Може би щеше да му пощади живота. Обаче от един опитен полицай не би трябвало да се очаква подобно нещо. Ти как смяташ, че би постъпил?
— Човек не може да бъде сигурен, докато не го изпита на гърба си — отвърна Джак. — Мислил съм върху това един-два пъти и реших, че татко е постъпил правилно.
Хендли кимна.
— Прав си. Обаче когато е трябвало да избере друга възможност, е постъпил по различен начин. Не се е поколебал да пусне един куршум в главата на онзи в подводницата. Направил го е, за да оцелее, а когато човек е изправен пред такъв избор, има само един начин за действие.
— И така, какво точно правят „Хендли и съдружници“?
— Събираме разузнавателна информация и действаме в съответствие с нея.
— Но вие не сте част от правителството — възрази Джак.
— Технически погледнато, не сме, но има някои наложителни неща, които правителствените служби не са в състояние да свършат.
— Случва ли ви се често?
— Не много — отвърна веднага Хендли, — но това може да се промени, а може и да не се промени. Трудно ми е да кажа в момента.
— И все пак колко често?
— Не е нужно да знаеш — отговори Хендли, повдигайки вежди.
— Добре, а какво знае баща ми за това място?
— Той е човекът, който ме убеди да го създам.
— О… — Изведнъж всичко му стана съвсем ясно. Хендли се беше отказал от политическата си кариера, за да служи на страната по начин, по който никога нямаше да получи признание и награда. Мамка му! Баща му сигурно бе проявил голямо коравосърдечие, за да направи такова нещо. — А ако по някакъв начин загазиш?
— В един сейф, който принадлежи на личния ми адвокат, са посочени сто президентски оправдания, отнасящи се до всички незаконни действия, които биха могли да бъдат извършени между датите, които моята секретарка ще попълни на оставените празни места. Те са подписани от баща ти седмица преди да напусне президентския пост.
— Това незаконно ли е?
— Напълно законно — отвърна Хендли. — Министърът на правосъдието при президентството на баща ти Пат Мартин каза, че ще свършат работа, въпреки че ако някога стане известно на обществеността, би било равносилно на избухване на чист динамит.
— Динамит ли, как пък не, ще бъде все едно на Капитолийския хълм да гръмне атомна бомба — изрази гласно мисълта си Джак.
— Тъкмо затова тук сме много предпазливи. Не мога да насърчавам хората си да вършат неща, заради които могат да влязат в затвора.
— Това значи загуба на доверие завинаги.
— Виждам, че имаш чувството за хумор на баща си.
— Е, нали ми е баща. Наследил съм го заедно с черната коса и сините му очи.
В досието му от университета беше посочено, че младежът е доста умен. Сега Хендли виждаше, че той е любознателен като баща си и има способността да отделя главното от второстепенното. А дали има и куража му? По-добре ще е никога да не се налага да проверява това. Но дори и неговите най-опитни хора не можеха да предвиждат бъдещето, освен когато се отнасяше до валутните колебания, а и в тези случаи те направо лъжеха. Това беше едно от незаконните неща, заради които би могъл да бъде изправен пред съда, но подобно нещо едва ли щеше да се случи.
— Е, време е да се срещнеш с Рик Бел. Тук анализите се правят от него и от Джери Раундс.
— Виждал ли съм ги преди?
— Не. Баща ти също не ги познава. Това е един от проблемите с хората, които работят в разузнаването. Прекалено много са. Прекалено много хора, а това не е съвсем добре за съответните организации в тази област. Ако в един и същи отбор имаш най-добрите професионални футболисти, той ще се разпадне отвътре. Всеки човек има своето его и на тях нищо човешко не им е чуждо. Никой не възразява твърде много, защото правителството не е до такава степен ефикасно. Ако беше, хората щяха да се изплашат. Тъкмо затова сме тук.
Хайде, кабинетът на Джери е вдясно по коридора.
— Шарлотсвил? — учуди се Доминик. — Мислех…
— ФБР има там тайна квартира още от времето на директора Едгар Хувър. Технически тя не принадлежи на Бюрото. Там държим Сивите папки.
— О, така ли? — Беше чувал за тях от един старши инструктор в Академията. Сивите папки, за които външните хора не знаеха нищо, бяха досиетата на Хувър за разни политически фигури. В тях се събираха различни лични нарушения на политиците, както се събираха марки и монети. Предполагаше се, че след смъртта на Хувър през 1972 година те са били унищожени, но в действителност се пазеха в Шарлотсвил, щата Вирджиния, в солидна къща, издигаща се на един хълм, който се извисяваше над университета на щата. В старата плантаторска къща имаше просторна винарска изба, в която в продължение на повече от петдесет години се пазеха много по-ценни неща. Това беше най-засекретената тайна на Бюрото, известна само на шепа хора, в която не влизаше и директорът на ФБР. За нея отговаряха едни от най-доверените професионални агенти на Бюрото. Досиетата никога не бяха отваряни, поне тези, които се отнасяха до политиците. Така например не беше нужно обществеността да знае, че един млад сенатор по времето на президента Труман си е падал по непълнолетни момичета. Освен това той отдавна бе мъртъв, както и онзи, който беше против абортите. Обаче страхът от тези досиета, за които много хора предполагаха, че продължават да съществуват, обяснява защо Конгресът рядко атакува ФБР за прекомерно пилеене на средства. Един наистина добър архивар с компютърна памет би могъл да се досети за съществуването им поради незабележимите празнини в огромните архиви на Бюрото, обаче попълването им би било херкулесовска задача. Освен това в т.нар. Бели папки, скътани в една бивша каменовъглена мина в Западна Вирджиния, един историк би могъл да намери още по-пикантни тайни.
— Ще те отделим от Бюрото — рече Върнър.
— Какво? — попита Карузо. — Защо? — Шокът от чутото направо го накара да подскочи на стола си.
— Доминик, хората от един специален отдел искат да разговарят с теб. Ще продължиш да работиш за тях. Те ще ти обяснят за какво става дума. Казах, че ще те „отделим“, а не че ще „прекъснеш“ да работиш за нас. Ще продължиш да получаваш заплатата си. В нашия архив ще продължиш да се водиш като специален агент със специална задача, свързана с работа по контрадействия срещу тероризма, която се наблюдава пряко от моя отдел. Ще продължиш да получаваш нормалните повишения и увеличения на заплатата. Тази информация е секретна, агент Карузо — продължи Върнър. — Не бива да говориш с никого за нея, освен с мен, ясно ли е?
— Да, сър, но не мога да кажа, че разбирам.
— С течение на времето и това ще стане. Ще продължиш да разследваш криминални действия и вероятно ще участваш в тяхното предотвратяване. Ако новата работа не ти допадне, можеш да ми кажеш и ще те прехвърлим в друг отдел с по-конвенционални задачи. Обаче повтарям, че не трябва да говориш за това с друг, освен с мен. Ако някой те пита, ти все още си специален агент на ФБР, но не е позволено да разговаряш с когото и да било за работата си. Докато си вършиш свястно работата, няма да си уязвим за никакви действия срещу теб. Ще видиш, че контролът, на който си свикнал, сега ще е по-слаб, но през цялото време ще отговаряш пред някого за действията си.
— Сър, тази работа все още не ми е много ясна — рече специален агент Карузо.
— Ще вършиш неща от най-висш национален интерес, главно контратероризъм. Свързано е с опасности. Терористите не са най-вежливите хора.
— Значи това ще е работа под прикритие.
Върнър кимна.
— Точно така.
