— Значи името ти е Мохамед? — попита Ернесто.

— Да, така е, но засега ме наричай Мигел. — За разлика от Найджъл, това беше име, което щеше да може да запомни. Не започна разговора с молба към Аллаха да благослови срещата. Тези неверници нямаше да разберат.

— Говориш английски като англичанин.

— Учил съм там — обясни Мохамед. — Майка беше англичанка, а баща ми саудитец.

— Беше?

— И двамата са мъртви.

— Моите съболезнования — рече със съмнителна искреност Ернесто. — И така, какво можем да направим един за друг?

— Казах на Пабло каква е идеята. Той не ти ли обясни?

— Да, но искам да го чуя директно от теб. Нали разбираш, че представлявам още шестима души, с които имаме общи бизнес интереси.

— Разбирам. Упълномощен ли си да преговаряш от името на всичките?

— Не напълно, но ще ги запозная с това, което ще кажеш. Не е нужно да се срещаш с всеки от тях, а и те никога не са отхвърляли мои предложения. Ако тук стигнем до споразумение, до края на седмицата то ще бъде потвърдено окончателно.

— Много добре. Знаеш чии интереси представлявам. Имам също и пълномощия да сключвам споразумение. Подобно на вас, ние имаме един голям враг на север. Той подлага на все по-голям натиск моите приятели. Искаме да му отвърнем и да отклоним този натиск в други посоки.

— Ние сме в същото положение — отбеляза Ернесто.

— Затова в наш взаимен интерес е да предизвикаме безредие и хаос в Америка. Новият американски президент е слаб човек. Но точно по тази причина той може и да е опасен. Слабите по-бързо прибягват до сила, отколкото силните. Въпреки че не я използват ефикасно, това може да ни причини неприятности.

— Безпокоят ни техните методи за събиране на разузнавателни сведения. Предполагам, че тревожат и вас?

— Научихме се да бъдем предпазливи — отвърна Мохамед. — Това, което ни липсва, е добра инфраструктура в Америка. Затова ни е нужна помощ.

— Нямате инфраструктура? Това ме изненадва. Техните средства за информация са пълни със съобщения как ФБР и други техни агенции полагат големи усилия да издирват вашите хора, които се намират на американска земя.

— В момента те просто преследват сенки и в този си стремеж сами предизвикват безредие в собствената си страна. Това пречи на задачата да се създаде истинска мрежа, за да можем да организираме нападателни операции.

— Характерът на тези акции засяга ли ни? — попита Пабло.

— В известна степен, да. Разбира се, няма да има нищо, което да не сте правили сами. — „Но не и в Америка“, въздържа се да добави той. Тук, в Колумбия, те действаха напълно открито, обаче внимаваха да не прекаляват в Съединените щати, които бяха техен „клиент“. Толкова по- добре. Значи ако направеха нещо, то щеше да бъде напълно необичайно за тях. Оперативната сигурност беше нещо, което и двете страни напълно съзнаваха.

— Разбирам — рече босът на Картела.

Той не беше глупак. Мохамед разбираше това по очите му. Арабинът нямаше намерение да подценява тези хора и възможностите им.

Нито пък щеше да допусне грешка да ги приема като приятели. Те можеха да бъдат толкова безсърдечни, колкото и неговите хора. Тези, които отричаха Бога, можеха да бъдат също толкова опасни, колкото и другите, които действаха от Негово име.

— И така, какво можете да ни предложите?

— Извършваме операции в Европа от дълго време — каза Мохамед. — Вие искате да разширите пазара си там. Вече повече от двадесет години разполагаме на място с много сигурна мрежа. Промените в европейската търговия, намаляването на значението на границите и прочие, работят във ваша полза, както и в наша. В пристанището Пирея имаме група, която лесно можем да пригодим за вашите нужди, както и контакти с транснационални компании, притежаващи камиони за международни превози. След като те могат да превозват за нас оръжие и хора, доста лесно биха могли да превозват и вашата стока.

— Ще ни трябва списък с имената на хората, с които можем да обсъждаме техническите аспекти на бизнеса — каза Ернесто на госта си.

— Той е у мен — Мохамед му показа личния си портативен компютър. — Свикнали са да правят бизнес срещу заплащане. — Видя, че домакинът му кимна, без да попита за какви пари става дума. Очевидно това за тях не беше толкова важно.

Ернесто и Пабло разсъждаваха така: В Европа има над триста милиона души и без съмнение мнозина биха харесали колумбийския кокаин. Някои европейски страни дори бяха разрешили употребата на наркотици по дискретен, поддаващ се на контрол и облаган с данъци начин. Изкарваните по този начин пари не осигуряваха добра печалба, но създаваха подходящата атмосфера. А нищо, дори качеството на използвания за медицински цели хероин не можеше да се сравни с коката от Андите. За нея те бяха готови да плащат със своите евро, а на този етап това би било достатъчно, за да бъде начинанието доходно. Разбира се, опасността идваше от разпространението. Някои непредпазливи улични търговци със сигурност ще бъдат арестувани и някои ще проговорят. Затова трябва да има сигурна защитна стена между дистрибуцията на едро и търговците на дребно, обаче това е нещо, което те знаеха как се прави. Независимо колко добри професионалисти са европейските полицаи, те не могат да бъдат много по-различни от американските. Някои от тях дори с готовност ще приемат еврото на Картела и ще си понапълнят гушите. Бизнесът си е бизнес. Ако този арабин можеше да помогне в това отношение, и то безплатно, което само по себе си наистина беше нещо твърде забележително, още по-добре.

Ернесто и Пабло не реагираха никак на направеното предложение. Някой страничен наблюдател би казал дори, че са отегчени. Разбира се, това съвсем не беше така. Предложението беше манна небесна. Пред тях се откриваше един цял нов пазар и с новите печалби, които ще потекат от него, може би ще могат да купят напълно страната си. Трябваше да се научат да правят бизнес по нов начин, но щяха да имат парите за експеримента, а те бяха хора, които умееха да се нагаждат към обстановката. Бяха като риби, които плуват в морето от селяни и капиталисти.

— Как можем да се свържем с тези хора? — попита Пабло.

— Моите хора ще помогнат за нужните запознанства.

„От добре по-добре“, каза си Ернесто.

— И какви услуги ще искате от нас? — заинтересува се накрая той.

— Ще ни е нужна помощта ви за прехвърлянето на хората в Америка. — Как би могло да стане това?

— Ако имаш предвид физическо прехвърляне на хора от вашата част на света в Америка, най-добрият начин е да ги докарате със самолет до Колумбия, всъщност точно тук, в Картахена. След това ще уредим да бъдат прехвърлени по въздуха в други испански говорещи страни по на север. Коста Рика например. Оттам, ако имат надеждни документи за пътуване, могат да вземат самолет директно за САЩ чрез американска авиокомпания или през Мексико. Ако са латиноамериканци и говорят испански, могат да бъдат прехвърлени нелегално през мексиканско-американската граница. Това е едно предизвикателство и някои от тях могат да бъдат задържани, но ако това се случи, ще бъдат върнати обратно в Мексико, откъдето могат да направят