Мама му стара!“

— Баща ти беше един от най-близките ми приятели. Казвам „беше“, защото не можем да се срещаме повече и говорим много рядко. Обикновено защото той се обажда тук. Хора като него никога не се оттеглят напълно. Баща ти беше един от най-добрите шпиони, които познавам. Правил е някои неща, за които никога не е писано, поне не в правителствените документи, и вероятно никога няма да се пише. В неговия случай „никога“ означава през следващите петдесет години. Сега той пише мемоарите си. Прави ги в два варианта — един, който ще бъде публикуван до няколко години, и друг, който няма да види бял свят поне две поколения. Няма да бъде публикуван преди смъртта му. Така е наредил той самият.

Джак бе поразен, че баща му прави планове за неща след собствената си смърт. Той мъртъв? Не можеше да си го представи освен само в далечен, интелектуален смисъл.

— Добре — успя да каже младежът. — Мама знае ли за тези неща?

— Вероятно не, почти съм сигурен, че не знае. За някои работи може да не съществуват сведения дори в Ленгли. Понякога държавата върши неща, които не са подходящи да бъдат документирани на хартия. Баща ти имаше дарбата да се набутва точно в такива работи.

— А вие? — попита Джак-младши.

Хендли се облегна назад и възприе философски тон.

— Проблемът е, че каквото и да си направил, на някои хора то няма да се хареса много. Същото е с шегата. Колкото и да е смешна, някой ще се обиди от нея. Обаче на високо равнище, когато някой се обиди, вместо да ти го каже в лицето, ще се изплаче пред пресата, което става достояние на обществеността и обикновено е придружено със страшно неодобрителен тон. В такива случаи кариеризмът най-често показва грозното си лице — някои хора се издигат, като забият нож в гърба на някой, който стои по-високо от тях. Освен това хората на високи постове обичат да водят такава политика, която да съответства на техните разбирания за добро и зло. Това се нарича его. Проблемът е, че всеки има различна представа за добро и зло. При някои хора тя е направо налудничава.

Да вземем например сегашния ни президент. Веднъж в тоалетната на Сената Ед ми каза, че е толкова против смъртното наказание, че не би се съгласил дори с екзекутирането на Адолф Хитлер. Каза го, след като беше ударил няколко питиета. Когато пийне, става приказлив, а тъжното е, че пие малко повече, отколкото е нормално. Когато ми каза това, аз се пошегувах с него. Казах му да не вземе да го изтърси в някоя своя реч, тъй като гласоподавателите евреи са много и са влиятелни и могат да погледнат на това не като на дълбоко залегнал принцип, а като на голяма обида. В по-абстрактен смисъл много хора са против смъртното наказание. Е, аз уважавам подобна позиция, макар и да не съм съгласен с нея. Нейният недостатък е, че не можеш да вземеш решителни мерки срещу хора, които причиняват зло на другите, понякога много голямо зло, без да нарушиш принципите си, а при някои хора тяхното съзнание или политическите им убеждения не им позволяват да го сторят. Тъжният факт от всичко това е, че по този начин законът става неефективен. Това се случва по-често извън нашите граници, но в някои редки случаи и у нас.

— Е добре, а как се отразява това на Америка?

— ЦРУ вече не убива хора. Поне не и от 50-те години на миналия век. Айзенхауер умееше много добре да използва ЦРУ. Всъщност той беше толкова блестящ в умението да упражнява властта си, че хората така и не узнаваха какво се случва и го мислеха за тъпанар, защото не изпълняваше танца на войната пред камерите. Освен това тогава светът беше друг. Втората световна война беше приключила наскоро и идеята да се убиват много хора, дори невинни цивилни, беше добре позната най-вече от масираните бомбардировки — поясни Хендли. — Тогава тези работи ставаха така.

— Ами Кастро?

— Това беше работа на президента Джон Кенеди и брат му Робърт. Бяха твърдо решили да ликвидират Кастро. Повечето хора мислят, че това се дължи на провала им в Залива на прасетата. Лично аз смятам, че причината може би е прекаленото четене на романи за Джеймс Бонд. По онова време да се убиват хора беше много на мода. Днес му викаме социопатия — рече ядосан Хендли. — Проблемът е, че, първо, е много по-забавно да четеш за такива неща, отколкото да ги вършиш, и, второ, че те не стават чак толкова лесно без много добре обучени и високо мотивирани хора. Е, предполагам, че те са го разбрали. После, когато нещата станаха широко известни на обществеността, участието на семейство Кенеди беше някак си позамазано, а ЦРУ трябваше да заплати, и то скъпо, за това, което действащият президент им беше наредил да направят. Заповедта на президента Форд сложи край на тези неща, така че ЦРУ вече не убива хора преднамерено.

— А как стояха нещата с Джон Кларк? — попита Джак, спомняйки си погледа на този човек.

— Той е нещо като призрак. Убивал е хора, и то неведнъж, но винаги внимаваше да го прави само когато това беше тактически необходимо за момента. ЦРУ позволява на хората си да го правят, когато трябва да се защитават по време на акция, а той имаше дарбата да докарва нещата дотам, че то беше тактически необходимо. Срещал съм се с Кларк два пъти. Познавам го повече заради неговата репутация. Но той е един призрак. Сега, когато вече е в пенсия, може би ще напише книга. Но дори и да напише, няма да каже в нея цялата истина. Кларк играе по правилата като баща ти. Понякога поизкривява малко тези правила, но доколкото ми е известно, никога не ги е нарушавал напълно, не и като държавен служител — поправи се Хендли. Веднъж той и Джак Райън-старши имаха дълъг разговор за Джон Кларк, а те бяха единствените хора в света, които знаеха цялата истина за него.

— Веднъж казах на татко, че не бих искал да съм от лошата страна на Кларк.

Хендли се усмихна.

— Така си е, но винаги можеш да повериш живота на децата си на Джон Кларк. Когато се видяхме последния път, ти ме попита за него. Сега мога да ти отговоря. Ако беше по-млад, той щеше да е тук — призна Хендли.

— Току-що ми казахте нещо — реагира веднага Джак.

— Знам. Можеш ли да се примириш с това?

— Че убивате хора ли?

— Не съм казал точно това.

Джак остави чашата си на масата.

— Сега знам защо татко казва, че сте много умен.

— Можеш ли да се примириш с факта, че навремето баща ти е отнел живота на няколко души?

— Знам за това. Случило се е в нощта, когато съм се родил. Това е нещо като семейна легенда. Журналистите я използваха доста често, когато татко беше президент. Продължаваха да я сочат с пръст, като че ли е проказа или нещо подобно. С тази разлика, че за проказата има лек.

— Знам. По филмите изглежда страхотно, но в реалния живот хората се разтреперват от такова нещо. Проблемът е, че понякога — не често, но понякога — се налага да се вършат тези работи, както баща ти сам е имал възможност да се увери, и то неведнъж, Джак. Тогава не се е колебал. Мисля, че след това дори от време навреме е сънувал кошмари, но когато е трябвало да го направи, не се е поколебал. Това е и причината да си жив. По същата причина са живи и много други хора.

— Знам за случая с подводницата. За него станаха публично достояние много неща, но…

— Не е само той. Баща ти никога не си е търсил сам белята, но когато се е случвало да изпадне в беда, както казах, е правил това, което е нужно.

— Спомням си, че хората, които са нападнали татко и мама в нощта, когато съм се родил, са били екзекутирани. Питах майка ми за това. Тя не одобрява екзекуциите, но в случая не е била много против. Чувствала се е неловко, но предполагам, че ситуацията го е налагала. Знаете, че и баща ми не е привърженик на смъртното наказание, но не е съжалявал, че онези са били екзекутирани.

— Баща ти е опрял пистолет в главата на главатаря им, но не е натиснал спусъка. Не е било наложително и се е отказал. Не знам как бих постъпил, ако бях на негово място. Изборът не е бил лек, но баща ти е постъпил правилно, въпреки че е имал куп причини да стори друго.

— Същото каза и господин Кларк, когато го питах за това. Обясни, че ченгетата вече били пристигнали на мястото и че не се е налагало. Обаче не му повярвах. Майка ми си спомня, че решението не е било леко. Питах и Майк Бренън. Впечатлен е от това, че един цивилен е успял да се сдържи. Той самият не би убил човека, защото има опит в тези неща.

— Не съм сигурен за Кларк. В никакъв случай не е убиец. Не убива хора за удоволствие или за пари.