нов опит. Или пък, ако имат добри документи, просто могат да преминат границата и да влязат в Сан Диего, Калифорния. Веднъж озовали се в Америка, вече остава само да запазят прикритието си. Ако парите не са проблем…
— Не са — увери го Мохамед.
— В такъв случай можете да наемете някой местен адвокат — повечето от тях нямат никакви скрупули — и той ще ви уреди да наемете подходяща тайна квартира, която да ви служи за база за операциите. Прощавай, знам, че постигнахме съгласие за това, че тези операции не ни засягат, но ако ми дадете някаква идея какво имате предвид, бих могъл да ви помогна със съвет.
Мохамед помисли за момент, а след това обясни.
— Разбирам. Вашите хора ще трябва наистина да са добре мотивирани, за да извършат подобни неща — отбеляза Ернесто.
— Те са. —
— При добро планиране и ако запазят самообладание, дори биха могли да оцелеят. Обаче не трябва да подценявате американските полицейски агенции. В нашия бизнес ние можем да постигнем някои финансови договорки с тях, но във вашия случай това е малко вероятно.
— Наясно сме по този въпрос. Разбира се, в най-идеалния случай бихме искали нашите хора да оцелеят, обаче колкото и да е тъжно, трябва да признаем, че някои от тях ще загинат. Те знаят, че има подобна опасност. — Той не им каза нищо за Рая. Тези хора нямаше да разберат. Богът, на който се кланяха, се криеше в техните портфейли.
— Много добре. Имаме празни американски паспорти. Ваша работа е да се погрижите хората, които ще ни изпращате, да говорят добре английски или испански и да се представят както трябва. Предполагам, че никой от тях не е вземал уроци по летене? — Ернесто го каза на шега.
Обаче Мохамед не го прие като такава.
— Времето за такива работи отмина. Успехът рядко се повтаря в едно и също начинание.
— За щастие нашето поле на действие е друго — каза Ернесто. Това беше вярно. Той можеше да изпраща стоката в товарни контейнери чрез търговски кораби и камиони из цяла Америка. Ако загубеше някой от тях и програмираната дестинация бъде разкрита, в Америка имаше много легални начини за защита на неговите хора. Само глупаците отиваха в затвора. През годините те се бяха научили да побеждават специално обучените кучета, които подушват наркотиците, както и другите средства за откриването им. Най-важното беше да се използват хора, които са готови да рискуват, и повечето от тях оцеляваха и се връщаха обратно в Колумбия, където се присъединяваха към заможната средна класа. Техният просперитет се дължеше на нещо, извършено в далечното минало, което нямаше да се повтори и за което вече нямаше да говорят.
— И така — рече Мохамед, — кога можем да започнем операциите.
… освен това той винаги можеше да изпрати информация на ЦРУ. Щеше да каже, че терористите са се появили неочаквано в неговия заден двор и че техните операции надхвърлят границите на допустимото дори за Картела. Това нямаше да му спечели обичта на Америка, но нямаше и да му навреди. Освен това всеки от неговите хора, оказали помощ на терористите, след това щеше да бъде ликвидиран по вътрешен път. Американците ще оценят това.
Така че имаше възможност за реален напредък и удобен начин за отстъпление. С две думи, реши той, това ще бъде една ценна и доходна операция.
— Сеньор Мигел, ще предложа този съюз на моите колеги с личната ми препоръка да го сключим. Можеш да очакваш окончателното решение до края на седмицата. Ще останеш ли в Картахена, или ще пътуваш?
— Предпочитам да не се задържам на едно място прекалено дълго. Утре заминавам. Пабло може да се свърже с мен чрез интернет и да ме уведоми за решението ви. Засега ви благодаря за сърдечната делова среща.
Ернесто се изправи и пое ръката на госта си. От този момент реши да гледа на Мигел като на бизнесмен от подобна, но не конкурентна област. Със сигурност нямаше да гледа на него като на приятел, а по-скоро като на удобен съюзник.
— Как, по дяволите, успя да постигнеш това? — попита Джак.
— Чувал ли си някога за компанията ИНФОСЕК? — рече в отговор Рик Бел.
— Не беше ли за шифровъчна техника?
— Точно така. Компания за сигурност на информационни системи. Седалището й е в покрайнините на Сиатъл. Притежават най-съвършените засекретени информационни системи. Ръководи се от бивш заместник-началник на отдел Z във Форт Мийд. Той и трима негови колеги са основали фирмата преди около девет години. Не съм сигурен дали дори Агенцията за национална сигурност може да ги пробие с новите си дешифриращи машини „Сън“. Почти всяка банка по света, особено банките в Лихтенщайн и в останалата част от Европа, използват тяхната кодираща система. Обаче в програмата има прозорец.
— И никой още не го е открил? — С течение на времето потребителите на компютърни програми се бяха научили външни експерти да проверяват най-подробно такива програми като предпазна мярка срещу хакери, каквито имаше в изобилие.
— Тези момчета от АНС са направили добър код — отвърна Бел. — Нямам представа какво са вложили вътре, но те са запазили връзките си със старата школа на АНС.
— Значи Форт Мийд подслушват, а ние получаваме това, до което се докопат, когато го изпращат по факса на онези от Ленгли — каза Джак. — В ЦРУ има ли хора, които разбират от проследяване на пари?
— Не и толкова добри като нашите.
— За да хванеш крадеца, трябва и ти да откраднеш нещо, така ли?
— Помага да се разбере какво мисли противникът — потвърди Бел. — Хората, с които си имаме работа тук, не са чак толкова много. Та ние познаваме повечето от тях, те са в същия бизнес.
— А това ме прави още по-ценен, така ли? — попита Джак.
Според американската конституция той не беше принц, но европейците все още разсъждаваха с такива категории. Те ще му се поклонят и ще се почувстват поласкани само от това, че могат да му стиснат ръката, ще гледат на него като на обещаващ млад човек, колкото и тъп да се окаже впоследствие, и ще се стремят да спечелят благоволението му най-вече заради възможността да каже по някоя блага дума в подходящото ухо. Разбира се, на това му се вика корупция или поне се създава атмосфера за нея.
— На какво се научи в Белия дом? — попита Бел.
— На малко неща — отвърна Джак.
Беше ги научил най-вече от Майк Бренън, който открито презираше дипломатическите игри, да не говорим пък за политическите машинации, на които ставаше свидетел всеки ден. Беше разговарял по въпроса достатъчно често с чуждестранните си колеги, които виждаха същите неща в своите столици и разсъждаваха по същия начин зад каменните си физиономии, докато стояха на пост. Този начин да научи всичко това може би беше по-добър, отколкото баща му беше имал възможност да го стори, помисли си Джак. Не му се наложи да се учи да плува, като се мъчи да не се удави. Това беше нещо, за което баща му
