитал се да различи кое е шум и кое сигнал, и беше възстановил правилно по-голямата част от случилото се.

— Един на нула за лошите — каза началникът на сонарното. „Далас“ се движеше прекалено бързо, за да може да използва сонара си както трябва, но експлозията не можеше да се пропусне. Целият екипаж я долови през корпуса.

В щурмовия пункт Чембърс нанесе местоположението им върху картата на две мили от мястото, където се бе намирала „Червения октомври“. Другите офицери в помещението се взираха безизразно в приборите пред себе си. Десет от приятелите им моряци бяха току-що ударени, а врагът се намираше от другата страна на стена от шум.

— Забавете до една трета — заповяда Чембърс.

— Право напред една трета — повтори дежурният в машинното отделение.

— Сонар, дайте ми някакви данни — нареди Чембърс.

— Работим върху тях, сър. — Старши сонарният оператор Лавал се напрягаше да проникне в смисъла на това, което чуваше. Десет минути по-късно скоростта на „Далас“ беше паднала под десет възела. — Командир, тук сонар, ядрената подводница понесе едно попадение. Не чувам двигателите й…, но не се чуват и никакви шумове от разрушаване. Повтарям, сър, никакви шумове от разрушаване.

— Можеш ли да чуеш „Алфа“?

— Не, сър, водата гъмжи от всякакви гадости.

Лицето на Чембърс се изкриви в гримаса. Ти си офицер, каза той на себе си, плащат ти, за да мислиш. Първо, какво става? Второ, какво ще направиш ти? Обмисли добре, после действай!

— Изчислено разстояние до целта?

— Около девет хиляди метра, сър — докладва лейтенант Гудмън, разчитайки последното решение, дадено от компютъра за управление на огъня. — Трябва да е от другата страна на „озвучената“ зона.

— Слезте на двеста метра дълбочина!

Заповедта незабавно беше предадена на кормчията. Чембърс обсъди ситуацията и си изработи план за действие. Как му се искаше Манкузо и Маниън да са при него! Капитанът и навигаторът бяха другите двама членове на така наречената тактическа комисия за управление на „Далас“. Изпитваше необходимост да обмени мисли с други опитни офицери, но такива, за съжаление, липсваха.

— Слушайте всички! Слизаме надолу. Смущенията от експлозията ще се задържат дълго. Ако тя изобщо мръдне, ще е нагоре. Е, добре, ние ще минем под нея. Преди всичко трябва да установим местоположението й. Ако тя не е там, значи е на дъното. Дълбочината тук е само триста метра, така че екипажът й може да е жив. Независимо дали е на дъното, или не, ние трябва да застанем между нея и „Алфа“. — И, вече на себе си продължи той, ако „Алфа“ стреля отново, ще очистя копелето, а правилникът за водене на бойни действия да върви по дяволите! Този приятел трябваше да бъде изигран. Но как? И къде ли беше „Червения октомври“?

Подводницата потъваше по-бързо, отколкото очакваха. Експлозията беше разкъсала и един балансиращ резервоар, увеличавайки по този начин отрицателната подемна сила.

Течът в радиозалата беше неприятен, но Мелехин беше забелязал наводнението върху пулта си за установяване на щетите и беше реагирал незабавно. Всеки отсек беше оборудван със собствена електрическа помпа. Тази в радиозалата, допълнена с още една, която той също беше включил, едва успяваше да се справи с нахлуващата вода. Радиоапаратурата беше напълно разрушена, но никой нямаше намерение да изпраща съобщения.

— Райън, пълен нагоре и пълен десен — заповяда Рамиус.

— Рул пълен десен, плоскости за потапяне пълен нагоре — потвърди Райън. — Ще се ударим в дъното ли?

— Опитай да го предотвратиш — обади се Манкузо. — Ако не успееш, течът ще се увеличи.

— Чудесно! — изръмжа в отговор Райън.

„Октомври“ забави спускането си, описвайки дъга на изток под „озвучената“ зона. Рамиус искаше тя да остане между тях и „Алфа“. Манкузо с облекчение помисли, че в края на краищата могат и да оцелеят. Ако това стане, обеща той на себе си, ще трябва да погледна по-отблизо чертежите на тази лодка.

— Сонар, изпратете два слабомощни импулса към ракетната подводница. Не искам никой друг да ги улови, старшина.

— Слушам! — Старши сонарният оператор Лавал направи необходимите настройки на апаратурата и излъчи сигналите. — Добре! Командир, докладва сонар, улових я! Азимут две-нула-три, разстояние две хиляди метра. Тя не е, повтарям — не е на дъното, сър.

— Рул петнадесет градуса наляво, азимут две-нула-три! — заповяда Чембърс.

— Ляв рул петнадесет градуса, слушам! — отвърна кормчията. — Нов курс две-нула-три. Сър, рулят е петнадесет градуса наляво.

— Френчи, какво прави ракетната подводница?

— Сър, дочувам… шум от помпи, както ми се струва… и се движи едва-едва, азимутът сега е две-нула- едно. Мога да я проследя с пасивния, сър.

— Томпсън, нанеси на картата курса й. Г-н Гудмън, онзи MOSS готов ли е за изстрелване?

— Тъй вярно — отвърна торпедният офицер.

— Дали ги унищожихме? — попита замполитът.

— Вероятно — неуверено отговори Туполев. — Трябва да се приближим, за да се уверим. Бавен напред!