никога не говореше, освен в случаите, когато се гневеше на тази корупция.

— Внимавай, когато говориш за тези неща пред Гери — предупреди го Бел. — Той обича да казва колко чист и почтен е търговският бизнес в сравнение с политиката.

— Татко го харесва. Мисля, че те малко си приличат.

— Не малко — поправи го Бел, — те много си приличат.

— Хендли напусна политиката заради катастрофата, нали?

Бел кимна.

— Така е. Ще видиш, когато и ти имаш жена и деца. Това е най-тежкият удар, който може да понесе човек. По-лош, отколкото можеш да си представиш. Той трябваше да отиде на място, за да разпознае телата. Гледката не беше никак приятна. След подобни неща някои хора налапват дулото на пистолета. Обаче той не го направи. Мислеше да се кандидатира за Белия дом и вероятно си е представял, че Уенди би била сполучлива първа дама. Може и така да е било, но желанието му за тази работа умря заедно с жена му и децата. — Не продължи по-нататък.

По-висшестоящите в Колежа защитаваха шефа или поне репутацията му. Считаха го за човек, който заслужава лоялност. В Колежа не се обсъждаше въпросът за евентуалния му приемник. Никой не мислеше чак толкова напред и проблемът изобщо не бе повдиган на съвещание на ръководството. На тях се обсъждат повече въпроси, които нямат отношение към бизнеса. Той се запита дали Джон Патрик Райън- младши щеше да отбележи тази празнина в структурата на Колежа.

— И така, какво е впечатлението ти до този момент? — продължи Бел.

— Четох записите, които ми дадоха за това какво говорят помежду си шефовете на централните банки. Изненадах се какво користолюбие личи в тях. — Джак замълча за момент. — Е, да, не би трябвало да се изненадвам, нали?

— Всеки път, когато на хората се дава контрол върху толкова много пари и влияние, има вероятност от поява на корупция. Това, което ме изненадва, е как тяхното приятелство преминава през националните граници. Много от тези хора извличат печалби за себе си, когато собствената им валута е зле, дори и ако това причинява известно неудобство на техните съграждани. В по-стари времена често пъти благородниците са се чувствали по-добре в компанията на чуждестранни благородници, отколкото сред хората в собствените си имения, които се кланят на един и същи крал. Тези неща още не са отминали, поне не и тук. Тук големите индустриалци могат да работят заедно, за да имат свое лоби в Конгреса, но те не правят често дарения и не търгуват с тайни. На такова равнище не е възможна конспирация, тъй като е много трудно да остане скрита за по-дълго време. Хората са прекалено много и не може да се пълнят гушите на всички. В Европа се забелязва същата тенденция. И там, и тук за медиите няма нищо по-хубаво от един скандал, но те биха предпочели да се нахвърлят върху някой богат мошеник, отколкото срещу министър в правителството. В края на краищата последният често е добър източник на информация, а мошеникът си е мошеник.

— И как успявате да запазите хората си честни?

„Добър въпрос“, каза си Бел. Тъкмо той го безпокоеше непрекъснато, макар да не се говореше често за това.

— Плащаме на хората си доста добре, а освен това всички тук са част от групов инвестиционен план, който ги кара да се чувстват спокойни. През последните няколко години годишните дивиденти от него възлизат средно на 90 процента.

— Не е зле — рече Джак-младши. — И всичко е напълно законно?

— Това зависи с кой адвокат разговаряш, но никой американски юридически пълномощник не би вдигнал голям шум за такава работа, а и ние много внимаваме в тези неща. Тук не обичаме алчността. Бихме могли да превърнем това място в най-страхотното място за печелене на пари след Понци8, обаче хората ще забележат. Така че не прекаляваме. Печелим достатъчно, за да финансираме операциите си и да сме сигурни, че хората ни са добре подсигурени. — Освен това те държаха под око и парите на служителите си, а и техните сделки, ако има такива. Повечето нямаха, но някои управляваха парите си от Колежа, което също беше доходно, но никой не проявяваше алчност. — Ще трябва да ни дадеш номерата и кодовете на всичките си лични банкови сметки и компютрите непрекъснато ще ги следят.

— Имам пари под попечителство чрез баща ми, но за тях се грижи една финансова къща в Ню Йорк. От нея ми се отпуска прилична сума, но нямам достъп до самата сметка. Обаче това, което си изкарвам, си е мое, освен ако не го дам за управление на някой експерт-счетоводител, оторизиран от държавата. В такива случаи той се разпорежда с парите ми и на всяко тримесечие ми изпраща отчет. Когато навърша тридесет години, мога да се разпореждам самостоятелно с тях.

Обаче за младия Джак 30-те години бяха доста далечна перспектива, за да се интересува много от нея в момента.

— Това ни е известно — увери го Бел. — Не става въпрос за липса на доверие. Просто искаме да сме сигурни, че никой няма да придобие хазартни навици.

Вероятно правилата в хазартните игри са измислени от най-добрите математици на своето време, помисли си Бел. Те са успели да ти създадат достатъчни илюзии, че имаш някакъв шанс да спечелиш, за да те подмамят да играеш. Най-опасният наркотик е този, който е плод на човешкия мозък. Викат му също и „его“.

— Значи ще започна с откритата страна на вашата дейност. Ще следя колебанията на валутните курсове и други такива неща.

Бел кимна.

— Точно така. Първо трябва да научиш езика.

— Съвсем справедливо — съгласи се Джак. Баща му беше започнал с нещо много по-скромно от това като младши счетоводител в „Мерил Линч“, който посреща и изпраща посетители. Да си плащаш дълговете може би не е добре за егото, но е добре за душата. Баща му винаги го беше учил, че търпението е добродетел. Не каза, че е нещо досадно, но неизбежно. Обаче всяка игра си имаше правила, дори тази тук. „Особено тук“, каза си Джак, след като размисли. Запита се какво се случва с хората, които прехвърлят определената граница. Вероятно нищо добро.